Решение № 655 от 06.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100501036 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Х. К. П. ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №432/20.02.26г., постановено по гр. дело №6264/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което съдът е отхвърлил иска на въззивницата, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К. К. Д., за осъждане на бащата К. Г. Д., на основание чл. 143 СК, да заплати на малолетното дете месечна издръжка за минало време в размер над 405 евро, до претендирания размер от 1902.01 евро и въззивницата е осъдена да запрати на ответника К. Г. Д. сумата от 100 евро разноски по делото.

Въззивната страна цитира и анализира изводите на съда, относно възрастта на детето, специфичните му нужди, с оглед здравословното му състояние, както и образователните нужди, цитира и анализира изводите на съда, относно размера на издръжката за минало време, която всеки от родителите следва да заплаща, като изразява несъгласие с някои от тях. Излага съображения, че нуждите на детето са били еднакви през 2024 и август 2025г., поради което не намира за правилен извода на съда да определи различен размер на издръжката за м. август и м. септември. Според въззивницата, с оглед възрастта на детето – понастоящем на 12 години, а скоро – на 13, то има дневни разходи от около 10-12 лева за закуска и обяд в учебните дни и допълнителни разходи за вечеря и напитки, поради което само за храна разходите са били минимум 500 лева месечно. В тази връзка и с оглед диагностициране на детето с инсулинова резистентност, е била налице необходимост от балансирано хранене, хранителни добавки, фитнес и др. В периода е посещавало частни уроци, допълнителни занимания, празненства, покупка на смарт устройства, дрехи, обувки, медицински прегледи, лекарства и хранителни добавки. При анализ на нуждите на 1 детето, въззивницата обоснова извод за необходимост от 450 евро за посрещането им.

Въззивницата оспорва извода на съда, че с направените в хода на процеса плащания от страна на бащата в размер от 270 евро /равняващи се на 528 лв./, са частично погасени задълженията за периода от една година назад. Намира, че тази сума съставлява издръжка за месец декември 2025г., а ако се приеме, че е частично плащане на издръжка за минало време, то не следва да се приема, че с тях бащата е погасил задължението си за текуща издръжка. Намира, че това създава неяснота по отношение на периода, за който е направено плащането, предвид и че в платежното нареждане не е посочено конкретно основание – излага подробни разсъждения и съображения.

Въззивницата претендира отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго с което ответникът да бъде осъден да заплати на дъщеря си К.

К. Д. чрез нейната майка и законен представител Х. К. П., месечна издръжка за минал период от 12 месеца /от 01,09.2024г. до 01.09.2025г./ във вр. с чл. 149 СК, в общ размер на 1534.24 евро, представляваща сбор от: за периода от 01.09.2024г. до 28.02.2025г. разликата до 225 евро, т.е. 122.74 евро месечно, или общо за 6 месеца- 736.44 евро; за периода от 01.03. 2025г. до 30.06.2025г. - разликата до 225 евро, т.е. по 86.95 евро месечно, или общо за 4 месеца- 347.80 евро; за периода от 01.07.2025г, до 01.09.2025г.

- пълен размер на издръжка, т.е. 225 лева месечно или за 2 месеца- 450 евро; обща сума в размер на 1564.72 евро /736.44 евро+347.80 евро +450 евро/, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 1534.24 евро, считано от 01.09.2025г./дата на подаване на настоящата искова молба в съда/ до окончателно изплащане на вземането.

По отношение на разноските, въззивницата оспорва извода на съда, че по отхвърлената част от претенциите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят 100 евро разноски по делото и намира, че с оглед изхода на изхода от производството разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.“. т.е. не следва да се присъждат разноски на ответника.

Въззиваемият - ответник К. Г. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата.

Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас не представя писмен отговор; в съдебно заседание не се явява чрез представител и не изразява становище по депозираните жалби.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: малолетното дете К. К. Д. е родена на *****г. от съвместното фактическо съпружеско съжителство на ищцата Х. К. П. и ответника К. Г. Д.. Родителите са се разделили през 2015г. и от тогава детето се отглежда от майката, а бащата работи и живее в Г.. Видно от представените писмени доказателства, детето К. е с инсулинова резистентност и преддиабетно състояние, като състоянието му се проследява периодично от ендокринолог.

