Решение № 98 от 03.05.2022, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 84/2022
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 03.05.2022
- В сила
- 13.03.2023
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Пенка Петкова Петрова, КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.66, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.77 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
- чл. 27 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.29 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18 · Наредба за трудоустрояване
- чл.45, ал.10 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 48а, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Враца, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№271168/21.12.2021 г. по описа на ВрРС, депозирана от Н. М. П., ЕГН:********** с адрес: обл. ***, чрез адв. Е.М., против Решение № 347/29.12.2021г., постановено по гр. дело № 3082 по описа на Районен съд Враца за 2021г., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от нея срещу Н. Ц. Ч., искове с правно основание чл.108 ЗС и чл. 59 ЗЗД а именно:
1 Да бъде осъден Н. Ц. Ч. с адрес: обл. *** да предаде на Н. М. П., ЕГН:**********, владението върху сграда с идентификатор № ***. и
2. Да бъде осъден Н. Ц. Ч. с адрес: обл. *** да заплати на Н. М. П., ЕГН:********** обезщетение в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/ за използването сграда с идентификатор № *** и прилежащата и територия, за периода от месец януари 2020г. до 15.08.2021г., както и законната лихва за периода от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
В депозираната въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено, а иска по същество да бъде уважен, като на жалбоподателя бъдат присъдени деловодните разноски.
Въззивницата твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като тя се легитимира като собственик на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 142 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. Враца, придобита чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №145, том VIII, per. № 8217, дело №1071 по описа за 2019г. на нотариус В.
В., а ответникът е заградил имот с идентификатор ***, в който попада закупената от 1 нея сграда, с телена мрежа и бетонови колове, като в така заградения от него двор не допускал външни лица. Според изложеното в жалбата съдът неправилно е приел, че ищцата не е придобила правото на собственост върху сградата, както и че въпреки, че е безспорно установено, че ответникът Н. Ц. Ч. е заградил сградата и е сложил катинар на портала като по този начин ищцата няма достъп до нея съдът не се е произнесъл дали действията на ответника са правомерни или не, както и дали ответникът има правно основание за владение на имота
Въззивната жалба е връчена на въззиваемия Н. Ц. Ч., която в срока по чл. 263 ал.1 ГПК, чрез адв.М.Г., е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло подадената от ищцата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Счита жалбата за неоснователна и моли на основание чл.272 от ГПК решението на районен съд Враца да бъде потвърдено изцяло, като валидно, допустимо и правилно, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените от него разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 04.04.2022г открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивницата заявява становище, че поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Иска решението да бъде отменено и искът да бъде уважен изцяло. Процесуалният представител на въззиваемия Н. Ц. Ч. в съдебно заседание поддържа отговора на жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна.
Районен съд – Враца е сезиран с искова молба депозирана от Н. М. П. срещу Н. Ц. Ч..
Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху сградата с нот.акт № 145, т.8, рег.№ 8217, н.дело № 1071/2019г. на нотариус В. В., но установила, че ответникът е заградил и сложил катинар на портала на закупения от нея имот с идентификатор ***, и по този начин я е лишил от владението върху сградата. Поддържа, че е провела разговор с него през м.12.2019г. и го поканила да я допусне да използва имота, но той отказал, като продължил да използва сградата и прилежащата й територия и до момента.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорил исковете и обстоятелствата, на които се основават. Оспорва правото на собственост на ищцата с доводи, че е придобито при заобикаляне на изискванията на ЗСПЗЗ и конкретно на пар.12 от ПР на ЗСПЗЗ. Твърди, че индивидуализацията на сградата в придобивния акт на ищцата е посочена само чрез номера на идентификатора, разположение в имот и площ, но липсва описание на сградата по граници и съседи, като е записана в предходния нотариален акт на праводателите й, който е издаден по обстоятелствена проверка. Не могло и да се удостовери безспорно, че процесната сграда е идентична с тази, на която е признато правото на собственост по давностно владение. Счита в тази връзка, че ищцата не е придобила правото на собственост в пълен обем по реда на чл.77 от ЗС. Процесната сграда е била обект на организация по пар.12 и чл.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ земята е собственост на държавата и сградите върху нея не биха могли да се придобият по приращение на основание чл.92 от ЗС.
Ответникът е твърди, че е придобил в съсобственост по силата на нот.акт № 7, т.б, per.
№ 4197, н.дело № 236/2001г. на нотариус С. Г. имот с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ 81 кв.м., която сграда 2 е жилищна-еднофамилна. Посочва, че къщата е на калкан с постройка, която е масивна, с висок покрив, дървени прозорци и дървени врати, която била отворена и изоставена, започнала да се руши. За да предпази своята собственост от посегателства поставил прозирна ограда с мрежа около тази сграда и къщата, поставил и метален портал, който се заключва. Посочва, че в така оградения от него имот при закупуването му през 2001г. и до настоящия момент не съществува сграда с посочената от ищцата индивидуализация.
Твърди, че не владее и не пречи на ищцата да има достъп до описаната в исковата молба сграда, тъй като такава не съществува по местонахождание, граници и площ в оградения от него имот, която територия е ДПФ.
