Решение № 957 от 29.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Бургас, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120203469 по описа за 2024 година

Образувано е по повод на подадена жалба от „Спейс Секюрити“ ЕООД, ЕИК:

205888432, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Е. Г. В., срещу Наказателно постановление №02-2400359/30.07.2024г., издадено от директорa на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 4 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.142, ал.6 от Кодекса на труда, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н. от АК Монтана, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.

Николова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, като видно от приложеното известие за доставяне (л.14) НП е връчено на представител на жалбоподателя на 05.08.2024г., а жалбата е депозирана на 15.08.2024г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

1

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 16.04.2024г. в 08:20 ч. на място в обект на контрол: регионално депо за неопасни отпадъци, находящ се в землището на с. Равадиново, общ. Созопол, на който охраната се осъществява от „Спейс секюрити“ ЕООД, ЕИК: 205888432, седалище и адрес на управление: ****, е установено лицето Б. К. И. ЕГН: **********, да полага труд като охранител. В справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от Кодекса на труда лицето собственоръчно е декларирало, че работи в „Спейс секюрити“ ЕООД, обект: РДНО - Созопол, на длъжност „охранител“ от 01.04.2022 г., с работно време от 08:00 ч. до 20:00 ч., почивни дни седмично - два дни, почивка в работния ден - 1 час, и трудово възнаграждение 933 лв.

При извършена повторна проверка през същия ден - 16.04.2024г. в 21:20 ч. на място в горепосочения обект, отново е установен да полага труд Б. К. И., ЕГН:

**********. Лицето повторно собственоръчно е попълнило справка - декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, в която е декларирало че работи в „Спейс секюрити“ ЕООД, обект: РДНО - Созопол, на длъжност „охранител" от 01.04.2022 г., с посочено работно време от 08:00 ч. до 08:00 ч., почивни дни седмично - три дни, почивка в работния ден - 1 час, и трудово възнаграждение 933 лв.

При прегледа на представените в Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас на 09.04.2024 г., 29.04.2024 г., 27.05.2024 г. и 29.05.2024 г. документи, в т.ч. правилник за вътрешния трудов ред на „Спейс секюрити“ ЕООД, заповед № 16/01.05.2023 г. за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време, е констатирано че работодателя е установил сумирано изчисляване на работното време за служителите „охранители“, работещи на сменен режим на работа, както следва: дневна смяна от 07:00 ч. до 19:00 ч., нощна смяна от 19:00 ч. до 07:00 ч. или дневна смяна от 08:00 ч. до 20:00 ч., нощна смяна от 20:00 ч. до 08:00 ч.

От представената присъствена форма за явява нето/неявяването на работа за м. април 2024г. е установено, че на 16.04.2024г. лицето Б. К. И., на длъжност „охранител‘, се води дневна смяна - от 07:00 ч. до 19:00 ч.

Предвид гореизложеното е констатирано, че работодателя „Спейс секюрити“ ЕООД на 16.04.2024г. в охранявания от дружеството обект РДНО - Созопол, находящ се в землището на с. Равадиново, общ. Созопол, е допуснало максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време на Б. К. И., на длъжност „охранител“, да надвишава 12 часа.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна 2 проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №З-0864/17.10.2022г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съгласно чл.142, ал.6 от КТ, максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В конкретния случай категорично се установява, че по време на двете извършени проверки Б. К. И. се е намирал на работното си място – процесното регионално депо за неопасни отпадъци, находящ се в землището на с. Равадиново, общ. Созопол и охранявано от дружеството – жалбоподател - „Спейс секюрити“ ЕООД. Самият той е декларирал, че работи при жалбоподателя от 01.04.2022г., с работно време от 08:00 ч. до 20:00 ч., с два почивни дни и с трудово възнаграждение от 933 лв. В потвърждение на това са и показанията на актосъставителя Н. П. М. и свидетеля Б. К. И., дадени в открито съдебно заседание, като същите заявиха пред съда, че на въпросния ден лицето е било заварено да полага труд. Тези свидетелски показания изцяло се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства.

Показанията на така посочените свидетели са еднопосочни, логични и последователни, поради което съдът ги кредитира с доверие и обосновава на тях фактическите си изводи по делото.

