Определение № 1814 от 25.04.2014, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Определение №

Номер

Година

11.3.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград На

03.11

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Катя Бельова

Секретар:

Петър Узунов Емилия Топалова Прокурор: като разгледа докладваното от Катя Бельова дело номер

20101200500213 по описа за

2010 година

Производството е по чл. 32а от ПВ вр. чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба на М. П. лично и в качеството й на законен представител на Т. Р. и двете от гр.Р., ул.”Св.св. К. и М.” гр.Р. против определение №14/10.02.2010 г. на съдията по вписванията съм СВ-РС гр.Р., с което се отказва вписването на искова молба на жалбоподателките. Излагат се оплаквания, че съдията по вписванията е постановил незаконосъобразен акт.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата за процесуално допустима като атакуваща отказ на съдията по вписванията в законния срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателите са поискали от съдията по вписване да впише ИМ. Последната е с предмет иск с правно осн. чл. 108 ЗС и обективира осъдителен иск - ревандикиране на собственост върху поземлен имот с ид. №*** и поземлен имот с ид.№*** по КК на Р..

За да откаже вписването, съдията по вписванията е приел, че не е налице изискването на чл. 6, ал. 3 от ПВ, а именно - идентифицирането на имота да бъде извършено съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от ЗКИР и да се приложи скица - копие от кадастралната карта. В случая имотът се намира в район с одобрена със заповед № РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК Кадастрална карта. Към ИМ не е приложена скица съобразно влязлата в сила КК. Наред с това, описанието на имота не съответства на чл. 60, т. 4 от ЗКИР, тъй като е посочен само идентификатора на имотите, без да са посочени “границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда)”. Изискването за индивидуализиране на имота съобразно посочената норма на ЗКИТ е императивно. Институтът на вписване на исковата молба защитава интересите на трети лица, огласявайки транслация на собственост. Последната настъпва само при конститутивни решения, постановени по потестативни искове, какъвто е процесният ревандикационен иск. В производството по вписване съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само от формална страна в рамките, установени в Правилника за вписванията - чл. 32а, дали представеният акт отговаря на изискванията, за да бъде вписан - дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и отговаря ли той на изискванията на чл. 6 от същия нормативен акт. В случая съдията по вписванията е отказал исканото вписване: тъй като актът не отговаря на чл.6,ал.1, б.”г” и ал.3 ПВ - актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на имота и доказателства необходими за проверка на внесената държавна такса за вписване. В настоящия казус са налице посочените хипотези. Ето защо съдията по вписванията е в компетентността си да откаже вписването на исковата молба, което право е упражнено съобразно изискванията на чл.4 и чл.6 , ал.3 ПВ.

Водим от горното, съдът, ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава отказа на Съдията по вписванията при РС-Р., обективиран в определение №14 от 10.02.2010 г..

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: Членове: