Определение № 5220 от 28.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5220 гр. София, 28.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20241100902501 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 64 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по молба на ищцата М. И. – Ш., с която е поискано от съда да възстанови срока за обжалване на постановеното на 15.04.2025 г. определение № 1572, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК.

В изпълнение указанията на съда страната изрично е заявила в последната депозирана по делото молба от 05.09.2025 г., че искането й е да бъде възстановен срокът за обжалване на посоченото определение, който тя е пропуснала поради наличие на особено непредвидено обстоятелство, което не е могла да преодолее, а именно – не е била уведомена за съдържанието на определението от процесуалния си представител, комуто то е било връчено, поради това, че фактическото прекратяване на представителната власт е от 25.04.2025 г. и от тази дата не е водена комуникация между нея и адвоката. Заедно с молбата за възстановяване на срока е подадена и частна жалба срещу прекратителното определение на съда от 15.04.2025 г.

Насрещната страна оспорва молбата, като счита, че същата е неоснователна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съдът намира, че е сезиран с редовна и допустима молба по чл. 64 ГПК, тъй като с последната подадена молба от 05.09.2025 г. в изпълнение указанията на съда, страната изрично е конкретизирала искането си, като е посочила, че то се свежда до искане за възстановяване на срока за обжалване на определението на съда от 15.04.2025 г. Така, молбата за възстановяване на срок се явява допустима, защото с нея се иска възстановяване на започнал да тече и изтекъл срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, тя е подадена в срока по чл. 64, ал. 3, изр. 1 ГПК и е изпълнено изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК към молбата да се представят книжата, за представянето на които се иска възстановяване на срока – частната 1 жалба е приложена в изпълнение указанията на съда към молба с вх. на СГС № 103997/05.09.2025 г.

Молбата обаче е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Институтът на възстановяване на срок предполага редовност на връчването и пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства. При нередовност на връчването, срок не е започнал да тече и институтът на възстановяване не е приложим.

В случая това не е налице.

Съдът намира, че препис от определение № 1572/15.04.2025 г., с което производството по делото е прекратено, е надлежно връчен на ищцата чрез нейния процесуален представител на 07.05.2025 г. Към тази дата не е имало данни и в самата разписка към съобщението не е отбелязано, че пълномощията на адв. М. са оттеглени, поради което съдът намира, че връчването е редовно извършено и срокът за обжалване на определението е почнал да тече за ищцата именно от тази дата. Към момента на извършване на връчването пълномощното не е било оттеглено по реда на чл. 35 ГПК, доколкото уведомяването на съда за оттеглянето е направено по-късно – с молба, изпратена по пощата на 13.05.2025 г. с вх. на СГС № 59710/16.05.2025 г. По делото не се съдържат никакви доказателства, че фактическото оттегляне на представителната власт е станало на 25.04.2025 г., като при всички положения не може със задна дата да се заличи валидно извършено процесуално действие – в този смисъл изрично разпоредбата на чл. 35, изр. последно ГПК. Противното би могло да доведе до правна несигурност, а и до злоупотреби, което е недопустимо.

Ето защо съдът е приел, че препис от определението от 15.04.2025 г. е надлежно връчен и на двете страни, като в указания 1-седмичен срок по делото не е постъпила частната жалба и същото е влязло в сила.

При това положение налице е редовност на връчването на определението от 15.04.2025 г. и пропускане на срока за неговото обжалване. По делото обаче не се установяват такива особени непредвидени обстоятелства, които да обосноват извод, че молбата за възстановяване на срока за обжалване е основателна.

Правният критерий, съгласно който молбата за възстановяване на срок се преценява като основателна, посочен в чл. 64, ал. 2 ГПК, е особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В константната практика на ВКС трайно и безпротиворечиво се е наложило разбирането, че под особени непредвидени обстоятелства се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Съдебната практика е приемала като такива обстоятелства смъртта, внезапното заболяване, природните бедствия, задържане от органите на МВР и други. Особените непредвидени обстоятелства не са абсолютни – те се преценяват за всеки конкретен случай наред с останалите предпоставки за възстановяване на срока, каквито са причинната връзка с неизвършеното в срок процесуално действие и обективната невъзможност за 2 преодоляването им /Определение № 60417 от 25.11.201 г. по ч.гр.д. № 3856/2021 г. на ВКС, III ГО/. Само по себе си наличието на посочените предпоставки – процесуален пропуск и изтекъл срок, обаче, далеч не е достатъчно, за да бъде приложен институтът на възстановяване на срок. Необходимо е пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Такива обстоятелства, според Решение № 236 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 4551/2015 г. на ВКС, IV г.о., са настъпили внезапно за страната и нито са могли да се предвидят, „нито да се преодолеят от волята на страната, при нормално проявена грижа на добрия стопанин и добросъвестност“.

По конкретното дело твърденията на молителката М. Ш. останаха недоказани. По делото не се представиха никакви доказателства в подкрепа изложеното от нея, че към датата на връчване на съобщението на процесуалния й представител комуникацията между нея и адвоката е била прекъсната и това е препятствало възможността й да узнае за и да обжалва определението от 15.04.2025 г. /въпреки изричните указания на съда при насрочване на делото за разглеждане на подадената молба по чл. 64 ГПК/. Следва да се посочи, че връчването на представител се приравнява на лично връчване – чл. 45 ГПК.

Всички грешки относно узнаването на момента на връчване при лично връчване са грешки на самия адресат и не са извинителни, тъй като се дължат на неговата небрежност, недобра вътрешна организация или лош избор на представител. При това положение твърденията на страната се явяват голословни и няма как да бъдат основание за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото определение. Срокът за обжалване е едноседмичен, в който период молителката е могла при положена дължима грижа да обезпечи подаването на жалбата в срок, включително и да отстрани пречките, които твърди.

Предвид изложените съображения съдът намира, че не са налице внезапни пречки от обективен характер, които страната не е успяла да преодолее и които са й попречили да подаде частна жалба в срок, поради което и искането за възстановяване на срока за обжалване на определението на съда от 15.04.2025 г. следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. И. за възстановяване на срока за обжалване на Определение рег. № 1572 от 15.04.2025 г., постановено по т. д. № 2501/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на молителя М. И. И..

Препис от определението да се връчи на насрещната страна за сведение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3