Решение № 285 от 03.09.2025, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. П., 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230100537 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба (поправена такава) от С. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ бл. *, ет. 3, ап. 9, В. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. П., общ. П., ***, и С. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ***, чрез адв. Д. Г. Б., като процесуален представител и съдебен адресат на служебен адрес гр. Б., ***, ет. 1, офис № 116, против Е. С. М.а – Г.а, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П., ***, ет. 4, и К. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес с. П., общ.

П., ***.

Сочи се в исковата молба, че съгласно Удостоверение за наследници № 068/05.02.2024 г., издадено от Община П., страните са законни наследници на И. К. М., ЕГН **********, б.ж. на с. П., общ. П., починал на 22.11.2003 г., като първият ищец е негов син и пряк наследник, втората и третата ищци са негови внучки, респ. явяват се негови наследници по права линия и по право на заместване в низходящ ред от своята майка - Д. И. Д., ЕГН **********, б.ж. на с. П., общ. П., починала на 13.05.2003 г., а ответниците са негови внучки и се явяват негови наследници по права линия, наследявайки го по право на заместване в низходящ ред от баща им - С. И. М., ЕГН **********, б.ж. на с. П., общ. П., починал на 25.09.2022 г.

Навежда се, че в наследствената маса на общия наследодател попада и изградената от него семейна Триетажна масивна жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж върху общински терен, за който е отреден УПИ XI-359, в кв. 30 по действащия план 1 на с. П., общ. П., обл. Б., с административен адрес: с. П., общ. П., обл. Б., ***, със застроена площ по графични данни от 106 кв.м. и разгъната такава от 318 кв.м., при граници и съседи на съответния УПИ: улица, УПИ XI-358 и УПИ XI-360. Съгласно Скица № 15420914/23.04.2024 г., издадена от СГКК-Б., същият недвижими имот е заснет в КККР като Сграда с идентификатор ***, с адрес на сградата: област Б., община П., с. П., п.к. 2890, *** по действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/21.01.2022 г. на Изпълнителен директор на АГКК, която е със застроена площ от 106 кв.м., брой етажи: 3, брой СОС: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна и разположена в Поземлен имот с идентификатор ***, който е вид собственост: Общинска частна, вид територия: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 m), с площ 687 кв.м., и стар номер: 359, квартал: 30, парцел: XI.

Твърди се, че процесната сграда и отредения за нея УПИ се стопанисвали и управлявали от семействата на ищците, като в сградата до смъртта си живеел бащата на ответниците - С. И. М.. Последният никога не оспорвал съсобствеността и осъзнавал, че е обикновен държател на оС.лите наследствени дялове от построената в имота сграда и преди смъртта си не противопоставял намеренията си да ги лишава от тях.

Посочва се още, че в годините след развода на С. М. със съпругата му /майката на ответниците/, той не поддържал нормални отношения с дъщерите си, които идвали изключително рядко и в изолирани случаи, за кратко, без видимо поемане на трайни ангажименти или отговорности към него, като той съществувал като самотник, често посягащ към алкохола и разчитал единствено на другите си роднини, каквито били ищците.

Последните периодично посещавали наследствения имот, като ищцата В. С., която е с постоянно местожителство в същото населено място и живее наблизо със семейството си, ползвала част от дворното място за отглеждане на зеленчукова градина, както и складирала бидони в зимничния етаж, ползвани за съхранение на зърно или за залагане на грозде за производство на вино за лична употреба. Същата почти ежедневно посещавала вуйчо си, носейки му храна и следяла за необходимостта от подпомагането му при нужда. Другите от ищците го посещавали спорадично или при конкретно обусловени нужди, като поради драстичното влошаване на здравословното му състояние, С. М. бил на легло и тъй като не могъл да се грижи сам за себе си, участието на ищците в живота му се превърнало в полагане на ежедневни грижи за поддържане на здравословното му състояние, хранене и оказване на всякакво съдействие за поддържане на живота му. В разрешаването на неговите лични и битови проблеми ищците се включвали разменно и според възможностите им, като се включвали и членовете на семействата им, за да го подпомагат физически и с нужните средства. Релевира се, че ищците се стараели да му осигуряват по-добра храна, лекарства, почистване, пране и помощ в скромното му домакинство, като се твърди, че общуването на С. М. с ищците му доставяло радост и удоволствие и той засвидетелствал благодарност и признателност за помощта, като никога не бил споделял и заявявал пред тях претенция за собственост или противопоставяне срещу правата им. С. М. никога не бил изразявал, че се счита за едноличен собственик на сградата и не е споделял за намерения да я „узаконява“ 2 само за себе си, като пред съседи признавал, че процесната сграда винаги е принадлежала на рода им, като всички наследници на И. К. М. били определяни като данъчно задължени лица и като такива редовно заплащали своите данъчни задължения за въпросната сграда.

