Решение № 117 от 20.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101099 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на ищците Д. Х. Б., В. А. Б. и Д. Т. Ц., подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. Е. Б., и по касационна жалба на ответника ЗАД „Д.: ж. и з.“ АД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. И. Ц., срещу решение № 1183/21.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1899/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдено в обжалваните части първоинстанционното решение № 901004/23.08.2021 г. по гр. дело № 265/2019 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС), постановено по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на А. В. Б..

С определение № 3550/07.07.2025 г., по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която искът на Д. Ц. е отхвърлен за разликата над сумата 50 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2018 г. до окончателното плащане; както и в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати застрахователни обезщетения в следните размери: на ищеца Х. В. Б. – разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 50 000 лв. и на ищците М. В. Б. и Ю. С. Ъ. – разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 30 000 лв., ведно със законните лихви върху тях, считано от 26.08.2019 г. до окончателното плащане. Подаването на касационните жалби поставя във висящност и разноските по делото 1

– чл. 81 от ГПК.

В касационните жалби на ищцата Ц. и на ответното застрахователно дружество се излагат оплаквания и доводи по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на съответната обжалвана от тях (съответно – отхвърлителна, респ. – осъдителна) част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при определянето размерите на процесните застрахователни обезщетения за неимуществените вреди, претърпени от ищците от смъртта на А. Б.. Изложеното в жалбата на ищцата Ц. се поддържа в откритото съдебно заседание чрез пълномощника й адв. Б..

Ответното ЗАД „Д.: ж. и зд.“ АД и привлеченото от него трето лице-помагач ЗАД „Б. В. ин. груп“ не са подали отговори на касационната жалба на Д. Ц., като не заявяват становище по нея и в откритото съдебно заседнеие, в което не изпращат представители.

Ищците Х. и М. Б. и Ю. Ъ., чрез общия си пълномощник адв. Б. оспорват касационната жалба на ответното дружество, като в отговора на жалбата и в откритото съдебно заседание от тяхно име се излагат съображения за неоснователност на същата.

С посоченото по-горе определение № 3550/07.07.2025 г., касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по тълкуването и приложението на чл. 52 от ЗЗД – относно комплексната оценка на конкретните, установени по делото обстоятелства, съставляващи критерии за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинена от деликт смърт на роднина или близък на ищеца.

По така поставения въпрос, предвид разясненията, дадени в т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и в мотивите към ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, както и предвид основаната на тях трайно установена практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие загубата на роднина или близък, съдът следва да извърши комплексна преценка на всички конкретни, установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за интензитета и продължителността на страданието ищеца и произтичащите от това последици за него. Такива са например обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възприети ли са от ищеца съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице, съответно тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия синдром, те как са се отразили върху психиката и емоциите на ищеца. Без съмнение, от значение за тази преценка са конкретните чувства на ищеца към момента на деликта и в периода след това, предвид и конкретната родствена или фактическа връзка между него и починалия, и възрастта на всеки от тях, като от съществено значение са конкретните факти, сочещи на реалната степен на близост между тях, на интензитета, продължителността и развитието във времето на емоционалните им взаимоотношения.

Конкретните отношения с починалия следва да се преценяват за всеки ищец към момента на настъпването на увреждащото събитие, както и насоката на тяхното развитие за времето преди него, като се съобразява дали и доколко тези отношения са имали еднозначен и траен характер, а също и каква е била преспективата за тяхното бъдещо развитие. Поради това, от 2 съществено значение за размера на обезщетението е и преценката на конкретните установени обстоятелства за наличие или липса, респ. – за степента на промяна в начина на живот на ищеца, свързана с неговото ежедневие, здравословно състояние, трудова дейност, социализация и изобщо цялостното отражение на загубата на близкия човек върху живота му. В случаите, когато съгласно ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък човек се присъжда по изключение – на лице, извън посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. лица, при определяне размера на обезщетението съдът следва да прецени и в каква степен болката и страданието на ищеца от смъртта на неговия роднина или близък надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите и обичайни за съответната родствена или фактическа връзка неимуществени вреди. Като допълнителен критерий при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат икономическите условия и стандартът на живот в страната към периода на увреждането, ориентир за което са и нивата на застрахователните лимити към този период, както и съдебната практика в сходни хипотези.

Обезщетението се определя глобално – за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие загубата на неговия родственик или близък човек, като за да се приложи правилно общественият критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички обстоятелства, релевантни за размера на претенцията, като извърши комплексна и цялостна оценка на тяхното отражение върху неимуществената сфера на ищеца.