Съгласно чл.139, ал.1 от КТ, разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, като в нормата на чл.4а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските са изброени примерно въпросите, свързани с разпределението на работното време и организацията 3 на работа в предприятието, които следва да се регламентират в правилника. Уредените в този вътрешен акт въпроси по разпределението на работното време в предприятието се характеризира с относителна стабилност, поради това, че за промяната им е необходимо и съответното изменение в правилника. В настоящия случай в чл.19, ал.3 от Правилника дружеството е въвело сумарно изчисляване на работното време на основание чл. 142, ал. 2 от КТ, а не ненормиран работен ден. Предвидено е също така работните смени да са както следва: дневна смяна от 07,00 часа до 19,00 часа и нощна смяна от 19,00часа до 07,00 часа или дневна смяна от 08,00часа до 20,00 часа и нощна смяна от 20,00часа до 08,00 часа.

В тази връзка е и изготвения график за м. април 2024г., в който предварително е указана продължителността на работното време за съответния период, тоест представлява доказателство за въвеждането на сумирано изчисляване на работното време. Макар и графикът за работа да е съобразен с ограниченията за максимална продължителност на работните смени, на практика служителят Б. К. И. е полагал труд през повече от 12ч., който факт се установява безспорно от коментираните по – горе доказателства. При това положение категорично е налице нарушение на чл.142 ал.6 от КТ. Доколкото се касае до нарушение, извършено от работодател, който е юридическо лице, в случая не следва да се издирва вината и с установеното формално поведение, осъществяващо състав на нарушение, е било налице основание за ангажиране административната отговорност на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна /“безвиновна“/ отговорност.

Следва да бъде посочено, че дружеството в качеството си на работодател е било длъжно да организира дейността в обекта, по начин да не бъдат допускани каквито и да е нарушения, както на трудовото, така също и на което и да е друго законодателство. По гореизложените съображения съдът не намира основания, които да водят до отпадане обществената опасност на осъщественото от дружеството нарушение. От доказателствената съвкупност на делото безспорно се установи, че дружеството в качеството си на работодател е нарушило изискванията на чл. 142, ал. 6 от КТ, като е допуснало продължителността на работната смяна на Б. К. И. на длъжност „охранител“ да надвишава максимално допустимата продължителност на работната смяна от 12 часа. Както се посочи, доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да бъде обсъждан въпроса за субективната страна на деянието.

С оглед на изложеното и предвид констатираните общо 18 нарушения, допуснати от жалбоподателя, съдът намира, че не са налице предпоставките за приемане на случая за „маловажен“.

4

Съгласно чл.414, ал.4 от Кодекса на труда за повторно нарушение по ал.1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. В конкретния случай нарушението е било правилно съотнесено към съответната му санкционна норма, а наказанието е определено в законоустановения му минимален размер, поради което същото не подлежи на изменение. Съдът държи да отбележи в тази връзка, че намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на признака „повторност“ в настоящия случай. Тъкмо напротив, БРС се солидаризира с мотивите в самото НП, че към датата на извършване на нарушението по настоящото административнонаказателно производство - 16.04.2024г., е било налице влязло в сила Наказателно постановление № 22-2400007/27.02.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, също за същото по вид нарушение, а именно по чл.142, ал.6 от Кодекса на труда. Посоченото Наказателно постановление е влязло в законна сила на 21.03.2024г. Предвид това в настоящия случай е налице повторно нарушение, тъй като нарушението по настоящата административнонаказателна преписка е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП № 222400007/27.02.2024 г.

Така посоченото НП е приложено по делото, като върху него е отбелязана датата на влизането му в сила. В тази връзка е представена и разписка за получаването му от жалбоподателя на 06.03.2024г. и то именно от управителя на дружеството – г-жа Веселинова. Самият жалбоподател не излага твърдения за обжалване на това НП, като посочва единствено, че не го е получило. С оглед на изложеното безспорно е налице „повторно“ нарушение на жалбоподателя, който след като е бил вече веднъж санкциониран за нарушение на КТ е следвало да организира дейността си по начин, че да не допуска нови нарушения от същия вид.