Решение № 410 от 07.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 236/2025
- Вид
- Решение № 410
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.47 · Закон за движението по пътищата
- чл.50а · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 410 гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500236 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260486/16.09.2024 г., по гр.д.№ 3316/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав, съдът е осъдил ЗАД „Асет Иншурънс“ АД да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ на Е. Ф. С. сума в размер на 400 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.05.2018 г., в гр. София, на ул. „Резбарска”, по вина на Д. Д. Д., при управление на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", с per. № ********, като гражданска отговорност на водача за вреди към датата на произшествието е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 14.11.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за главницата за разликата над сумата от 400 000 лв. до пълния предявен размер от 800 000 лв., като неоснователен. С решението ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е осъдено да заплати на адв. В. О. сумата от 24 780 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Е.
Ф. С. е осъдена да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 270 лв., възнаграждение за юрисконсулт и за депозит за експертиза в размер на125 лв. „ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от иска по банкова сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 16 000 лв. и сумата от 375 лв. за депозит за експертизи.
Срещу това решение, в частта, с която искът е уважен, е подадена въззивна жалба от „Асет Иншурънс“ АД, което моли въззивния съд да го отмени като намали размера на обезщетението на 84 000 лева. Поддържа, че решението е неправилно и необосновано, 1 постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Съдът неправилно приложил нормата на чл.52 от ЗЗД изискваща обезщетението за неимуществени вреди да се определи по справедливост. С ППВС № 4/1968 г. било прието, че понятието справедливост не е абстрактно, а се свързва с редица конкретни обстоятелства – конкретни обективни фактори, които следвало да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съдът не отчел социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП, размерите на минималната и средната работни заплати; данните на НСИ за средната издръжка на домакинствата и др. икономически данни. Поддържа, че социалноикономическите критерии за справедливост били правно-значимата граница разделяща адекватния размер от прекомерния размер на обезщетението. Обезщетението следвало да бъде съответно на обществените разбирания за справедливост. Това било възприето в отвърдената практика на ВКС. Неоснователно съдът приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Е. Ф. С.. В заключението на изслушаната по делото съдебно авто-техническа експертиза бил установен механизма на ПТП и вещото лице установило, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", с per. № ******** е имал възможност да види пешеходката само ако стане прав от седалката и огледа през стъклото на дясната врата и се наведе напред, за да огледа през челното стъкло надолу.
Вещото лице е посочило като една от причините за настъпване на ПТП субективните действия на пешеходката, която пресякла пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Поддържа, че приносът на пострадалата бил не по-малко от 30%, което обуславяло приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Е. Ф. С. е подала насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск над присъдената част от 400 000 лева до пълния предявен размер от 800 000 лева. Счита, че неправилно съдът прием като справедлив размер на обезщетението 400 000 лева. Поддържа, че неимуществените вреди представлявали засягане на нематериални блага, които не биха могли да бъдат възстановени.
При определянето на обезщетението съдът следвало да вземе предвид всички причинени на ищцата травматични увреждания, които били в пряка причинна връзка с претърпяното от ищцата ПТП. Следвало да се отчете бавният и продължителен лечебен и възстановителен период, който към момента на жалбата – 6 години след ПТП не бил приключил, както и обстоятелството, че е била 8 месеца нетрудоспособна, а към омента била освидетелствана с призната ТНР 100% с чужда помощ пожизнено. Всичко това определяло състоянието на ищцата след ПТП като безпомощно, тъй като не й позволявало да съществува сама. Всички събрани доказателства по делото, вкл.експертизи и свидетелски показания сочели на тежкото физическо състояние на Е. Ф. С., търпените от нея силни и продължителни болки, негативмни емоционални преживявания, социален дискомфорт, остра стресова реакция, ежедневни битови зцатруднения и негативни промени в качеството на живота й. При определяне на обезщетението съдът не отчел всички посочени фактори. Не било установено по делото основание да се приеме съпричиняване, поради което съдът правилно оставил без уважение довода на ответника. По категоричен начин била установена вината на водача на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", с per. № ******** за настъпилото ПТП. Установено било, че Е. Ф. С. е пресичала на пешеходна пътека, на зелен сигнал на светофарната уредба. Същата изчаквала на десния тротоар спрямо посоката на движение на товарния автомобил, след като същият спрял пред нея, препречвайки пътя й, тя направила две крачки по тротоарната площ напред спрямо посоката на движение на същия и започнала да пресича.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:
2
Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от Е. Ф. С. срещу ЗАД „Асет Иншурънс“ АД за заплащане на сумата от 800 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 10.05.2018 г., в гр. София, на ул.