В случая апелативният съд е приел за установени следните обстоятелства, релевантни за определяне размерите на процесните и в касационното производство обезщетения: От представената по делото присъда и приетите заключения на комплексната съдебноавтотехническа и медицинска експертиза съдът е установил, че А. Б. е загинал на 07.06.2018 г. при пътнотранспортно произшествие (ПТП), като смъртта му е причинена по непредпазливост от застрахования при ответното дружество водач на товарен автомобил.

Смъртта се дължи на дихателна недостатъчност вследствие на тежка масивна мастна емболия на белите дробове и травматично-хеморатичен шок; мастната емболия е причинена от счупване на множество кости и размачкване на подкожна мастна тъкан и други меки тъкани, като всички установени травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП – блъскане на А. Б. като пешеходец от товарния автомобил с последващо притискане на пострадалия в задната част на спрял микробус. От показанията на свидетелите Е. М., Л. Й., Й. В. и Д. П., въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Семейство Б. са добро и сплотено семейство, в което липсвали кавги и неразбирателства. Към датата на процесното ПТП родителите на починалия, неговият брат – ищецът Х. Б. и едната му баба – ищцата М. Б. живеели в едно домакинство, а другата баба на А. – ищцата Ю. Ъ. живеела в същото [населено място], но в друга къща. Към този момент А. Б. живеел в [населено място] на семейни начала с приятелката си – ищцата Д. Ц., които планирали сватба. След инцидента семейството на А. станало много тъжно, като на погребението му същите били съсипани. След погребението майката и бабите на А. редовно били виждани от свидетелите разплакани и често посещавали гроба му. Всички негови 3 близки страдали много, затворили се в себе си и тежко понасяли трагедията. Починалият и неговият брат Х. били много близки. А. много помагал на брат си Х., който по-трудно се справял в учебния процес, бил важна подкрепа и добър пример за него. Х. много тежко понесъл смъртта на брат си, изолирал се от мъка и се разболял от високо кръвно. Преди смъртта си А. помагал на бабите си, които разчитали на него. Бабата Ю. е болна жена, която от рано останала без съпруг, като А. и Х. ходели всяка година да й добиват дърва в близката гора, помагали й при подготовката за зимнината. А. отделял голямо внимание на бабите си, били много близки, като след смъртта му те се изолирали и не желаели да контактуват с никого. Към момента на инцидента А. живеел около две години под наем с неговата приятелка Д. в [населено място]. Преди това Д. отишла при А. в А., след което се върнали в България, за да може тя да завърши образованието си. Двамата с А. имали ясни планове за бъдещето си, планували сватба, както и това да си закупят собствено жилище в [населено място]. След инцидента, при всяко прибиране в [населено място] Д. посещава семейството на А., което тя всячески подкрепя в тъгата им, въпреки че и на нея й било много тежко.

Според всички свидетели, ищците приели много тежко смъртта на А., били непрежалими в мъката си, към момента на разпита близките му не са превъзмогнали загубата и продължават да изпитват душевни страдания.

При така приетите за установени релевантни обстоятелства, при определяне размерите на обезщетенията на ищците Д. Ц., Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ., въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос в противоречие с цитираната по-горе практика (включително задължителна такава) на ВКС и неправилно е определил размерите на тези обезщетения.

Апелативният съд не е извършил необходимата комплексна преценка на установените по делото конкретни обстоятелства, съставляващи критерии за присъждане на справедливо обезщетение, а в мотивите си относно размера на всяко от обезщетенията само накратко е възпроизвел отново част от най-съществените от релевантните факти и е добавил други, които преди това не е приел за установени от свидетелските показания по делото. При формиране на крайните си изводи за определяне размера на всяко от тези обезщетения, въззивният съд напълно формално е използвал един и същи израз: „Като съобрази силната емоционална връзка между …(съотвения ищец)… и починалия, отношенията на обич и привързаност между тях, начинът, по който смъртта му се е отразила, младата възраст на починалия – 23 г., интензитета и продължителността на преживяваните душевни болки и страдания и техния необратим характер, икономическата обстановка и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на вредите – средата на 2018 г., нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на неимуществени вреди, както и съдебната практика по аналогични случаи, въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди възлиза на … лв.“. При така изложените бланкетни съображения по всеки от исковете, основателни са оплакванията и в двете касационни жалби, че въззивният съд не е съобразил дори конкретни допълнителни икономически критерии, които са общоизвестни, като нормативно установения размер на нивото на застрахователния лимит по чл. 492, т. 1 от КЗ, който към релевантната в случая дата 07.06.2018 г., е 10 млн. лв., нито е съобразил конкретни 4 средностатистически икономически показатели за покупателната способност и стандарта на живот по официални за страната данни за 2018 г., като: годишния общ доход средно на лице – 6 013 лв., годишния общ разход средно на лице – 5 772 лв., минималната месечна работна заплата – 510 лв., средната годишна инфлация – 2.8 %.