Решение № 8 от 05.02.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Чирпан, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно наказателно дело № 20255540200293 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление /НП/ № 25-0375-000350 от 18.07.2025 година на Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан Недялко Сребрев Петров, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, с което на Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на водача са отнети 10 контролни точки по Наредба № 1з-2539 от 17.12.2021 година на МВР, за това, че на 07.11.2024 г. в 12:12 в с. Свобода, общ. Чирпан на ул. „Млада Гвардия“ до дом № 10 по посока запад изток, л.а. ***, собственост на Г. К. Г. с ЕГН ********** и управляван от Г. Г. Н.. При извършената полицейска проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация от 04.07.2023 г. във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДВП поради липса на ГО. Посоченото нарушение е квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

По случая е образувана преписка с № 375р-17218/2024 г., която е докладвана в РП Стара Загора, ТО Чирпан. На 20.01.2025 г. в Ру Чирпан е постъпило Постановление за отказ от образуване на наказателно производство с № 418/16.01.2025 г. по описа на РП Стара Загора ТО Чирпан с мнение за налагане на административно наказание. Деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

При индивидуализиране на наказанието е съобразен чл.27 от ЗАНН.

1

Жалбата е подадена до РС Чирпан чрез Началник група в РУ Чирпан към ОДМВР Стара Загора и е заведена с рег. № 000-8180 от 16.10.2025 година, същата е депозирана в преклузивния срок четиринадесетдневен срок за обжалване на наказателното постановление, което е видно от разписката за връчване на обжалваното наказателно постановление. НП е връчено на административнонаказаното лице на 02.10.2025 година.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят не е извършил нарушение на посочената материалноправна норма по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и че деянието, за което е санкциониран, не съставлява нарушение, поради което изразява несъгласие с констатациите, направени в наказателното постановление и в съставения преди това АУАН. Твърди, че процедурата по установяване на нарушението и последващото издаване на НП е опорочена.

Счита, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесуалноправен характер при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, както и че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Намира, че направените в АУАН констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка, а в хода на административнонаказателното производство е нарушено и правото на защита на санкционираното лице.

Изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби следва от нормите на чл. 42, т. 3, 4 и 5; чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Последната норма обвързва издаването на наказателното постановление от наказващия орган с даване на положителен отговор на въпроса има ли извършено деяние от нарушителя, какво е то по вид и извършено ли е виновно и не са ли налице някои от основанията за прекратяване на производството. Сочи също, че терминът деяние препраща към дефиницията на административното нарушение по чл. 6 от ЗАНН, а това, че според чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, с НП се налага съответно наказание, визира правно единство между отделните елементи на правната норма. Отсъствието на това единство изключва правомерността на материалното административно-наказателно правоотношение.

Посочва конкретни нарушения при издаването на НП:

На първо място, не е описано точно мястото, на което е извършено нарушението. Налице е разминаване в мястото, посочено в АУАН, а в последствие и в НП и мястото, на което реално се е намирал автомобилът. В АУАН и НП е описано, че автомобилът - *** с рег. № ***, е бил управляван и спрян в с. Свобода, община Чирпан, на улица Млада гвардия до дом № 10. В действителност автомобилът не е бил управляван, а е стоял паркиран до къща с автосервиз на ул. Млада гвардия № 9, което представлява друго място, на отсрещната страна на улицата и по-далеч от това, което е посочено в АУАН. Мястото, на което се е намирал автомобила по време на проверката е на 100 метра от къщата на жалбоподателя, където лекият автомобил домува. Същият от години не е в движение и целта на посещението в автосервиза е да се установи дали същият въобще е в изправност или трябва да бъде бракуван.

На второ място, твърди, че Г. Г. Н. е управлявал лек автомобил *** с прекратена регистрация, който автомобил бил собственост на Г. К. Г., а е санкциониран Г. Г. Н.. Не става ясно защо, след като според наказващия орган лекият автомобил е бил управляван от Г. Н.,впоследствие е санкциониран Г. Н. /Г. Н.

2 е бащата на Г. Н. и към момента на проверката не се е намирал в с. Свобода/.

Разминаването и неяснотата относно лицето извършило нарушението прави издадения акт незаконосъобразен, тъй като административно-наказателната отговорност, подобно на наказателната е лична, а установяване на извършителя е основен елемент от фактическия състав на санкцията.