Майката Х. П. работи като “маникюрист” на обща практика – същата е самоосигуряващо се лице, с деклариран доход в размер по-нисък от минималната работна заплата за страната. Бащата е регистриран като безработен и получава помощи за безработица в Г. в размер на общо 1153 евро на месец, определени до м.май 2026 г.

С първоинстанционното решение в необжалваната му и влязла с сила част, родителската власт над детето е предоставена на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца във времето от 18.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния ден, както и 30 дни през лятната учебна ваканция на детето, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; родителите ще редуват коледните и великденските 2 празници, като всяка четна година детето ще прекарва с баща си коледните празници, а всяка нечетна – великденските празници и обратно. С решението в необжалваната част бащата е осъден на основание чл. 143 СК, да заплаща на малолетното дете К., месечна издръжка в размер от 225 евро, платима до десето число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба 01.09.2025 год., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка месечна вноска.

С исковата молба ищцата Х. К. П. претендира осъждане на ответника да заплаща за минал период (една година преди предявяване на иска) издръжка, в размер на 500 лева месечно. Признава, че ответникът е заплащал такава в процесния период от по 200лв. за времето от 01.09.2024 г. до 28.02.2025 г. и по 270 лв. месечно, за времето от 01.03.2025 г. до 30.06.2025г., които да бъдат приспаднати от претендираните по 500 лева месечно претендира да се уважи иска за горницата до пълната претендирана сума общо 3720 лв.

С първоинстанционното решение, съдът е уважил частично предявения иск с правно основание чл.149 СК, като е приел, че ответникът следва да заплаща издръжка, в размер на 300 лева месечно или общо 2280лв. Съдът е отчел и извършваните в този период и признати от ищцата плащания, в т.ч. и платени в хода на делото 270 евро.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото доказателства, намира, че същото в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Съгласно нормата на чл.143 ал.2 СК, “Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Съобразно разпоредбата на 142 СК, размерът на издръжката следва да се съобрази с две кумулативно изискуеми предпоставки: нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.

Към тук процесния период – 01.09.24г. – 01.09.25г., размерът на минималната работна заплата е бил 933 лева за 2024г. и 1077 лева за 2025г.

Следователно размерът на минималната издръжка за 2024г. е бил 233 лева, а за 2025г.

– 269.25 лева. В процесния период – 01.09.24г. – 01.09.25г., детето К. е било на 9 години. От представените доказателства се установява, че здравословното му състояние е изисквало поддържане на здравословен хранителен режим и спортен режим. Предвид обстоятелството, че бащата е бил регистриран като безработен и е получавал обезщетение, въззивната инстанция споделя извода на БРС, че е следвало да заплаща месечна издръжка за детето в размер, по-близък до минималния – 300 лева месечно.

Не могат да се споделят аргументите на въззивницата, основани на настоящата възраст на детето – понастоящем на 12 години, а скоро – на 13: издръжката, която се претендира е за минало време – тогава детето е било на 10, 11 години. На следващо място, касае се за издръжка за минало време – преди въвеждане на еврото като официално платежна валута в България и преди започналото от есента на 2025г. постепенно покачване на цените на стоките и услугите, което значително се нарасна и след 01.01.2026г. На последно място, издръжката, присъждана за минал период цели да компенсира родителя, който е издържал изцяло детето, без участие на другия родител, докато в настоящия случай в процесния период ответникът не е останал неангажиран с издръжката на детето и е давал такава в размери, близки до минималния, предвиден в закона.

Ето защо, при отчитане на нуждите на детето, възможностите на бащата и размера на минималната работна заплата в процесния период, Бургаският Окръжен намира, че за детето К. въззиваемият следва да заплаща издръжка за минало време, в 3 размер на 300 лева. от тази сума следва да се приспадне и заплатеното от него, в т.ч. и 270 евро, платени в хода на делото. При отчитането им за минало време, за ответникът стои непогасено задължението за издръжка, дължимо от предявяване на иска и в тази връзка ищцата би могла да ги претендира за плащане.

Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №432/20.02.26г., постановено по гр. дело №6264/2025 г. по описа на Районен съд Бургас В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4