След смъртта на С. И. М., през месец юни 2023 г. ищците случайно узнали, че техен съсед ходил при нотариус във връзка с имота, в резултат на което установили, че съществува нов титул за собственост в полза на вече починалия техен родственик и същият бил снабден с нотариален акт за собственост върху процесната сграда. Твърдят, че молителят по него никога не е имал воля в такава насока, тъй като не е притежавал собствеността върху цялата сграда, както и че като държател на части от нея, обстоятелството не го превръща във владелец върху обема на правата, дяловете на оС.лите наследници. Навеждат още, че липсва релевантният над 10-годишен законов период за ново същинско завладяване на този обект, както и не е манифестирано такова отношение към съсобствеността спрямо реалните наследствени правоприемници на И. М.. Поддържат, че ищците се явяват и се считат за легитимни съсобственици върху спорната сграда, при квоти на съсобственост: 1/3 ид.ч. за ищеца С. И. М., 1/6 ид.ч. за ищцата В. Б. С. и 1/6 ид.ч. за ищцата С. Б. Д.. Оспорвайки правния ефект от извършените впоследствие правни действия за признаване на изключителни права по давност касателно спорния предмет, считат, че ответниците Е. С. М. и К. С. Б. разполагат единствено с транслираните по наследство квоти на техния баща С. И.

М. - по 1/6 ид.ч. върху триетажната сграда и то в съсобственост с ищците.

В тази връзка, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Е. С. М.а – Г.а, с ЕГН **********, с адрес **********, ул.

„М.“ № 40, ет. 4, и К. С. Б., с ЕГН **********, с адрес с. П., общ. П., обл. Б., ***, правото на собственост на ищцовата страна върху Триетажна масивна жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж върху общински терен, за който е отреден УПИ XI-359, в кв. 30 по действащия план на с. П., общ. П., обл. Б., с административен адрес: с. П., общ. П., обл. Б., ***, със застроена площ по графични данни от 106 кв.м. и разгъната такава от 318 кв.м., при граници и съседи на съответния УПИ: улица, УПИ XI-358 и УПИ XI-360. Понастоящем същия недвижим имот е заснет, се индивидуализира съгласно Скица на имота № 15-420914/23.04.2024 г., издадена от АГКК/СГКК-Б. като Сграда с идентификатор № ***, с адрес на сградата: обл. Б., общ. П., с. П., п.к. 2890, ул.

„С.“ № 15 по действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/21.01.2022 г. на Изпълнителен директор на АГКК, която е със застроена площ от 106 кв.м., брой етажи: 3, брой СОС: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна и разположена в Поземлен имот с идентификатор № ***, който е вид собственост: Общинска частна, вид територия: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 m), с площ 687 кв.м., и стар номер: 359, квартал: 30, парцел: XI, при следните квоти на съсобственост: 1/3 ид.ч. за ищеца С. И. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. Б., ж.к.“Е.“ бл. *, ет. 3, ап. 9, както и 1/6 ид.ч. за ищцата В. Б. С., с ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. П., обл. Б., *** и 1/6 ид.ч. за ищцата С. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., обл. Б., ***, които идеални части от предмета на Нотариален акт № 012, том II, дело № 210 от 17.11.2021 г. на 3 нотариус Е. В., вписан в регистъра на Нотариалната камара на Р България под № *** и с район на действие РС-П., който акт е вписан в СлВп с дв.вх.peг. № 2504/17.11.2021 г., вх.рег.

№ 2509/17.11.2021 г., Акт № 197, том IX, дело № 1560/2021 г., имотна парт. 42746, необосновано и без правно основание са признати за изключителна собственост по давност в полза на наследодателя на ответниците С. И. М., с ЕГН **********, бивш жител на с. П., общ. П., обл. Б., поч. на 25.09.2022 г.;

Акцесорно и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да отмени издадения в полза на ответника С. И. М., с ЕГН **********, бивш жител на с. П., общ. П., обл. Б., поч. на 25.09.2022 г., документ за собственост, обективиран по съдържание в Нотариален акт № 012, том II, дело № 210 от 17.11.2021 г. на нотариус Е. В., вписан в регистъра на Нотариалната камара на Р България под № *** и с район на действие РС-П., който акт е вписан в СлВп с дв.вх.рег. № 2504/17.11.2021 г., вх.рег. № 2509/17.11.2021 г., Акт № 197, том IX, дело № 1560/2021 г., имотна парт. 42746, за удостоверяване на правото на собственост, придобито по давност върху спорното имущество, представляващо Триетажна масивна жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж върху общински терен, за който е отреден УПИ ХI-359, в кв. 30 по действащия план на с. П., общ. П., обл. Б., с административен адрес: с. П., общ. П., обл. Б., ***, със застроена площ по графични данни от 106 кв.м. и разгъната такава от 318 кв.м., при граници и съседи на съответния УПИ: улица, УПИ ХI-358 и УПИ ХI-360. Понастоящем същия недвижим имот е заснет, се индивидуализира съгласно Скица на имота № 15-420914/23.04.2024 г., издадена от АГКК/СГКК-Б. като Сграда с идентификатор № ***, с адрес на сградата: обл. Б., общ. П., с. П., п.к. 2890, ул.

„С.“ № 15 по действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/21.01.2022 г. на Изпълнителен директор на АГКК, която е със застроена площ от 106 кв.м., брой етажи: 3, брой СОС: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна и разположена в Поземлен имот с идентификатор № ***, който е вид собственост: Общинска частна, вид територия: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 m), с площ 687 кв.м., и стар номер: 359, квартал: 30, парцел: XI, до обема на права и размера на заявеното с настоящата наследствено правоприемство и до съответните наследствени квоти на съсобственост от съответния ред на наследяване, уреден с чл. 5 и сл. от ЗН, а именно до: 1/3 ид.ч. за ищеца С. И. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. Б., ж.к. „Е.“ бл. *, ет. 3, ап. 9, както и 1/6 ид.ч. за ищцата В. Б. С., с ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. П., обл. Б., ул.

„С.“ № 48 и 1/6 ид.ч. за ищцата С. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., обл. Б., ул. „П.“ № 25.

Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

След проведената процедура по чл. 131 ГПК от ответниците е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло изложените от ищците твърдения и изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Релевират, че И. М. е построил едноетажна жилищна сграда с един приземен етаж, като след 1985 г. между последния и сина му С. М. е настъпила устна договорка, по силата на която И. е разрешил на сина си С. да построи още два етажа, като построеното също да остане за сина. Твърдят, че С. М.

4 построил още два етажа над построения зимничен етаж, като изградил и плочата над този етаж, като всичко построено от С. М. било със собствени средства и труд. Предвид възможностите му това ставало на етапи в различни периоди от време, като през 1989 г. започнал строителството на двата етажа, а през 1991 г. когато вторият жилищен етаж бил завършен, при С. М. се нанесла съпругата му, като именно на този етаж семейството заедно с децата им – ответниците, живели до 2007 г., когато С. и съпругата му се разделили, междувременно бил построен и третият жилищен етаж от сградата. След това, в къщата до неговата смърт, оС.л да живее единствено С. М., като след смъртта на баща му през 2003 г., С. установил собствена трайна фактическа власт върху целия процесен имот със съзнанието на изключителен собственик, базирайки същото на заявеното от баща му и предаденото от него приживе владение на приземния етаж, построяването на другите два етажа и продължило повече от 18 години трайно собственическо владение върху целия процесен имот.