Решение № 3174 от 23.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3174 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503261 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20207056 от 03.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 54 731/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав е признато за установено по предявени от А. Ц. В., ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът А. Ц. В. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 940,93 лева – главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода: м.12.2011 г. – м.04.2013 г. и сумата 179,81 лева – лихва за забава за периода от 01.02.2012 г. до 04.09.2014 г. по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49 679/2014 г. по описа на СРС, 78 състав, за събирането на които е образувано изп.дело № 20208440401323 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ поради погасяване на възможността за принудително реализиране на вземането за сумите по давност.

Със същия акт „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 50,00 лева – държавна такса по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника „Топлофикация София“ ЕАД като се поддържа, че същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. В жалба са наведени доводи, че съставът на СРС неправилно е приел, че молбата за образуването на изпълнителното дело не прекъсва давността; че в тази молба се съдържа искане за предприемане на изпълнителни действия, като с поисканите изпълнителни действия давността за вземането е прекъсната на 18.06.2020 г.; че до такова прекъсване води и извършеното възлагане по чл.18 ЗЧСИ, както и срокът на погасителната давност в случая не е изтекъл.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове. Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – А. Ц. В., гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на същата е оспорил жалбата изцяло като неоснователна. Инвокирани са съображения, че релевираните в нея доводи са неправилни и изцяло в размер с действащите законови норми и ангажираните доказателства. .

1

Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендира присъждането на разноски по делото.

С определение № 20219965 от 07.12.2021 г. е оставена без уважение молбата на адв.К., пълномощник на ищеца А. Ц. В. с вх.№ 25165239 от 16.11.2021 г. за изменение на основание чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 20207056 от 03.11.2021 г. в частта относно разноските, като бъде осъден ответникът „Топлофикация София“ ЕАД да заплати в полза на адв.К. разноски в размер на 600,00 лева, сторени от ищеца.

Срещу този съдебен акт е постъпила частна жалба, подадена от адвокат Н. К., пълномощник на А. Ц. В., в която се поддържа, че определението е незаконосъобразно, постановено в противоречие с фактите по делото и с актуалната и трайна съдебна практика, както и че същото е ясно несправедливо. Заявено е искане определението да бъде отменено и да се постанови друга, с което да се присъдят разноски за осъществена безплатна правна защита на ищеца в размер на 600,00 лева.

В законния срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – „Топлофикация София“ ЕАД.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните в жалбата оплаквания относно неговата правилност.

С подадената от ищеца А. Ц. В. искова молба съдът е сезиран с предявени при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за сумите, обективирани в изпълнителен лист от 07.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 49 679/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав: сумата 940,93 лева – стойност на потребена топлинна енергия за периода: м.12.2011 г. – м.04.2013 г. и сумата 179,81 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2012 г. до 04.09.2014 г. по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49 679/2014 г. по описа на СРС, 78 състав, въз основа на който е образувано изп.дело № 20208440401323 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ.

В исковата молба се поддържа, че ищецът не дължи изпълнение на тези задължения, тъй като вземането на „Топлофикация София“ ЕАД е погасено по давност – факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по ч.гр.д.№ 49 679/2014 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, по което е издаден изпълнителният лист; че не са извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя повече от три години от влизане в сила на 10.11.2015 г. на заповедта за изпълнение на паричното задължение от 15.09.2014 г. и би следвало изпълнителното производство да бъде прекратено на отпаднало изпълнителното производство след като е изтекла тригодишната давност по чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Претендира присъждането на разноски.

В депозирания писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е оспорила предявените срещу дружеството искове в цялост с релевирани доводи за неоснователност на същите и наведените в исковата молба твърдения. Инвокира съображения, че към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл приложения спрямо тези вземания срок на погасителната давност, който е бил прекъснат с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство. Претендира присъждането на разноски.

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че като законно средство за защита на длъжника с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на последния да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл.439 ГПК е аналогична на тази на чл.255 ГПК /отм./, като този иск 2 изключва възможността при оспорване на изпълняемото право длъжникът да противопоставя възражения, основаващи се на факти, преклудирани със силата на пресъдено нещо. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материал-но право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр. Давността е период от време, в който кредиторът бездейства. Предвид нормата на чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Ако в рамките на законоустановения период кредиторът предприеме действие – тя се прекъсва.

От приетите доказателства, касаещи изп.дело № 20208440401323 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано на 18.06.2020 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД – като взискател срещу А. Ц. В. - като длъжник въз основа на изпълнителен лист от 07.11.2019 г., издаден по ч.гр.д.№ 49 679/ 2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав на основание чл.411, ал.3 ГПК във връзка с чл.410 ГПК въз основа на заповед за изпълнение от 15.09.2014 г., за сумите: 940,93 лева – стойност на потребена топлинна енергия за периода: м.12.2011 г. – м.04.2013 г. и 179,81 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2012 г. до 04.09.2014 г.

От представеното заверено копие от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 49 679/ 2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, е видно, че същата е влязла в сила на 10.11.2015 г.

От цитираната молба по чл.426 ГПК се констатира и че със същата е изискано предприемането на изпълнителни действия: налагането на запор върху банковите сметки и сейфове на длъжника след извършване на справка в РБСС, налагане на запор върху трудовите договори, а в случай че не се открият такива е заявено искане изпълнението да се насочи към опис и оценка на движимите вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан. На основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ е възложено и извършването на всички действия за събиране на вземанията.

След проучване на имущественото състояние на длъжника с постановление на съдебния изпълнител от 04.02.2021 г., вписано в АВ на 09.02.2021 г., е наложена възбрана върху собствения на длъжника А. Ц. В. недвижим имот – ½ ид.ч. от апартамент № 85, находящ се в гр.София, ж.к.“****.

С определение № 20248850 от 11.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 54 731/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав, е допуснато обезпечение на предявените от ищеца искове по делото чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20208440401323 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ. Доказателства, че издадената обезпечителна заповед е представена по изпълнителното дело по делото не са налице.

По силата на разпоредба на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Съгласно установената константна съдебна практика разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД намира приложение и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, независимо от неговия характер, тъй като тя установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Така както длъжникът не може да оспорва вземане, установено с влязло в сила решение поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземане, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК. Неподаването на възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК се приравнява по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.116, б.“а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 100/20.06.2011 по т.д.№ 194/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д.№ 5140/2015 г. на ВКС, ІV ГО и др.

След изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по реда на чл.424, ал.1 ГПК и чл.439 ГПК. При всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно и оспорването на фактите и обстоятелствата относими към 3 ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. С влизането в сила на заповедта се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като е разрешен правният спор относно съществуването на вземането /в г.см. решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д.№ 1722/2021 г. на ВКС, IV ГО; решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д.№ 4063/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д.№ 4 063/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 93/17.05.2021 г. по гр.д.№ 2766/2020 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 60818/15.12.2021 г. по гр.д.№ 2482/2021 г. на ВКС, IV ГО; определение № 60523/24.06.2021 г. по гр.д.№ 3523/2020 г. на ВКС, IV ГО; определение № 214/15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО и мн.др./.