Решение № 71 от 18.01.2019, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2316/2018
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 18.01.2019
- В сила
- 13.01.2020
- Състав
- МАРИЯ ЛЮБОМИРОВА ЖЕЛЯЗКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за защита при бедствия
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.195 ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл.123 ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2019г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на деветнадесети декември 2018г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова и прокурора Росица Тонева като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2316/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по субективно предявени искове от Д.Х.С.,
ЕГН **********,***: 1.За обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., изразяващи се в болки и страдания, постоянен стрес, депресия, отчаяние, душевен и емоционален дискомфорт от събарянето на къщата, в която е живеел в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Чонгора“ № 80, на част от движимото имущество в нея и трайни насаждения, в следствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника, ведно с лихва за забава в размер на 819.42 лв., считано от 30.06.2014г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата; и 2.За обезщетяване не имуществена вреда в размер на 2 150 лв., представляваща претърпяна загуба от заплащането на ежемесечен наем от по 100 лв. за периода 01.07.2014г.-16.09.2016г.
Ищецът твърди, че със Заповед № 2068/20.06.2014г.
Кметът на община Варна е обявил бедствено положение на територията на район „Аспарухово“. На 25.06.2014г. е издадена Заповед № 86/25.06.2014г. от Кмета на район „Аспарухово“, въз основа на която е наредено да се освободят жилищни сгради, поради възникнала непосредствена опасност от самосрутване, вследствие на активизирани свлачищни процеси, като една от тези сгради е неговата, находяща се на ул.“Чонгора“ № 80. Сочи, че на 30.06.2014г. жилищната сграда ведно с постройката е била съборена с багер и са били изкоренени съществуващите в дворното място овощни дървета, цветя и асма. Твърди, че действията на Община Варна по събарянето /чрез нейни длъжностни лица и служители/ не почиват нито на закон, нито на административен акт, поради което представляват незаконосъобразни действия. Сочи, че в резултат на същите, са му причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, постоянен стрес, душевен и емоционален дискомфорт от загубата на дом, част от покъщнината му, което е довело до срив на психическото му здраве. Твърди, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на община Варна по събарянето на сградата – собственост на ищеца и нанесените му имуществени вреди, доколкото за посочения от него период /01.07.2014г. – 16.09.2016г./ е заплащал сума по наемно правоотношение. На изложените основания моли за присъждане на претендираните обезщетения,ведно с лихвите.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощниците си - адв.Я. и адв.В, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, доколкото в хода на съдебното производство същите са доказани по основание и размер – действия на служители на Община Варна изразяващи се в събаряне на собствената му къщата, които не се основават на административен акт или закон; настъпили имуществени и неимуществени вреди в следствие на тези противоправни действия. Подробни съображения са развити и в депозираните по делото писмени бележки. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Община
Варна, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесулен представител – гл.ю.к.Н, твърди допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърденията в исковата молба, че на 30.06.2014г. Община Варна чрез извършване на фактически и правни действия от нейни служители, е съборила къщата, ведно с пристройката на ищеца, като са изкоренени трайни насаждения. Сочи, че представеното от Д.С. удостоверение, в което е посочено, че сградата е съборена, не установява авторството на същото. Позовава се на Определение на Апелативен съд-Варна, в мотивите на което е прието, че последиците са в резултат на настъпилото водно бедствие на тази дата и допълнителни фактори, които не могат да се вменят във вина на ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на исковете. Счита, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорност на посоченото правно основание, доколкото събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин: 1.незаконосъобразни действия на длъжностни лица на Общинска администрация-Варна, изразяващи се в събарянето на жилищна сграда, находяща се в кв.“Аспарухово“ на ул.“Чонгора“ № 80. Същите не почиват на административен акт или закон, като в случая не са били налице предпоставките за незабавно премахване на строежа при условията на бедствие, така както позволява разпоредбата на чл.52, ал.2, т.3 от цитирания закон.; 2.причиняването на твърдените в исковата молба вреди на ищеца - имуществени и неимуществени; 3.тези вреди са пряка и непосредствена последица именно от събарянето на въпросната жилищна сграда. На изложените основания счита, че исковете следва да бъдат уважени – този, за имуществени вреди - в пълния му размер, а претенцията за неимуществени вреди - следва да бъде присъдено обезщетение в един, по-нисък от претендирания размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото нот.акове №№ 35/1998г. и 133/2009г. /л.12 и 13/ ищецът се легитимира като собственик на ид.част от жилищна сграда с пристройка, на един етаж, находяща се в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Чонгора“ № 80, състояща се от: три стаи, входно антре, тоалет и баня, без упомената квадратура по нотариален акт; по данъчна оценка с площ 40.00 кв.м. и по скица /л.14/ със застроена площ 57.00 кв.м. за жилищна сграда и 30.00 кв. м. за пристройката, представляващи самостоятелен обект с идентификатори №№ *** и ***, построени върху държавно дворно място, цялото с площ от 420 кв.м.
Със Заповед № 2068/20.06.2014г. /л.15/, поради падналите в района на гр.Варна на 19.06.2014г. обилни валежи, формирали вълна и причинили разрушения на домове, обществени сгради и инфраструктура, Кметът на Община Варна е обявил бедствено положение на територията на район „Аспарухово“.