На трето място жалбоподателят твърди, че при извършване на проверката лекият автомобил не е бил управляван от когото и да било, нито е бил спиран от извършващите проверката полицейски служители. Същият е бил паркиран пред автосервиз в с. Свобода, а в наказателното постановление е записано, че лекият автомобил е бил „спрян за проверка“, като всъщност водачът е бил извън автомобила и същият не е бил в движение при извършване на проверката. Сочи, че понятието „управление на МПС“ по смисъла на ЗДвП означава осъществяване на контрол върху превозното средства с цел неговото придвижване по път, отворен за обществено ползване. За да се осъществи „управление“ трябва да се осъществяват дейности, които променят местоположението на превозното средство. Самото намиране на водача в автомобила, дори при включен двигател, не представлява управление, ако превозното средство е в покой. Още по-малко управление е налице, когато автомобилът е паркиран пред сервиз, без извършване на никакви действия по неговото придвижване. Следователно фактическият състав на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП „управление на моторно превозно средство с прекратена регистрация“ не е осъществен, тъй като няма доказано управление, а само наличие на паркирано МПС.

Подобна неяснота в НП представлява съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.

6 от ЗАНН („Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават“).

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията, действала към момента на съставяне на АУАН, а именно към 07.11.2024 г., т.е. преди изменението обнародвано в ДВ, бр.64/2025 г., в сила от 06.09.2025 г. В наказателното постановление е записано, че МПС *** е със служебно прекратена регистрация от 04.07.2023 г. В същото време обаче регистрационните табели на автомобила са били на превозното средство, като са там и към настоящия момент, а собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно извършеното прекратяване на неговата регистрация. Като не е бил уведомен за това, е нямало как да уведоми и лицата, които евентуално биха управлявали автомобила.

Посочва в същия смисъл Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 година по т.д. № 3/2022 година на ВКС и ВАС, в което е прието, че уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо действие, но то има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за това.

Прекратяването на регистрацията на МПС не настъпва автоматично, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фон по чл. 24 от наредба № 54 от 30.12.2016 година.

Собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на неговото превозно средство, а знанието на точната дата е от съществено значение за субективната съставомерност на деянието.

3

Обратното би довело да търсене на отговорност въз основа на предположение за знание, което е недопустимо в административно-наказателния процес. Едва след узнаване на прекратяването собственикът е бил длъжен да съобрази поведението си с извършената дерегистрация на МПС и с породените от нея правни последици.

В конкретния случай именно поради неуведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, същият не може да бъде санкциониран за своето поведение, което е в резултат от неизпълнение на законово регламентирано задължение на административен орган. В този смисъл обжалваното НП е незаконосъобразно.

На пето място, жалбоподателя твърди, че наред с наказанието глоба 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, е наложено и наказание -отнемане на 10 контролни точки. В цитираната от наказващия орган санкционна норма не е предвидено да се налага такова наказание за това деяние, поради което и в тази част НП е незаконосъобразно.

На шесто място, излага доводи, че наказващият орган не е спазил сроковете за разглеждане на АНП и издаване на НП. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в месечен срок от получаването й. В конкретния случай нарушението е извършено на 07.11.2024 г., когато е съставен и АУАН. В последствие е било образувано наказателно производство, което е прекратено с постановление на 16.01.2025 г. Това прекратяване е било своевременно изпратено на наказващия орган, тъй като същото се изпраща чрез ССЕВ, каквато е разпоредбата на чл. 52, ал. 5 от ЗАНН, т.е. това е станало в рамките на няколко дни. В същото време обаче наказателното постановление е издадено едва на 18.07.2025 г., т.е. повече от 6 месеца от прекратяването на наказателното производство и повече от 8 месеца след извършване на нарушението. В този смисъл налагането на наказанието е извън посочените в закона срокове, което е още един аргумент за незаконосъобразността на същото.

Жалбоподателят твърди също, че при издаването на НП наказващият орган не е приложил правилно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, а именно:

„Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя“. В НП органът не е посочил дали е налице някое от тези основания за прекратяване на административно-наказателното производство. Не е извършена и преценка за маловажност на случая, нито е обсъждана възможността за споразумение с нарушителя, т.е. не е реална преценката на факта дали съответното деяние е или не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Твърди също, че така формулираната в обстоятелствената част на издаденото НП обвинителна теза на административно-наказващия орган е недоказана. Близката природа на административно-наказателната отговорност с наказателната предполага изпълнение на строго формалните правила при реализиране на държавната превенция по административно-наказателното обвинение. В конкретния случай е налице неяснота по въпроса относно това какво точно деяние е извършено, дали действително съставлява нарушение на закона и най-вече дали то е извършено 4 виновно. Наказващият орган както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП, не е съобразил всички факти и обстоятелства, свързани с деянието и е допуснал нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство.