Решение № 564 от 07.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../07.02.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3812 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от М.И.С.,

ЕГН **********,***, срещу „Д.з.“ АД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от реализирано на 27.03.2017 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № 116002958955, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 135 лв., представляваща лихва за забава върху доброволно заплатената на 13.12.2018 г. част от дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., начислена за периода от 27.03.2017 г. до 13.12.2018 г.

По твърдения в исковата молба, на 27.03.2017 г. в гр. Варна, на кръстовището образувано от ул. „Парижка Комуна“ и бул. „Владислав Варненчик“, пресичайки по пешеходната пътека на бул. „Владислав Владислав“, ищцата била блъсната от лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, управляван от И.Х.А.., застрахован при ответното дружество по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № 116002958955, с период на действие от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г.

Водачът на моторното превозно средство - И. А. бил признат за виновен със сключено споразумение по НОХД № 4455/2017 г. по описа на Районен съд – Варна за това, че при управление на моторното превозно средство е нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата голямо пищялна кост (в горният край, до коляното), обусловило трайно затруднение на движението левият долен крайник за около 3-4 месеца при обичаен оздравителен процес - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.

„а", предложение 2-ро, вр. чл. 342 ал. 1 НК.

В резултат от пътнотранспортното произшествие ищцата твърди да е претърпяла имуществени и неимуществени среди, като във връзка с отправена застрахователна претенция на 13.12.2018 г. ответникът й е заплатил застрахователно обезщетение, с което са репарирани изцяло имуществените вреди и частично неимуществените такива.

При инцидента била счупена лявата голяма пищялна кост (в горният край, до коляното) на левият долен крайник на ищцата, тя изпитвала силни болки в крака и в гърба, не била в състояние сама да се изправи, била изплашена и изпитвала ужас друг автомобил да не я блъсне. Непосредствено след инцидента била откарана в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД със специализиран транспорт, където след наместване на счупването била поставена гипсова имобилизация за срок от 60 дни, която обхващала целия ляв крак. Престоят в болничното заведение продължил 3 дни и на 30.03.2017 г. била изписана. Възстановяването й продължило в домашни условия, като състоянието й налагало да бъда непрекъснато обслужвана и подпомагана от нейни близки, включително за хранене, тоалет и хигиена; придвижвала се само с патерици; процесът бил съпроводен с болки, страдания, ежедневни лишения и неудобства и с прием на болкоуспокояващи. Ищцата получила и остро стомашно-чревно разстройство, наложило ползването на памперси, което от своя страна се отразило негативно на нейната психиката – чувствала се безпомощна, затворила се в себе си, не желаела да общува с други хора, станала сприхава и раздразнителна. Стомашно-чревните проблеми довели до повторна хоспитализация в периода от 05.04.2017 г. до 11.04.2017 г., след което ищцата отново не била в състояние да се обслужва сама и били наети лица, който да се грижат за нея целодневно.

Възстановителният процес не бил приключил. След премахването на гипсовата имобилизация била установена мускулна атрофия на левия крак и дефицит в движението на коленната става, ищцата се придвижвала с бастун и продължава да изпитва болки в крака, въпреки проведените три рехабилитационни курса, съответно в периода 14.09.2017 г. - 21.09.2017 г., 18.01.2018 г. - 25.01.2018 г. и 09.08.2018 г.

- 16. 08. 2018 г. Получила и болки във врата и тръпнене на пръстите на двете ръце.Тези симптоми били актуални и понастоящем. Ищцата имала нарушения в съня и изпитвала страх при пресичане на пътното платно, поради което ползвала помощ от трети лица.

Намира, че размерът на претърпените неимуществени вреди - болки, страдания, лишения неудобства, възлиза на 30 000 лв., като ответното дружество е заплатило само част от тази сума в размер на 18 000 лв.

В съответствие с наведените твърдения са и формулираните искания по същество – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 12 000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 135 лв., представляваща лихва за забава върху доброволно заплатената на 13.12.2018 г. част от дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., начислена за периода от 27.03.2017 г. до 13.12.2018 г. Претендира и разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните й представители адв. М.Р. и адв. Б.Р., поддържа исковата молба и формулираното искане по същество. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.

