Решение № 2075 от 09.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2075 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20241100503979 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436- чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. К. С., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й адв.М., с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК против отказът на ЧСИ Н.М. с рег. №841, съгласно регистъра на КЧСИ, обективиран в Разпореждане от 04.12.2023г., да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.дело №20178410403640.

Жалбоподателят оспорва обжалваният отказ като сочи, че той е незаконосъобразен, защото по изпълнителното дело е изтекъл двугодишен срок на бездействие на кредитора и вземането е било перемирано.

От страна на взискателя „М.“ АД е подадено писмено възражение срещу жалбата, в което се сочи, че в рамките на изпълнителното дело са депозирани молби за изпълнителни действия и са извършвани такива, а именно: на 12.05.2017г. - Молба за образуване с искане за справка БНБ и запор на банковите сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ ; на 15.05.2017г. - Запорно съобщение до работодателя "ЕЛ - А.**'' ЕООД и запорни съобщения до банки; на 20.09.2017г. - наложен запор на трудово възнаграждение "ЕЛ - А.**" ЕООД; на 20.08.2018г. - Запорно съобщение до 1 работодателя "Т." ООД; на 28.02.2019г. - Молба за извършване на справка за трудов договор и запор на трудово възнаграждение; на 13.10.2020г. - Молба за справка БНБ, трудов договор и запор на трудово възнаграждение; на 02.08.2022Г. - Молба за справка БНБ, трудов договор и запор на трудово възнаграждение; на 11.08.2022Г. - наложен запор върху банковите сметки в „Изипей“ АД.

Предвид изложеното счита, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в рамките на двугодишния срок от страна на взискателя са депозирани молби за извършването на изпълнителни действия.

Обръща внимание и на факта, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е извършил възлагане по чл.18 ЗЧСИ спрямо съдебния изпълнител, като извършените действия без изрична молба на взискателя се явяват редовни и прекъсват перемпцията и погасителната давност (т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. пост. по тълкувателно дело№2/2013. на ОСГТК на ВКС; Решение №50094/16.11.2023г. по т.д. №770/2022г., Т.К., I T.О. на ВКС). Сочи, че следва да бъде направено и уточнението, че перемпцията и погасителната давност са различни правни институти, като за прекъсването на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е нужно да е налице активност от взискателя, която се проявява в депозирането на молби с искания за извършването на изпълнителни действия, но срокът се прекъсва и с извършването на изпълнителните действия, включително при условията на чл.18 ЗЧСИ. Намира за неправилно твърдението на жалбоподателя, че перемпцията се прекъсва единствено от изпълнителните действия изброени в Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. пост. по тълкувателно дело№2/2013. на ОСГТК на ВКС, тъй като жалбоподателят в разрез с тьлкувателната практика смесва характера на институтите на перемпцията и погасителната давност. Сочи, че съобразно константната съдебна практика: „Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици.“ (Решение №37/24.02.2021г., IV Г.О., ВКС. По тези съображения счита жалбата за неоснователна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил 2 мотиви по обжалваното действие. В тях е посочено, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането си. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2 от 26 юни 2015г. по т.д. №2/2013r. на ОСГТК на ВКС, давностга се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18 от ЗЧСИ), а те биха могли да са: насрочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължение лица. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение. Във връзка с възлагането на чл. 18 ЗЧСИ на 15.05.2017г. е бил наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по всички левови и валутни сметки открити в: „Банка ДСК“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Алианц България“ АД, „Юробанк България“ АД /стр. 25-28/, както и запор за вземането за трудово възнаграждение / стр.29/. На 11.09.2017г. е изпратено отново запорно съобщение до “Ел-А.**” ЕООД, ЕИК****, като съобщението е връчено на 20.09.2017г. /стр. 43-44/. На 20.08.2018г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно със запорно съобщение до работодателя “Т.” ООД, ЕИК*****, като видно от обратните разписки фирмата не е открита на адреса и книжата не са връчени. /стр. 66-72/. На 28.02.2019г. е постьпила молба с вх. №016907/28.02.2019г. от взискателя, с която същият е поискал да се извърши справка за регистрирани трудови договори и да се наложи запор върху вземанията за трудови възнаграждения по откритите такива. /стр. 7475/. На 20.06.2019г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, чрез работодателя “ЕлА.**” ЕООД, ЕИК****, като същата е получена на 04.07.2019г. На 13.10.2020г., е постъпила молба с вх. №071925/13.10.2020г. от взискателя, с която същият е поискал да се извърши справка за регистрирани 3 трудови договори и открити банкови сметки и да се наложи запор върху откритите такива. /стр. 83/. На 19.11.2020г. до длъжника е изпратена призовка за опис на движимото имущество, като видно от обратната разписка същата не е получена. /стр. 86 и 89/. На 02.08.2022г. е постьпила молба с вх.

№045511/02.08.2022г. от взискателя, с която същият е поискал да се извърши справка за регистрирани трудови договори и открити банкови сметки и да се наложи запор върху откритите такива. /стр- 90-91/. На 08.08.2022г. е наложен запор върху всички парични вземания по платежни сметки, по електронни сметки, както и произтичащи от всякакви други форми на електронни плащания в брой на длъжника, дължими й от “Изипей” АД. /стр. 95/.

Изпратено е и съобщение до длъжника, като същото не е връчено. /стр.96-98/.

На 03.10.2022г. и на 10.11.2023г. в изпълнение на горепосочения запор са постьпили суми, съответно в размер на 24.42лв. и 339.37лв. Поради тези обстоятелства ЧСИ счита, че перемпция не е настъпила и жалбата е неоснователна.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от заверено копие на изпълнително дело

№

20178410403640/2017г. по описа ЧСИ Н.М. с рег. №841съгласно регистъра на КЧСИ, същото е образувано на 12.05.2027 г. по молба на взискателя „М.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.05.2012 г. от РС-Сандански срещу длъжника Е. К. С..

С молбата за образуване на изпълнителното делото, взискателят е възложил на основание чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ да извършва справки, включително и да избира способите за изпълнение. С молбата взискателят е поискал налагането на запори на банкови сметки на длъжника. На 18.05.2017г. и 24.10.2017г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, а на 28.02.2019г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ, с която е поискал последният да извърши справка за наличието на регистрирани трудови договори на длъжника и да наложи запор върху вземанията й за трудово възнаграждение.

С молба от 13.10.2020г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запори 4 върху установени банкови сметки на длъжника, а с такава от 02.08.2022г. отново е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 04.10.2022г. е бил наложен запор върху открита в дружеството „Изипей“ АД микросметка на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК и зпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Според разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по право. Във връзка с поставения за тълкуване въпрос по т. 10 – откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прието, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, като давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на 5 кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Както е посочено в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020г., ІV ГО на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021 г. ІІІ ГО на ВКС, и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV ГО на ВКС и др., перемпцията е без правно значение за давността.

Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. За целта е нужно от съдебния изпълнител да са му дадени указания за отстраняване нередовността на искането на основание чл. 129 ГПК по арг. от чл. 426, ал. 3 ГПК.