Решение № 2432 от 13.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2432 гр. София, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Ирина Стоева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100500810 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20166595/02.08.2021 г., постановено по гр. д.

№

50300/19 г. по описа на СРС, 57 състав, Н.Б.Б.А.З. е осъдено да заплати на Б.

СТ. СТ. на основание чл. 515, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.

52 ЗЗД сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на травматичните увреждания, причинени от пътно –транспортно произшествие на 15.03.2018 г., поради виновно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А 6“, с рег. № **** – С, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в чуждестранна застрахователна компаня /в ЕС/ без кореспондент на територията на Република България, ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от 07.11.2018 г. до окончателното плащане. С решението Н.Б.Б.А.З. е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат М.Н.Т. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС държавни такси и разноски в размер на 975,00 лв.

1

Постъпила е въззивна жалба от Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ срещу решение № 20166595/02.08.2021 г., постановено по гр. д. № 50300/19 г. по описа на СРС, 57 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Посочва, че съдът неправилно е приел, че е доказан механизма на настъпване на процесното ПТП, тъй като протоколът за ПТП в частта му, касаеща механизма на настъпване на ПТП, е оспорен. В тази връзка поддържа, че съдът неправилно е кредитирал заключението на САТЕ, тъй като вещото лице е работило въз основа на протокола за ПТП. Твърди, че по делото не е доказано и наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег. № **** С, тъй като АУАН и наказателното постановление не се ползват със задължителна за съда сила по см. на чл. 300 ГПК. Поддържа, че по делото не се установява по безспорен и категоричен начин и наличието на пряка причинно – следствена връзка между всички претендирани вреди и механизма на настъпване на ПТП. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява увреждане на нервните коренчета в шийния отдел, а само сътресение на мозъка и контузия на главата, болките и страданията, от които отшумяват в рамките на 30 дни. Твърди, че от събраните доказателства се установява по делото, че ответникът е допринесъл в значителна степен за получаване на твърдяните увреждания, тъй като е управлявал лекия автомобил без поставен предпазен колан. Посочва, че от обясненията на вещото лице по СМЕ, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че водачът на МПС не би получил твърдяните травми, в случай, че същият е бил с поставен предпазен колан, тъй като не би било налице съприкосновение на тялото нито с дясната странична врата, нито с тавана на автомобила при преобръщането му. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва съпричиняване от страна на ищеца, тъй като с нарушаването на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП ищецът е допринесъл в изключително голяма степен за характера и степента на получените от него травми. Счита, че по делото не са установени по безспорен начин твърдяните психологически последици от ПТП – стрес и душевни страдания. Поддържа, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е в завишен размер и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като ищецът е получил единствено контузия на главата и сътресение на мозъка, които не 2 се съпътстват с интезивни и продължителни болки. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска като неоснователен, а при условията на евентуалност - да намали размера на присъденото обезщетение с оглед принципа на справедливостта, като отчете наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Претендира разноски.

Въззиваемият – Б. СТ. СТ. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, депозирано по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на въззиваемия претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ.

Ищецът Б. СТ. СТ. твърди, че на 15.03.2018 г. в гр. София около 02,30 ч. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****С, управляван от И.Г.П., и лек автомобил „БМВ 525“, с рег. № ****, управляван от ищеца. Посочва, че водачът на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****С, при движение по Северната скоростна тангента, в посока от с. Мрамор към бул. „Ботевградско шосе“, на кръстовището с ул. „Чепинско шосе“, при наличие на знак Б1 не е спазил предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил „БМВ 525“, с рег. № ****, и е предизвикал сблъсък с него, като от удара лекият автомобил „БМВ 525“ е напуснал пътното платно и се е преобърнал неколкократно извън пътя. Твърди, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****С, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и Правилника за прилагането му.