№ *** към деня на застрахователното събитие - 27.03.2017 г., както и обстоятелството, че на 27.03.2017 г. в гр. Варна е реализирано ПТП, с участието на посочения автомобил и ищцата като пешеходец. Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между застрахователното събитие и всички описани неимуществени вреди. Изтъква, че в сключеното в наказателното производство споразумение е отразено само счупване на лявата голямопищялна кост, но не и останалите увреждания, посочени в исковата молба, с оглед на което оспорва същите да са настъпили в резултат от събитието. Намира, че полученото стомашно-чревно разстройство няма връзка с пътнотранспортното произшествие. Такава връзка счита, че няма и с твърдените болки във врата, тръпнене на пръстите на двете ръце, продължаващи болки в коленните стави на ищцата, които намира, че са следствие от датиращите отпреди инцидента дегенеративни (възрастови) промени у ищцата и множеството нейни придружаващи заболявания. Оспорва също връзката между събитието и твърдените усложнения, настъпили във възстановителния период.

По този повод посочва, че ищцата е страдала от диабетна дистална сензо-моторна полиневропатия на долните крайници преди ПТП и всички проведени изследвания показват по-силно изразени деформации в дясната (а не в лявата) коленна става на ищцата.

Отделно оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение като завишен, позовавайки се на липсата на оперативна намеса за отстраняване на травматичното увреждане, краткият тридневен престой в медицинско заведение и изписването на ищцата с подобрение, както и на нормалното протичане на възстановителния процес. Счита, че заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лв. репарира напълно претърпените неимуществени вреди и отговаря на социално - икономическата обстановка в страната.

По изложените аргументи намира предявения иск за застрахователно обезщетение за неоснователен и недоказан. С оглед неоснователността на главната претенция, намира за неоснователна и акцесораната такава. В условията на евентуалност твърди, че лихва за забава се дължи след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по застрахователната претенция, който започва да тече след представяне на всички доказателства по чл. 106, ла. 3 КЗ, като изискуемата актуална банкова сметка ***.11.2018 г., респ. от тази дата е започнал да тече срокът за произнасяне по предявената претенция.

По същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, в това числи юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Предварително депозира молба, с която поддържа искането по същество и претенцията за разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че между собственика на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** и ответното дружество „Д.з.“ АД е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № 116002958955, с период на застрахователно покритие от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г.; 2.) че със сключено споразумение по НОХД № 4455/2017 г. по описа на Районен съд – Варна И.

А. е признат за виновен за това, че на 27.03.2017 г. при управление на моторното превозно средство – л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *** е нарушил правилото на чл. 119, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинил на пешеходеца М.И.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата голямо пищялна кост (в горният край, до коляното), обусловило трайно затруднение на движението левият долен крайник за около 3-4 месеца при обичаен оздравителен процес, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а", предложение 2-ро, вр. чл. 342 ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено с 3 години изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца; 3.) че ищцата М.С. е подала пред застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е образувана застрахователна претенция под № *********/30.03.2018 г. и на 13.12.2018 г. е изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18000 лв.

Посочените обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателствени средства – застрахователна полица (л. 12), протокол № 491/11.10.2017 г. по НОХД № 4455/2017 на ВРС (л. 16-17), застрахователна претенция № 310В026220/29.03.2018 г. (л. 56), преводно нареждане от 12.12.2018 г. (л. 63).

Видно от приложения констативен протокол с пострадали лица от 27.03.2017 г., съставен от мл. инсп. Пламен Георгиев, дежурен ПТП при ОД на МВР - Варна, извършил посещение на мястото на произшествието (л. 26), на същата дата, около 14:20 часа в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, на пешеходна пътека тип „зебра“, до кръстовището с ул. „Парижка комуна“, участник 1 – ППС с рег. №***, марка „Форд“, модел „Фиеста“, собственост на О.И.А., управляван от И.Х.А.., отнел предимството на участник 2 – пешеходецът М.И.С., стъпил върху пешеходна пътека и пресичащ от дясно на ляво, блъснал го и допуснал ПТП с пострадало лице.

Посочено е в протокола, че са налице съмнения за счупване и скъсани връзки на ляво коляно и контузия на гърба на пешеходеца в резултат от произшествието.

Съставена е схема на ПТП, която отразява описаните в протокола обстоятелства.