Решение № 767 от 09.12.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Разград, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101385 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

С искова молба, подадена от “Топлофикация Русе" АД срещу А. Х. Р., с което се моли съдът да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: 3792,07 лв. – главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 21.01.2023 г. до 29.09.2023 г. по 13 броя фактури, лихва за забава в размер на 61,76 лв., законовата лихва върху главницата от 04.12.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира направените съдебно-деловодните разноски за заповедното и настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Твърди се, че ответникът е купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия в имот в гр. Русе на ул. ***, с абонатен № ***. За периода от 21.01.2023 г. до 29.09.2023 г. в този имот дружеството е доставило и на ответника е била разпределена топлинна енергия на обща стойност 3792,07 лева по 13 фактури, която не е заплатена. Сочи се, че ответника дължи на ищеца и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 03.12.2023 г., общо в размер на 61,76 лева. За събиране на вземанията си ищецът депозирал заявление. След издаване на заповедта, заповедният съд дал указания, че следва да предявят иск относно вземането им, а в обратния случай ще обезсили заповедта. Така ищецът мотивира правния си интерес.

В срока за отговор назначеният особен представител оспорва предявените искове. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема 1 за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложен по делото нотариален акт, на 18.07.2018 г. чрез покупко-продажба ответникът А. х. Р. станал собственик на жилище, находящо се в гр. Русе, ул. ***, ап. К. Със заявление от 31.07.2018 г. ответникът поискал от дружеството-ищец да му бъде открита партида за доставка на топлоенергия на посочения в НА адрес. Декларирал съгласието да стане потребител на предлаганите от ответника услуги. Съобразно заявлението му на негово име била открита партида с абонатен № ***. По делото е представен договор, сключен между ищцовото дружество и ЕС за доставяне на топлоенергия срещу задължението за заплащането и. Видно от приложения протокол от проведено на 28.03.2007 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в изпълнение на взетото от ЕС решение бил сключен договор за услугата "топлинно счетоводство" с „Дикей –Л“ ООД. Представен е договор от 25.10.2022 г., сключен между ищцовото дружество и „Дикей –Л“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ, който е относим за исковия период. Представени са справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените през исковия период фактури.

Представена и изравнителна справка. По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период. Налице са данни (изготвен протокол), че ответникът не е осигурил достъп до жилището да отчитане на топлинните разпределители. Няма данни ответникът да е оспорил справките, изготвени от топлинния счетоводител.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от топлинния счетоводител индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че имотът с административен адрес: гр. Русе, ул. ***, ап. К, е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца под абонатен № ***. За процесния имот съгласно базата данни при ищеца има четири отоплителни тела и се доставяла битова гореща вода чрез топлопреносната система на дружеството - ищец. В сградата, в която се намира процесния имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния период дяловото разпределение на топлинна енергия за отопление е осъществявано от „Дикей-Л" ООД, а на топлинна енергия за битова гореща вода – от ищеца. В процесния имот съгласно базата данни на ищеца има уреди за дялово разпределение на топлинна енергия (4 бр. радиатори) и 2 бр. водомера за битова гореща вода. Според в.л. разпределението на топлинна енергия през отчетния период е извършено в съответствие с разпоредбите на действащата нормативна уредба. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение за процесния имот с административен адрес гр. Русе, ***, присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе АД под абонатен № ***, за процесния период 21.01.2023 г.

- 29.09.2023 г., следва да се начисли 29,8238 M W h топлинна енергия на стойност 3757,98 лв. с ДДС. С отчитане на дължимите суми за услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия", определената от експертизата дължима сума за процесния период възлиза на 3792,06 лв. с ДДС. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, както и топломерът, отчитащ 2 потреблението на топлинна енергия за отопление на входове В и Г заедно, са преминали първоначална и последващи метрологични проверки.

Видно от приложено към настоящото производство ЧГД № 37/2024 г. по описа на съда, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответникътдлъжник да заплати на заявителя – настоящ ищец сумата от 3792,07 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 21.01.2023 г. 29.09.2023 г.; лихва върху тази сума за периода до 04.12.2023 г. в размер на 61,76 лева; разноски: 77,08 лева за заплатена ДТ, 2,20 лева за банкова такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, с разпореждане заповедният съд е указал на заявителя – настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера и възлиза на спорната сума.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите (представени са доказателства за последното). Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал. 3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството. Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично 3 приемане на общите условия.

Предвид гореизложеното съдът приема, че през процесния период между ответникът и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението – дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 1 - 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Според ал. 2 на същия текст, когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.

3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

За процесния период страните в настоящото производство са били обвързани от влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Русе" АД, одобрени с решение на ДКЕВР.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на заключението на вещото лице, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, а именно топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. От представените по делото и приложими в отношенията между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответникът да се е възползвал от това право. При липсата на доказателства за направени възражения за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба, съдът приема, че същият дължи за предоставените му услуги сумата о т 3792,06 лв. ведно със законната лихва върху тези суми от завеждане на заявлението. За остатъка до претендираната сума (разлика от една стотинка) 4 искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.