Поддържа, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са били причинени следните травматични увреждания – мозъчно сътресение, контузия на главата 3 и на нервните коренчета в шиен отдел и лордоза в Ц4 – 5 – 6 сегмент. Твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № **** С, е бил валидно застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в германска застрахователна компания, която няма номиниран кореспондент на територията на Република България, поради което за причинените вреди на пострадалото лице отговаря Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/. Посочва, че с молба – претенция /2 – 7892/07.08.2018 г./ е било сезирано НББАЗ с искане за заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ, но такова не е било изплатено. Претендира заплащането на сумата от 15 000 лв., предявена като частичен иск от иск в общ размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018 г. /датата на изтичане на тримесечния срок за окончателно произнасяне по претенцията/ до окончателното плащане. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът - Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, изключителната вина на водача на увреждащия автомобил за настъпването на ПТП, както и наличието на причинно – следствена връзка между претендираните от ищеца вреди и настъпилото събитие. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че същият се е движил с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, поради което не е успял да реагира при възникналата опасност и да предотврати удара, както и че е управлявал автомобила без поставен предпазен колан /в нарушение на чл.

137, ал. 1 ЗДвП/, което е допринесло за травмите, които е получил. Оспорва да са налице твърдяните психологически последици – стрес и душевни страдания в резултат на ПТП. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер, като твърди, че същият е силно завишен и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.

От фактическата страна се установява от представения като доказателство по делото протокол за ПТП № 1699742/15.03.2018 г., съставен от органите на КАТ след посещение на място, и от неоспореното от страните 4 заключение на САТЕ, че на 15.03.2018 г., около 02:30 ч., лек автомобил „Ауди А6 Авант“, с рег. № ****С, се е движел по Северна скоростна тангента с посока от с. Мрамор към гр. Ботевград и на кръстовището с ул. „Чепинско шосе“ поради неспазване на пътен знак „Б1“ водачът му реализира ПТП с движещия се срещу пътен знак „Б3“, лек автомобил „БМВ 525“, с рег. № ****.

Според заключението на САТЕ причината за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е поведението на водача на лек автомобил „Ауди А6 Авант“, с рег. № ****С, който при наличието на пътен знак Б1, не е пропуснал движещия се срещу пътния знак лек автомбил „БМВ 525“, с рег. № ****. Вещото лице посочва, че от представените по делото доказателства не може да се определи скоростта на двете превозни средства преди и по време на настъпване на произшествието.

От заключението на САТЕ се установява, че процесният лек автомобил е бил оборудван фабрично с въздушна възглавница на мястото на водача и пасажера, странични завеси, два триточкови инерционни колани на предните седалки и три триточкови колани на задните седалки.

Според заключението на САТЕ при удар в страничната дясна част на автомобила коланът е неефективен, тъй като не предпазва преместването на тялото надясно, където е настъпило първоначалното съприкосновение.

Разпитано в открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че коланът предпазва при челен удар, а при страничен удар тялото се измества и той не може го да спре. Твърди, че при преобръщане коланът би могъл да задържи тялото на пасажера така, че той да не си удари главата в тавана.

За установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с процесното събитие, по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М.В. Ж..

От показанията на св. Ж., който работи като младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ в ОПП – СДВР, се установява, че е посетил мястото на процесното ПТП в тъмната част на денонощието след постъпил сигнал на тел. 112. Потвърждава, че подписът върху предявения му протокол за ПТП, находящ се на л. 7 от първоинстанционното дело, за „съставител“ е негов.

Заявява, че ПТП е станало на Северната скоростна тангента, като водачът на единия автомобил е отнел предимството на другия автомобил при наличието 5 на пътен знак „Б1“, а другият автомобил е бил на път с предимство, като двата автомобила са се ударили, и след удара единият автомобил е напуснал пътното платно и се е преобърнал в канавката, встрани от ляво на пътя, в тревните храсти. Посочва, че преживелият обръщането на автомобила водач бил „ошашавен от притеснение“, но нямал външни белези от травма.

От удостоверение с рег. № 433200/8636/13.02.2020 г., издадено от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, се установява, че срещу водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****С, И.Г.П., е съставен АУАН с бл. № 316081/15.03.2018 г. за нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, пр. 3 ЗДвП /за това, че не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка/ и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП /за това, че не е носил контролния талон от свидетелството за управление/, и е издадено НП № 18 – 4332 – 005296/20.04.2018 г., с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. по чл. 179, ал. 2 ЗДвП и в размер на 10 лв. – по чл.

183, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 10.05.2019 г.