Решение № 446 от 11.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Перник, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. БОЯНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251720103991 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД твърди, че между ответника Й. Г. З. и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен договор за банков кредит № 200LD-R002944/ 25.09.2019 г. при общи условия, по силата на който банката поела задължение да му предостави кредит в размер на 15 000 лева за срок от 120 месеца при краен срок на погасяване – 15.09.2029 г., които следвало да бъдат върнати заедно с възнаградителна лихва съгласно погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора. С договора било уговорено, че ако кредитополучателят получава работната си заплата по разплащателна сметка в банката, по която има издадена дебитна карта и ползва за целия срок на кредита банков пакет и електронно банкиране, годишната възнаградителна лихва е в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (САП), прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.6153 пункта; в случай че бъде преустановено получаването на работната заплата по разплащателна сметка в банката, считано от датата на констатиране от банката на неизпълнението, за остатъчните размер и срок на кредита, надбавката на договорения лихвен процент се увеличава с 1 пункт; а ако кредитополучателят прекрати използването на банков пакет и електронно банкиране, считано от датата па констатиране от банката на неизпълнението, за остатъчния размер и срок на кредита, надбавката на договорения лихвен процент се увеличава с 0.25 пункта. В исковата молба се сочи, че кьм датата на сключване на договора САП, прилаган от „Първа инвестиционна банка“ АД е в размер на 0.2347 % годишно. Уточнено е, че банката е изпълнила задължението си да предостави на ответника договорения паричен заем, както и че считано от 15.12.2019 г. последният е преустановил плащанията по договора. Поради неизпълнението на задълженията на кредитополучателя банката се разпоредила с вземанията, произтичащи от договора за кредит, като ги прехвърлила в полза на ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 02.04.2024 г. „Първа инвестиционна банка“ АД упълномощила ищцовото дружество да уведоми длъжника за извършеното 1 прехвърляне на вземания. Поради това последното изпратило до Й. Г. З. уведомление за цесията на посочения в договора за кредит адрес чрез „Български пощи“ ЕАД. В исковата молба е изложено, че пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена от адресата, но на основание чл. 21.2 от договора за кредит следва да се счете, че е налице фингирано връчване, доколкото страните са уговорили изрично, че всяка от тях е длъжна да осигури получаването на съобщения, изпратени до нея от другата страна на адреса, посочен в договора, както и че страните се съгласяват, че изпратено до посочения адрес на съответната страна съобщение, известие, уведомление, покана с препоръчано писмо ще се счита за получено, независимо дали е било фактически получено или не и ще поражда правните последици, свързани с получаването му. Отделно от това ищецът сочи, че като приложение към исковата молба представя уведомление за извършената цесия и моли фактът на получаването му от ответника да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 2 ГПК.

„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД твърди, че съгласно чл. 14 от договора за кредит и чл. 10.1.2 от общите условия към него при наличие на просрочени плащания и неосигуряване на авоари по разплащателната сметка повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо, кредиторът разполага с право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем след предоставяне на срок за изпълнение. Излага, че в качеството си на кредитор е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост, като пратката отново е върната като непотърсена от адресата, но е налице фингирано връчване на основание чл. 21.2 от договора. Освен това ищецът сочи, че с исковата молба прави изрично изявление за обявяване на всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаването на препис от нея и моли последното обстоятелството да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 2 ГПК.

Поддържа, че поради неизпълнение от страна на Й. Г. З. на задълженията за заплащане на дължимите суми по договора за кредит, предявил претенцията си по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1793/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК му били дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си срещу длъжника. Поради това „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД подало исковата молба, с която моли да бъде признато за установено, ч е Й. Г. З. му дължи 7353,36 евро (14 381,92 лева) – главница, представляваща сбор от вноски по погасителния план, считано от 12.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, 858,20 евро (1678,50 лева) - възнаградителна лихва за периода от 12.05.2022 г. до 02.04.2024 г., 902,72 евро (1765,57 лева) – лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025 г., както и 141,58 евро (276,90 лева) – лихва за забава за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г., тоест общ размер на лихвата за забава – 1044,30 евро (2042,47 евро) за периода от 02.04.2024 г. до 02.05.2025 г. С исковата молба е отправено искане ако съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията преди подаването й, вследствие на което бъде отхвърлен изцяло или частично предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, да бъде разгледан предявен при условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сумата 3867 евро (7563,19 лева) – главница по вноски от 72 до 120 от погасителния план, дължими за периода от 15.08.2025 -15.09.2025 г. до 15.08.2029 г. – 15.09.2029 г.