От първоинстанционния съд е установена следната фактическа обстановка:
Ищцата с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 145, т.8, рег.№ 8217, н.дело № 1071/2019г. на нотариус В. В. с район на действие PC Враца, е закупила сграда с идентификатор ***, находяща се в с.***, общ.Враца по КККР , одобрени със заповед №РД-118- 944/17.04.2018г. на изп.директор на АГКК, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 142 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Селскостопанска сграда. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план: няма, заедно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот. Продавачът по този нот.акт „Млечен Рай" АД се е легитимирал за собственик с нот.акт за покупкопродажба № 48, том 1, рег.№ 284, н.дело № 18/2014г. на нотариус В. В., по силата на който го е придобил от продавачи М. А. П. и С. Д. П.. Последните са удостоверели правото си на собственост с нот.акт за придобиване на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 165, т.З, рег.№ 3130, дело №
287/2007г. на нотариус В. В., вследствие упражнявано давностно владение /л.34 от делото/.
Пред районния съд са изслушани двама свидетели - Л. С. и Б. В.. Същите с показанията си установяват, че къщата на ответника се намира извън село *** и представлява бивша административна сграда на бившето ТКЗС. В поземления имот прилежащ към тази къща има и друга сграда, в която той отглежда пилета, а встрани от нея са останали руини от някогашна работилница на ТКЗС. И двамата твърдят, че преди около 15 години ответникът е заградил този имот, в който попадат къщата, пилетерника и руините от старата работилница, с телена мрежа и бетонови колове. Това направил, за да не му крадат животните, които отглежда там - кокошки, прасета, гъски, пуйки. В заградения от него двор той не допуска външни лица, освен тези които той покани.
РС е назначил съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. От същото се установява, че в КККР на бивш стопански двор на с.*** съществува отразена сграда с идентификатор *** с площ 142 кв.м. От събраната информация от Областна дирекция „Земеделие" гр.Враца и представено извлечение от парцеларен план бивш Стопански двор с.***, на масив 351, на който се намира процесния имот такава сграда не е отразена. При извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че сграда не съществува. Намерени са само част от оградни полуразрушени стени. Под с трайна настилка не е открит. Извършено е измерване на място на площадката, съществуваща в рамките на оградните стени с площ 115 кв.м. Според експерта от извършения оглед и намерените само част от оградни стени, сградата вероятно е била полумасивна – с оградни монолитни стени с покрив дървен гредоред, а какво е било предназначението й не може да се конкретизира. Площадката, на която е била реализирана сградата граничи със сграда с идентификатор *** и такава отразена в КККР с идентификатор ***, като последната не съществува. Напълно е разрушена, като съществуват само част от разрушен фундамент от зидан камък. При огледа е констатирано, че имота прилежащ към сградите е ограден с оградна мрежа, монтирана на стоманобетонови колове. Реализиран е входен портал с малка порта и друга малка входна порта. Входния портал се намира срещу площадката на сграда с идент. *** към момента на огледа не е бил заключен.
Малките порти се заключват от ответниците. В разясненията си в с.з. експертът подчертава, че земята върху която са построени сградите е Държавен поземлен фонд.
След анализ на събраните доказателства, районният съд е постановил решение 3
№347/29.12.2021г., с което е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Н.
М. П., исковете против Н. Ц. Ч., ЕГН ********** от с.***.
Районният съд е приел, че иска по чл.108 от ЗС може да бъде уважен само ако вещта съществува към момента на приключване на съдебното дирене пред инстанцията, разглеждаща спора по същество. В случая от заключението на изслушаната СТЕ и разпита на свидетелите се установи, че процесната сграда не съществува. Съществуват само част от оградни полуразрушени стени. Приел е ,че право на собственост върху погинал обект, който не съществува като самостоятелна вещ, не може да бъде и обект на правна защита.
В решението е прието за неоснователно становището на процесуалния представител на ищцата, че дори и погинала процесната сграда може да се изгради при условията на учредено право на строеж, аргументирайки се с разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗС, тъй като в конкретния случай няма данни същата да е възникнала като суперфициарна собственост, а е установено, че земята върху която е разположена процесната сграда е ДПФ, следователно учредител на суперфиция следва да е собственика на земята, а не прехвърлителя по нот.акт № 145, т.8, рег.№ 8217, н.дело № 1071/2019г. търговско дружество - субект на частното право.
На следващо място съдът е приел, че „Млечен Рай" АД - праводател на ищцата е придобил вещта от субект, легитимиращ се като такъв с нотариален акт от 2007г. за придобиване правото на собственост по давност намира, че този придобивен способ признато право на собственост чрез давностно владение заобикаля изискванията на ЗСПЗЗ и поради това същият не е могъл да придобие собствеността по реда на чл.79 от ЗС. В този смисъл правото на собственост не е възникнало в полза на лицата М. П. и С. П. и не е могло да премине към праводателя на ищцата.
Пред въззивната инстанция са представени протокол за проведен търг за разпродажба на имущество на кооперация „Боров камък“. От същия се установява, че М. П. е закупил няколко сгради сред които и Хамбар – ***, за което му е издадена фактура№73 от 21.03.1997г. В последната е отразено, че цената на закупените от него имоти е платена в брой. Представени са и справка извлечение на сметка №203 „сгради“ при ОСП Боров Камък гр.Враца към 29.01.1997г, както и удостоверение от ОСП Боров Камък от 08.08.1996г, че същото е правоприемник на КССБ гр. Враца, а КССБ-гр.Враца е правоприемник на АПК „ИЗТОК“ в частта на имуществото с. ***, с. Челопек, с. Паволче, с. Згориград и гр. Враца, като дънните са от разделителен баланс на АПК „ИЗТОК“ от 31.12.1986г., които са оспорени от представителя на въззиваемия.
Разпечатката съдържа 42 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a78b500-8e6b-43e2-89f1-6d80328bff80