Решение № 338 от 29.01.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

337

29.01.2020 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V граждански състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6780 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л.Т., ЕГН **********,*** против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК

*********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40 -46 , с която са предявени кумулативно съединени искове с правна квалификация по и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, чл. 22 от ЗПК за връщане на сумата от 402.62 лв.- главница, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *** от 30.07.2018 г. и сумата от 2 306.77 лв. – главница, представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № *** от 30.07.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба -30.04.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 30.07.2018 г. е сключил с ответното дружество договор за паричен, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 6000 лв. Размерът на седмичната погасителна вноска се посочва, че е бил в размер от 291.19 лв., разпределен на 22 седмични погасителна вноски, при годишен лихвен процент 30 % и годишен процент на разходите по заема в размер на 34.48 %.

Посочва се, че договорът е недействителен, поради специалните основание на чл. 22 ЗПК, като не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК – не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент , не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една погасителна вноска. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора била определена неустойка при неизпълнение на посоченото в този член, като заемателят дължало неустойка в размер на 2327.16 лв. Неустойката се заплаща а разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, като към всяка се добавя сума в размер на 105. 78 лв.

Сочи се нарушение и на разпоредбата на чл. 11, т.10 ЗПК поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и от тук общата дължима сума.

На основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 11 ЗКП договорът се сочи, че е недействителен, тъй като не е посочено в разпределителния план разпределението на всяка измежду дължимите по договора суми.

Ищецът твърди, че договорената възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени – двукратния размер.

Сочи се неизпълнение на чл.11, ал. 2 ЗПК, тъй като кредитополучателят не е подписал всяка една страница от общите условия към договора за кредит. Неспазването на това изискване се сочи, че обуславя недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

Относно неустойката сочи, че същата е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави, изразяващо се в посочените в исковата молба обстоятелства. На първо място се посочва, че поръчителството или поемането на солидарно задължение по договора за кредит, следва да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следва да представят на кредитното дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана в рамките на определение тридневен срок. Освен това се сочи и прекомерност на неустойката и липсата на правила в договора, по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. В тази връзка се сочи, че всички преки или косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора са покрити от ГПР (чл. 19, ал.1 и § 1 ДР ЗПК). Сочи се недействителност на клаузата за неустойка и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПК и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал. 4 ЗПК – ГПР да не е по – висок от пет пъти размера на законната лихва. Посочва се противоречие на клаузата за неустойка и с чл. 71 ЗЗД, както и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК.

Относно датите на плащане на всяка от сумите, включена в общите размери на претенцията се посочва, че претендираните за връщане възнаградителна лихва и неустойка са платени в периода от 08.08.2018 г.-21.12.2018 г., като първите вноски са платена на 08.08.2018 г. Представена е подробно информация за датата на плащане на всяка вноска от ищеца и съответно погасените с нея задължения за лихва и неустойка. Моли се да се уважат исковете. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срок, като не оспорва, че на 30.07.2018 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата в размер от 6000 лв., която тя се е задължила да върне чрез равни седмични вноски в срок от 22 седмици.

Оспорват се твърденията на ищеца за недействителност на договора за заем на сочените в исковата молба основания.

Посочва, че в договора е отразен годишният лихвен процент, като същият е фиксиран и не подлежи на промяна или преизчисляване през целия срок на договора. Фиксираният лихвен процент по заема е 30 %, а размерът на ГПР е 34,48 %, като на ищцата допълнително е указано, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране и лихви за забава. Сочи се, че размерът на ГПР е изцяло съобразен със законовите изисквания, като няма как да се посочи в твърда сума, тъй като представлява коефициент, изразен в проценти.

Общият размер на всички плащания също се сочи, че е отразен в договора, като същият представлява общата дължима сума от потребителя. Твърди се изпълнение и на разпоредбите на чл.

11, т.11 ЗПК, като се излагат подробни доводи в тази насока. Относно твърденията, че общите условия следва да бъдат подписани на всяка страница от ищеца, то се посочва, че липсва нормативно изискване за това.

Оспорва се твърдението за недействителност на възнаградителната лихва поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а при обезпечени – двукратния размер. Сочи се, че подобно изискване за размера на законната лихва не може да се изведе, нито от закона, нито от съдебната практика. Твърди се, че възнаградителната лихва представлява цената на предоставяната от кредитора услуга и поради това той е свободен да определи нейния размер.Твърди се, че нарушение на добрите нрави би имало в случай на заблуждение относно цената на определена стока или услуга, но когато една цена е ясно и точно посочена, когато една услуга не е задължителна за ползване и потребителят сами при свободно формирана воля решава дали иска тази услуга или не при посочената цена, то такова противоречие не е налице. Още повече, че в случая договорната възнаградителна лихва не достига трикратния размер на законната лихва за процесния период. Оспорват се твърденията и за недействителност на клаузата за неустойка, доколкото същата не противоречи на добрите нрави, като преценката за това следва да се направи на база цялата сума, дължима по договора, която не се достига от неустойката. Още повече, че чл. 49, ал. 4 ЗПК не е нарушен.

Относно целите на уговорената неустойка се посочва, че с нея се цели дисциплиниране на заемателя и обезпечаване на поемане на риска от неизпълнение на задължението за погасяване в срок на задълженията по сключения договор. В тази връзка се сочи, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение рискът за заемателя е по – висок, което обуславя и обезпечителния и санкционен характер на неустойката. Оспорва се твърдението, че неустойката противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея не се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР, а чрез уговарянето на заплащането й на вноски се облекчава потребителя. С оглед изложеното се моли предявеният иск да се отхвърли. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключила на 30.07.2018 г. с ответника – финансова институция договор за потребителски кредит , по силата на който й е предоставена в заем сумата от 6000 лв., както и че от общата сума платена по договора за заем е 8718,39 лв., сумата, с която е погасена уговорената възнаградителна лихва е в размер от 402,62 лв., а сумата, с която е погасена неустойка е в размер на 2306,77 лв. (видно от справка за извършени плащания – л. 22)

Налице е спор относно действителността на договора и неговото съответствие със сочените от ищеца разпоредби на ЗПК, както и действителността на договора за кредит.

В договора е посочено, че предоставената в заем сума е в размер от 6000 лв., като същата следва да се върне в срок от 22 седмици. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер от 30 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора -0,08 % и общ размер на плащанията 6406,18 лв. В т.8 от договора е посочен годишен процент на разходите – 34,48 % . Посочен е размер на погасителната вноска от 291,19 лв. и дата на плащане на всяка погасителна вноска. В договора е предвидено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране и лихви за забава.

С подписването на договора страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем № *** в размер на 3504,98 лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. В договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 2327,16 лв. на вноски от по 105,78 лв., които се добавят към размера на месечните погасителни вноски.

По делото е приета, като доказателство и не е оспорена от ищеца справка за извършени от ищеца плащания, разпределени по главница, възнаградителна лихва, неустойка за неизпълнение на договорно задължение. (л.22)

Приет е и погасителен план, в който са отразени месечните погасителни вноски и падежните дати, както и оскъпяването в случай на непредставяне на обезпечение и общата дължима вноска в този случай с падеж, настъпващ на падежа на задължението за връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва. Погасителния план представлява електронен документ на хартиен носител, като не е подписан от страните по договора.