Ответникът Й. Г. З. чрез назначения му особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Р. Т. оспорва предявените искове. Счита, че „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не се легитимира като негов кредит, като в тази връзка оспорва уговорката по чл. 17.8 от договора за цесия относно съобщаването за прехвърлянето на вземанията. Сочи, че същата е в противоречие с нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и че последната е императивна. Оспорва получаването на уведомления от ищцовото дружество, като заявява, че няма задължения да получава такива от трети, непознати лица. Счита, че упълномощаването между страните по договора за цесия няма действие за него, след като кредиторът му „Първа инвестиционна банка“ АД не го е уведомил за прехвърлянето на вземанията. С отговора на исковата молба са наведени съображения, че клаузите на чл. 4, 4.2, 4.3 и 4.4 от договора за кредит са 2 неравноправни, тъй като е предоставена възможност на банката свободно да променя погасителния план.

Районен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 1793/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, от което се установява, че на 12.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК в полза на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД срещу Й. Г. З. за сумите 14 803, 30 лева – главница по договор за банков кредит № 200LD-R-002944/ 25.09.2019 г., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното й изплащане, 5927,26 лева – договорна лихва за периода от 15.12.2019 г. до 02.04.2024 г., 1765,57 лева – лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025 г., 276,90 лева – лихва за забава за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г., 455,46 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане № 9130/ 02.07.2025 г. на заявителя са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви искове за установяване на вземанията срещу длъжника, препис от което е връчен на 23.07.2025 г., а на 25.08.2025 г. е представено копие от депозирана пред Районен съд – Перник искова молба.

Като писмени доказателства са приети копие от договор за банков кредит № 200LDR-002944/ 25.09.2019 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Й. Г. З., ведно с погасителен план към него, както и копие от общи условия за кредити на физически лица.

Според договора банката е поела задължение да предостави на ответника кредит в размер на 15 000 лева, а последният да върне сумата на 120 месечни погасителни вноски в срок до 15.09.2029 г. заедно с възнаградителна лихва върху нея. В чл. 4 е уговорено, че ако кредитополучателят получава работната си заплата по разплащателна сметка в банката, по която има издадена дебитна карта и ползва за целия срок на кредита банков пакет и електронно банкиране, годишната възнаградителна лихва е в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (САП), прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.6153 пункта; според чл. 4.1, в случай че бъде преустановено получаването на работната заплата по разплащателна сметка в банката, считано от датата на констатиране от банката на неизпълнението, за остатъчните размер и срок на кредита, надбавката на договорения лихвен процент се увеличава с 1 пункт; а в чл.

4.2 е посочено, че ако кредитополучателят прекрати използването на банков пакет и електронно банкиране, считано от датата па констатиране от банката на неизпълнението, за остатъчния размер и срок на кредита, надбавката на договорения лихвен процент се увеличава с 0.25 пункта. Съгласно чл. 5 в случаите по чл. 4.1 и 4.2 банката изменя погасителния план, като променя размера на месечната погасителна вноска, съобразно приложимата лихва. В чл. 6 от договора е посочено, че към датата на сключването му лихвеният процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката, е 0.2347 % годишно. Според чл. 14, изр. последно при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл. 21 от договора кореспонденцията между страните ще се води в писмена форма на адрес за кредитополучателя – гр. ****. В чл. 21.1 е предвидено, че при промяна на посочения адрес последният е длъжен да уведоми незабавно банката, а в противен случай всички уведомления, покани и съобщения, изпратени от банката на този адрес се считат връчени.

Според чл. 21.2 всяка от страните е длъжна да осигури получаването на съобщения, изпратени до нея от другата страна по договора, на посочените адреси, както и че страните се съгласяват, че всяко изпратено на посочения адрес на съответната страна съобщение, известие, уведомление, покана и други с препоръчно писмо или телеграма ще се счита за получено на датата, отбелязана от пощенската служба или доставчика, че писмото, телеграмата или известието за тяхното получаване е било доставено на адреса, независимо дали е фактически получено или не и ще поражда правните последици, свързани с получаването му.

В чл. 10.1.2, б. „а“ от общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити 3 на физически лица е посочено, че банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие от кредитополучателя, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора (не осигури авоар по разплащателна сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

Прието е копие от договор за цесия от 02.04.2024 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, видно от което банката е прехвърлила в полза на ищеца вземания, описани в приложение № 1 към него, заедно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително изтекли лихви и право на разноски. В приложение № 1 към договора, копие от което е представено по делото, е посочен договор за кредит № 200LD-R-002944/ 25.09.2019 г., сключен с Й. Г. З..