„Резбарска”, по вина на Д. Д. Д., водач на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е p e r. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 14.11.2018 г. /датата, на която е представена банкова сметка, видно от молба с вх. № 001-1469 от 13.11.2018 г. и депозирана уточнителна молба на 04.11.2020 г./ до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът твърди, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес”, който нарушавайки правилата за движение по пътищата, е блъснал пресичащата пътното платно със спокоен ход на движение, по пешеходна пътека и на зелен сигнал на светофарната уредба, Е. Ф. С.. Вследствие на настъпилия удар са й причинени множество телесни увреждания, изразяващи се в: травматичен шок; политравма; голяма разкъсно - контузна рана на главата; открито счупване на дясна лъчева и лакътна кости вдясно в долната трета; размачкане на мекотъканните структури на дясна предмишница; счупване на главата на дясна раменна кост; хемоперитонеум — наличие на кръв в коремната кухина; счупване на двете срамни кости; счупване на дясната главулечна ямка; счупване на напречния израстък на пети поясен прешлен; счупване на кръстната кост в дясно; многофрагментно открито счупване с разместване на костните фрагменти на дясна подбедрица - голям и малък пищял; счупване с разместване на дясна петна кост; мекотъканно размачкване на дясна подбедрица; ампутация на десния крак. Травмите наложили оперативно лечение, след което е налице трайно увреждане на здравето, изразяващо с в ампутация на дясната подбедрица. Състоянието си след процесното ПТП определя като безпомощно. Не можела да полага труд и близките й трябвало да се грижат за нея. Останала инвалид за цял живот. Била освидетелствана от ТЕЛК, като й била определена 100 % нетрудоспособност с чужда помощ. Поддържа, че е търпяла и продължава да търпи физически и емоционални болки и страдания. Претендира лихва за забава от датата, на която е представена банкова сметка на застрахователното дружество - 12.09.2017 г.
Ответникът ЗАД „Асет Иншурънс“ АД признава наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма и причините за ПТП, както и твърдението за противоправно и виновно поведение от страна на водача на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е per. № ******** Д. Д. Д.. Твърди, че пътнотранспортното произшествие е настъпило изцяло по вина на пострадалата, която е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. При условията на евентуалност, по същите съображения поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като в съдебно заседание процесуалния представител поддържа, че приносът е в размер на 70 %. Оспорва причинната връзка между ПТП и получените увреждания. Оспорва вида, тежестта и размера на получените травматични увреждания, както и размера на претендираното обезщетение, като завишен и претендираната акцесорната претенция за лихва.
С определение от 23.10.2020 г. по гр.д.№ 3316/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав за безспорно между страните по делото е обявено по реда чл.146, ал.1, т.4 от ГПК обстоятелството, че гражданската отговорност на Д. Д. Д. – водач на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е per. № ******** към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/33/118000329555 от 22.01.2018г., валидна до 21.01.2019 г.
3
Представен е Констативен протокол № К-310/10.05.2018 г. за посетено на място ПТП с участието на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е p e r. № ******** с водач Д. Д. Д., за който е установено, че не е употребил алкохол и че има застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, по застрахователна полица № BG/33/118000329555 от 22.01.2018г., валидна до 21.01.2019 г. Като втори участник е посочена Е. Ф. С., на която е поставена работна диагноза политравма с опасност за живота.
Посочено е, че от събраните данни и извършения оглед се установява, че на 10.05.2018 г., около 13.45 часа товарен автомобил „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", е per. № ********, управляван от водача Д. Д. Д. се движел по ул. Резбарска с посока на движение от ул. Васил Кънчев към ул. Първа българска армия в района на № 5 участва в ПТП с пресичащия пътното платно на ул. Резбарска, от ляво на дясно по посока на движението на товарния автомобил, пешеходец Е. Ф. С.. Посочено е, че е образувано досъдебно производство.
С присъда от 27.04.2022 г., постановена по НОХД № 16522/2020 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, Д. Д. Д. е признат за виновен, в това че на 10.05.2018 г., около 13.45 ч., в гр. София, при управление на МПС „Мерцедес”, модел „2540 Л Актрос", с per. № ******** по ул. „Резбарска“, с посока на движение от ул. „Васил Кънчев“ към ул. „Първа Българска армия" и в района на № 5 нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.120, ал.1, т.3 ЗДВП, като в момента на навлизане на пешеходна пътека, регулирана с пешеходен светофар, спрял в зоната за пресичане на пешеходци, след което потеглил, без да следи пътната обстановка пред товарния автомобил и без да се убеди, че пътят пред него е свободен, не забелязал навлизащата от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка Е. Ф. С., като по непредпазливост реализирал ПТП с пешеходката С., като по непредпазливост й причинил няколко тежки и средни повреда, описани в присъдата престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 1 ,вр. чл. 342, ал. 1 от НК.