Решение № 159 от 23.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр. Хасково, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640100564 по описа за 2025 година

В производството са предявени от К. В. А. против „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК 202531869, при условията на обективно кумулативно съединяване, следните искове: с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9, т. 10, т. 20 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за паричен заем Кредирект № 412598 от 13.04.2020 г.; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 0,56 евро (равностойни на 1,10 лв.), представляваща недължимо платена договорна лихва по т. 3.7 от договора за паричен заем Кредирект № ****от ****г., сключен между К. В. А. и „Сити Кеш" ООД, която сума е платена при начална липса на основание; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 3,13 евро (равностойни 6,14 лв.), представляваща недължимо платена неустойка по т. 6.2 от договора за паричен заем Кредирект № ****от ****., сключен между К. В. А. и „Сити Кеш" ООД, която сума е платена при начална липса на основание.

Ищецът твърди на ****г. да е сключил с ответник договор за паричен заем Кредирект № ****, на основание на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца заемна сума в размер на 500 лв., а ищецът се е задължил 1 да върне заемната сума на 12 месечни вноски, при годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 47,83%. Твърди ищецът да е следвало да заплати лихва по т. 3.7. в размер на 60,73 лв., неустойка по т. 6.2 в размер на 670,86 лева, като по този начин общото задължение по договора ставало в размер на 1308 лева. Съгласно т. 6.1 заемателят се задължавал в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция, а именно: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2.

Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. Твърди ответникът да е предоставил, а ищецът - усвоил заемната сума.

Навежда съображения за нищожност на процесния договор поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди кредиторът да не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва; да не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя; договорът за кредит да не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 , т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не бил включен размерът на лихвения процент на 2 ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.

Твърди договорът да е нищожен, освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал.

1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР да е неточен и подвеждащ, тъй като в него не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва. На осн. чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, твърди неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит да водило до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят да дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но да не дължи лихва и други разходи по заема. Навежда съображения клаузата за възнаградителна лихва да е нищожна на три основания — с договорения годишен лихвен процент в размер на 40,05% да се нарушавали добрите нрави, както и и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и да се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. Развива съображения, че вземането за неустойка представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатявал и така се нарушавали правилата на чл. 11, ал. 2, т.

9 ЗПК, понеже кредиторът не изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните. Като не е калкулирана неустойката към договорената възнаградителна лихва се преодолявало законовото изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Развива съображения, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Уговорка като процесната пораждала значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволявало на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в прекомерен размер, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, 3 ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.

19 ЗПК). Преценката за обоснования размер на неустойката следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Максимално тежките вреди, които един кредитор можело да претърпи, са от виновното пълно неизпълнение. Счита, че по арг. на чл. 33 ЗПК размерът на законната лихва е максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение.

Предвидената неустойка е излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция и е в прекомерен размер спрямо предоставената в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на същинското договорно задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Счита, че неустойката е загубила и обезпечителната си функция, тъй като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, поради това, че неустойката не служела за обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвиждането в процесния договор, че при неосигуряване на обезпечение, кредиторът имал право на обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва, не защитавала негов легитимен интерес и внасяла неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Вземането по т. 6.2 от потребителския договор нямало характера на неустойка, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало било уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции.

Счита, че е неприложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, понеже той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Неприложима е и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която е възможно договор да бъде само частично недействителен. На още едно основание не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, който регламентирал, че кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, а именно - кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 47,83% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Невярното посочване на годишен лихвен процент по договора в размер на 40,05%, без в него да е включена скритата лихва под формата на неустойка имала за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 47,83%.

4

Ответникът оспорва исковете по основателно. Оспорва осъдителните искове и по размер. Навежда съображения, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК и, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, какъвто според ответника е процесният случай. Счита, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Твърди процесният договор за потребителски кредит да е съобразен с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т, 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Оспорва твърдението клаузите в договора да са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Счита клаузите по процесния договор да се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Така безспорно се установявало, че кредитополучателят бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. Твърди клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита, да е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Ясно изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисквал преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на договора. В процесния договор лихвата да е уговорена като фиксирана за целия срок и да е посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска да е изрично описана в Погасителния план.