Решение № 464 от 06.08.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Варна , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110202790 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:

К. Й. Н. - ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №216/19.05.2021 год. на Зам.кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.

В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се бланкетно, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка, като не се навеждат твърдения и искания.

В съдебно заседание , въз.Н., редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. По същество адв. Д. пледира за отмяна на постановлението като излага съображения, че нарушението не е доказано от обективна страна, доколкото автомобилът е бил с включени аварийни светлини и са се извършвали товаро-разтоварни действия, което според ППЗДП не е забранено. На следващо място според защитата нарушението не би могло да бъде осъществено, тъй 1 на муясто имало поставен знак за товаро-разтоварителна дейност. Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество изразява становище, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна и че в хода на производството не са допуснати твърдените процесуални нарушения.

Изтъква, че спрямо наказания има влязло в сила друго НП, потвърдено с решения на ВРС и АдмС-Варна за същото нарушение. Поради това и пледира постановлението да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2021г., около 10,40 часа, от служители на „Общинска полиция” ОД МВР – Варна- свидетелите Д.Р., Н.П. и А.П. , изпълняващи служебните си задължения като полицаи в горепосочената структура, било установено, че товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № В6242РР е паркирал върху тротоара в гр.Варна, на ул.“Софроний Врачански“ № 23. Този пътен участък попадал във въведената „синя зона“, като имало и поставени пътни знаци „В-27“. Автомобилът бил с поставени стикери „Ресторант Стария чинар“, като бил паркиран по протежението на тротоара, непосредствено пред входната врата на помещение, находящо се на приземния етаж на сграда, разположена на адреса. Задната му багажна част била с отворени врати, като в товарния отсек били поставени щайги. До него, на тротоара имало паркиран и друг автомобил, като служителите на реда изготвили фотоснимки на установеното и пристъпили към съставяне на глоби с фиш. Щом видял служителите на реда и като възприел, че му се съставя глоба с фиш, възз. направил възражение и поискал да му бъде съставен АУАН.

Поради горното св.Р. пристъпила към съставяне на АУАН на въззивника за нарушение н а чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, в който посочила, че е паркирал товарния автомобил на тротоар, с което създава пречки и опасност за останалите участници в движението.

АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който след запознаване със съдържанието му го подписал, като вписал като възражение, че автомобилът е със запален двигател, включени светлини и с отстояние 1,5 от стената. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал и писмени възражения, в които навел доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. Поискал да не бъде издавано наказателно постановление.

2

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон определил на възз. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 05.07. 2021г., като на 07.07.2021г. той депозирал жалба срещу него.

В хода на съдебното производство като свидетели бяха разпитани свид. Д.Р. актосъставител и свидетелите Н.П. и А.П.- свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло.

Свидетелите си спомнят за случая, като посочват, че и автомобилът на възз. е бил изцяло паркиран на тротоара.

Съдът приобщи към доказателствата по делото извадка от технически проект за „Проектиране на „Синя зона“ на територията на Централната градска част – зона 1“, одобрен със Заповед № 1267 / 03.04.2018г. на Кмета на Община-Варна, отразяващ съществуващото знаково пространство на съответното място, която кредитира като относима към спора.

В хода на съдебното производство съдът изиска и приобщи по делото справка за нарушител/водач от региона за въззивника. От същата е видно, че спрямо същия в периода 2007г.- 2021г. са влезли в сила общо 5 НП и 7 фиша за различни нарушения на ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за собственост на МПС, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 3 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 07.07.2021г. видно от пощенското клеймо / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна.

АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен, а именно, че е паркирал върху тротоар. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това и съдът не сподел възражението в жалбата, че е била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Фактологията по делото, навежда на несъмнен извод, че правилно АНО е приел, че въззивника е извършил нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата и на посоченото място е паркирал горепосочения товарен автомобил върху тротоар, на необозначени за целта места, с което е създал пречки за преминаване на пешеходците. Въззивникът не е ангажирал доказателства, че на посочената дата и място автомобилът му не е бил паркиран там. Не ангажирал доказателства и че друго лице е паркирало процесното МПС. Визираната като нарушена материалноправна норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП гласи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно найвдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Видно от текста на цитираната правна норма същата регламентира възможността за престой и паркиране в населените места, като съдържа общи правила за това.

4

Разпоредбата предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието). Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят на конкретен участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при които превозното средство може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място. Две са предпоставките, за да се приеме, че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията места и паркирането да се извърши успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние наймалко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг. чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Място, определено за паркиране от собственика на пътя или администрацията е място, обозначено с Пътен знак със специални предписания - група "Д", Раздел V от Правилника за прилагане на закона движението по пътищата. Знак Д19 "Паркинг" обозначава местата за паркиране, като съобразно разпоредбата на чл.

55, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата в долната част на знака с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране. В случая по делото не е спорно, че собственик на пътя е Община Варна по силата на §7, ал.1, т.4 и т.7 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС. Доказателства, че мястото е било обозначено и разрешено от собствениците на пътя за паркиране не са ангажирани. От друга страна по несъмнен начин в хода на съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че автомобилът на възз. се е намирал върху тротоара, а последният не е измежду местата определени за паркиране. Фактът на какво отстояние е МПС от сгради, както и какъв е неговия тонаж, в случая е ирелевантно, тъй като това би било от значение само в случай, че паркирането е на място определено от собственика на пътя, какъвто не е настоящия случай.

От показанията на тримата полицейски служители се установява, а и от изготвените от св.Р. фотоснимки е безспорно видно, че превозното средство на възз. е било паркирано на тротоара, като е видно и че макар да било с отворени задни врати, водачът не е бил на място и в този момент не са се извършвали товаро - разтоварителни дейности. На следващо място, от приложената по делото извадка от технически проект за „Проектиране на „Синя зона“ на територията на Централната градска част – зона 1“, одобрен със Заповед І 1267 / 03.04.2018г. на Кмета на Община-Варна, е видно, че на ул.“Софроний Врачански“ има поставени два знака В-27, които съгласно чл.47 ал.3 от 5

ППЗДП забраняват престоя и паркирането.Поставен е и знак, указващ използването на техническо средство „ паяк“. Така направената организация на движението, съвместяваща наличие на места за паркиране в „синя зона“ и забрана за паркиране е напълно ясна и непротиворечива с оглед характеристиките и възможностите за паркиране и престой в „синята зона“.Това обстоятелство обаче е ирелевантно за настоящият казус, доколкото нарушението, вменено във вина на въз.Н. касае паркиране на тротоара, а не такова в „ синя зона“.