Решение № 2312 от 13.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2312 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330119754 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България” № 81в, представлявано от Х. М.

М. и П. В. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Б. Д. Т. и Д. Н. П., моли съда да осъди ответника Г. А. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. *****, общ. *****, обл. *****, ул. „******“ № ***, процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. П. Г. С., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „*****” № ****, ет. ***, да му заплати следните суми, дължими по Договор за паричен заем № ******/*******г., сключен между „Сити кеш” ООД, ЕИК: 202531869, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, и прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *****г.: 1 000, 00 лева (511, 29 евро) – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.10.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, до изплащане на вземането; 21, 06 лева (10, 77 евро) – договорна лихва за периода от 18.09.2020 г. до 15.01.2021 г.; 298, 35 лева (152, 54 евро) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.01.2021 г. до 02.10.2024 г., за принудителното изпълнение на които е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл.

1

410 от ГПК с влязло в сила Разпореждане № 31021/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 18512/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр. с.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД в качеството на „заемодател“ и ответника в качеството на „заемател“ бил сключен Договор за паричен заем № ******/*******г. По силата на същия последният усвоил сумата от 1 000, 00 лева, която следвало да върне, ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания, до 15.01.2021 г. В уточненителната молба от 05.06.2025 г. (л. 76) се сочи, че преди цесията заплатил сумата от 509, 00 лева. Тъй като не изпълнил изцяло задълженията си по договора, била начислена и мораторна лихва в горепосочените размер и период. Всички вземания по кредитното правоотношение, които били падежирали към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, били прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *****г. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай че се приеме противното ищецът моли уведомяването да се извърши в хода на исковия процес и това обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Претендира разноски в процеса.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Възразява се, че ищецът не е материално легитимиран да претендира процесните вземания, тъй като не е придобил същите от „Сити Кеш“ ООД. Излага се и становище за цялостна недействителност на договора за кредит, тъй като е налице съществено разминаване между годишния процент на разходите, посочен в договора, и действителния такъв. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че годишният процент на разходите е съществен елемент от сключения договор за потребителски кредит и посочването му в размер, който е различен от действителния, следва да се приравни на пълно отсъствие на този реквизит.

Последното води и до цялостна недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Възразява се, че задълженията са погасени по давност.

Претендират се сторените разноски.

В открито съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се представляват, като чрез процесуалните си представители поддържат заявените позиции – съответно ищецът с Писмени отговор-становища вх. № № 93570/05.09.2025 г. и 131505/22.12.2025 г., а ответникът с Молби вх. № № 124065/01.12.2025 г. и 30051/24.03.2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От приобщените доказателствени източници и въз основа на обявеното по реда на чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК фактическо съвпадение се установява, че по силата на Договор за паричен заем № ******/*******г. (л. 7 – л. 9) и приложимите към него Общи условия (л. 10 – л. 11), в сила от 04.02.2019 г., запознаването си с, безусловното приемане и получаването 2 на които ответникът декларирал в Искането си № ******/*******г. (л. 11 – л. 12) за сключване на договор за паричен заем (л. 6), „Сити кеш” ООД, ЕИК: 202531869, регистрирано под № ******* в Регистъра на Българска народна банка (БНБ) за финансовите институции с основен предмет на дейност отпускане и управление на заеми, от една страна като „Заемодател”, се задължило да му предостави кредит от 1 000, 00 лева. Ответникът, от друга страна, като „Заемател”, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 12 – л. 13) и който усвоил заемната сума в брой, съобразно собственото му изявление, поместено в чл. 4, ал. 1 от договора, следвало да я възстанови на кредитора и да му заплати лихва от 79, 08 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 05%, или да престира общо 1 079, 08 лева при годишен процент на разходите от 49, 23%, чрез 17 седмични вноски в периода от 25.09.2020 г. до 15.01.2021 г., първите две от които от по 7, 79 лева, а останалите от по 70, 90 лева, съгласно погасителен план, оформен като неразделно Приложение № 1 към съглашението.

В чл. 8 от него било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 433, 92 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка на 81, 21 лева към всяка от първите две и на 18, 10 лева към всяка от следващите петнадесет, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му да осигури при параметрите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер на два пъти общата сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход – най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

В чл. 5 и чл. 9 от договора и в чл. 4, ал. 4, чл. 7, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от Общите условия са регламентирани правата на потребителя да изиска информация за извършените и предстоящите платежи и да се откаже от договора, както и редът за тяхното упражняване.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *******г. (л. 15 – л. 20) заемодателят, на когото според чл. 5, ал. 3 от Общите условия е позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, считано от 01.03.2022 г., своите такива, произтичащи от договори за кредит и подробно индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № ** от *****г. (л. 102 – л. 103), ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права. Сред тях фигурирали и тези по Договор № ******/*******г., описани подробно по пера: „дължима главница” – 1 000, 00 лева, „дължима договорна лихва” – 21, 06 лева, „дължима неустойка” – 108, 60 лева, „законна лихва върху главницата” – 267, 23 лева, и „общо дължима сума“ – 1 396, 89 лева.

3

В качеството на пълномощник на цедента, овластен от него, съгласно Пълномощно от ******г. (л. 21), нотариално удостоверено с рег. № ******/*******г. по описа на ******* с район на действие ******* и с рег. № ******* по регистъра на Нотариалната камара, и чл.

4.3. от договора за цесия да уведомява писмено за нея всички длъжници, приобретателят адресирал до ответника Уведомление от ******г. (л. 14), което на ******г. достигнало до назначения му в хода на текущото производство особен представител като приложение към разглежданата искова молба в процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК и което съдържа съобщение за извършената покупка на вземания – предмет на Договор за кредит № ******/*******г.

На 28.10.2024 г. цесионерът подал Заявление вх. № 109976/28.10.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания по чл. 410 от ГПК (л. 2 – л. 4 от ч. гр. д. № 18512/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив) в настоящия съд, който го отхвърлил изцяло с влязло в сила Разпореждане № 31021/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 18512/2024 г. (л. 39 – л. 40 о т ч. гр. д. № 18512/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив), а след като на 13.11.2024 г. бил известен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за правната възможност да предяви осъдителен иск, на 15.11.2024 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК депозирал по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване разглежданата Искова молба вх. № 117886/15.11.2024 г. (л. 2 – л. 4).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорните права произтичат от Договор за паричен заем № ******/*******г. (л. 7 – л.

9), който, бидейки сключен от „Сити кеш” ООД, ЕИК: 202531869, в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

4

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.