На 25.06.2014г. е издадена Заповед № 86 /л.16/, от
Кмета на Район „Аспарухово” при Община Варна, въз основа на която е наредено незабавно да се освободят жилищни сгради, поради възникнала непосредствена опасност от самосрутване, вследствие на активизирани свлачищни процеси, като жилищните сгради са посочени с административен адрес и собственици. В заповедта под т.14 е вписана жилищна сграда с административен адрес: ул.“Чонгора” № 80 и собственик Д.Х.С.. Видно от приложен по делото Опис /л.18/ на 30.06.2014г. подписалите се трима свидетели са удостоверили, че от процесната жилищна сграда е изнесено имуществото със съгласието и под наблюдението на собствениците, като същото е пренесено до настоящата им квартира. Описът е подписан от ищеца, посочен като собственик на сградата.
В 18ч. на 30.06.2014г. в сградата на район
„Аспарухово“ е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общински план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна, за което е съставен Протокол от посочената дата /л.78/. Видно от същия отчетени са извършените до момента аварийно-възстановителни работи; състоянието към момента; подлежащите на извършване такива. В тази връзка от представител на р-н „Аспарухово“ е докладвано кои постройки са съборени и кои подлежат на събаряне, като по отношение процесната сграда е заявено, че се събаря в момента на провеждане на събранието /л.80/.
Съгласно представено по делото Удостоверение от
19.08.2014г. /л.20/ жилищната сграда в УПИ Х-2094, 2095, кв.148, ул.“Чонгора“ № 80, е съборена. Посочено е, че удостоверението се издава за да послужи пред Данъчна служба –Варна.
По делото са представени две писма от Кмета на Община
Варна до Началника на Затвора Варна, с които е поискано съдействие за ликвидиране последиците от бедствието с помощта на затворници за неквалифициран труд, до 04.07.2014г. /л.55, 56/. Прието е и писмо от ръководителя на Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“-Варна, в което е посочено, че лишени от свобода са извършвали обща работа, неквалифициран труд по почистването на район „Аспарухово“. Транспортът на същите, както и прякото им разпределение по обекти е осъществявано от служители на общината /л.54/.
От ответника по спора е представено Определение № 293/24.08.2018г. по ВЧНД № 167/2018г. по описа на Апелативен съд –Варна, с което е отменено Определение № 222/09.03.2018г. на ОС-Варна по ЧНД № 118/2018г., с което е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 94/2014г. на ОСлО при ОП-Варна водено срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК. В същото е прието, че екстремността на природното събитие е основната причина за последиците от настъпилото водно бедствие, а останалите фактори като свлачища, битови и строителни отпадъци, изградени по протежение на дерето и в него постройки, не са основната причина за драстичния размер на нанесените щети и за съжаление, брой загинали лица.
За установяване твърденията в исковата молба, по искане на ищеца са допуснати до разпит свидетелите: С.А.А., Н.Х.К. и С Д. Н, първите две без родство със страните и техни представители, а третата – дъщеря на ищеца. От показанията на същите, които съдът възприема като взаимнодопълващи се и непротиворечиви помежду си и с представените по делото писмени доказателства, се установява, че: към датата на наводнението – 19.06.2014г. ищецът е живял в къщата на ул.“Чонгора“ № 80. Същият е бил болен и за него се е грижела дъщеря му С, която е идвала през деня да му носи лекарства и да го гледа. Придошлата от наводнението вода е минала през мястото, като е продължила надолу. Тъй като домът на ищеца е бил разположен на високо, същият не е бил наводнен и не са му били причинени сериозни вреди, за разлика от къщите разположени на по-ниско. Независимо от това на следващия ден са дошли представители на района, които са заградили жилищната сграда с жълта лента, а след три дена са доведени затворници, които в изпълнение на дадени им инструкции са започнали да разбиват плочите пред къщата, врати и др. с кирка; извадили са железата от асмата, бъчви и друга покъщнина, част от които са били натоварени на камион. В последствие, на 30.06.2014г. е пристигнал багер, който като е скъсал мрежата на двора, е влязъл вътре и с три удара е разбил къщата. След няколко дена е дошла техника, която да разчисти мястото. Свид.А видяла пристигането на затворниците и заграждането на къщата, при което е извикала ищеца от квартирата, която е обитавал. Извикала е и дъщеря му С. Д.С. е присъствал на разбиването и разчистването на имота, от който е успял да вземе само дрехи. Същият се е почувствал зле: „.. той трепереше, чак щеше да падне…“, „…беше много притеснен…“, „…когато дойде багера още повече се притесни. Започна да диша тежко..“, „стана му лошо.., „Беше много разстроен и и плачеше…“, „Трудно го преживя..“, „След това всеки ден ходеше там, гледаше и плачеше…Не е добре със сърцето и влезе в болница.. преди къщата да се събори беше добре.
Излизаше навън със съседите. Беше весел човек. След събарянето на къщата вече не беше добре.“. Ищецът е отседнал в къщата на роднина - една стая, баня, тоалет и кухничка, за които окоро две години е заплащал по 100 лв. месечен наем. Свид.Н заявява, че въпреки многобройните посещения в районната администрация и обещания от тяхна страна, единствената помощ, която са получили са първоначално дадените 500 лв., като след това не е давано никакво обезщетение. В този смисъл е и изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание.
По делото са представени 3 бр. епикризи /л.19, 23 и 24/ и Експертно решение на ТЕЛК /л.21/, с дати следващи събарянето на процесното жилище на ищеца, съответно от 27.07.2014г., 21.04.2015г., 05.01.2018г. и 13.05.2018г., видно от които ищецът е с хипертонична болест ан сърцето ІІІ стадий, с предсърдно мъждене, оплакващ се от задух и тежест в гърдите, умора при минимално физическо усилие, като е бил хоспитализиран два пъти за лечение и терапия.
Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a7a8af1-147f-44ba-b673-952d597a21e1