Решение № 374 от 02.03.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№374/2.3.2020г. 2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На двадесет и пети февруари Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА

ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 5680 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.Г.Х., ЕГН********** в качеството му на управител и представляващ търговско дружество „ЕКОМАКС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Шипка"№ 8А, п.код 9700, п.к. 1029, с ЕИК № ********* срещу: Електронен фиш серия К№ 3054452 издаден от ОДМВР Варна, с който на Х. като законен представител на „ЕКОМАКС" ООД за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.

182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Твърди се, че посоченото МПС не е било управлявано в нарушение на правилата за движение. В административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административно-производствените правила, водещи до опорочаване на така издадения електронен фиш. Не били спазени изискванията на релевантните норми на Закона за движение по пътищата и Наредба № 81213-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Липсвали обективни данни, че въпросният участък е бил обозначен със съответен знак, както и че мястото е определено съгласно предвидения в Наредбата ред. В същото време било нарушено правото на защита, доколкото връчването не е надлежно извършено,а при самото връчване, не са представени никакви доказателства, които да потвърждават основателността на издадения електронен фиш. Твърди се, че наказването на управляващия юридическото лице с електронния фиш, е разширително тълкуване на репресивна норма, което е недопустимо. В чл.189 ал.4 от ЗДвП било изрично посочено, че се налага наказание на собственика/ но не и за неговия представител/, ако не декларира писмено кой е управлявал или ако не представи копие от свидетелството му за управление на МПС. Чл.189 ал.,4 от ЗДвП не се предвиждало наказание за управителя на юридическото лице, когато то е собственик. В същото време било пределно ясно с оглед на житейската логика, че управителя на едно търговско дружество, не може да знае със сигурност кой управлява всеки един от служебните автомобили.

Сочи се, че била подадена декларация, като в нея било писмено декларирано, лицето управляващо автомобила. Поради това се сочи, че първоначално издаденият електронен фиш следва да се анулира.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш /ЕФ/ серия К№ 3054452, е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 19.09.2019 г. в 14,22 часа, в обл.Варна, общ.Аксаково, с.Кичево на кръстовището на ул.“Първа“ и път ІІІ -902 посока гр.Варна е извършено нарушение за скорост с автомобил ”БМВ Х6Х Драйв 40Д” с рег.№ В4631ВС, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 622, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 70 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

При обработка на заснетите данни, св.Д.Д.-*** при ОД на МВР-Варна, установил извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство било установено ЕАД „Интерлийз Ауто“-клон Варна, а ползвател на МПС било „ЕКОМАКС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Шипка"№ 8А, , ЕИК № *********, с представляващ възз.Х.Х.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника Х., като представляващ ползвателя на автомобила, била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В хода на въззивното производство е изискана и приложена справка за собствеността на автомобил ”БМВ Х6Х Драйв 40Д” с рег.№ В4631ВС, от която е видно, че към датата на нарушението собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е ЕАД „Интерлийз Ауто“-клон Варна, а ползвател на МПС е „ЕКОМАКС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, ул. „Шипка"№ 8А,, представлявано от възз.Х..

В хода на въззивното производство бе приобщена снимка с точни координати на процесното нарушение, приобщена като ВД по делото. Бе приобщено и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна ведно със заверени за вярност копия от: протокол № 6-8-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 622, от които е видно, че АТСС е било монтирано в служебен автомобил на МВР с номер В8601РА, както и че е преминало успешно метрологичен контрол на 11.07.2019г.. Бе приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от което бе установено , че АТСС TFR1-M 622 представлява мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение.

По делото не са приложени категорични доказателства за датата на връчване на ЕФ. Възз. в изисканата му информация твърди, че ЕФ е връчен на 30.10.2019г. Видно от кореспонденцията водена с началника на РУ-Аксаково и от материалите по АНП, в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ бил връчен на въззивника на 24.10.2019г.. ОД на МВР-Варна обаче не представя доказателства за това- обратна разписка или др.документ удостоверяващ връчването. В писмото на Началника на РУ-Аксаково е посочено, че ЕФ можел да бъде връчен във всяко поделение на МВР или от всеки един работещ екип по контрол на пътното движение. Изрично е посочено, че други доказателства /освен отразеното в тяхната система/ удостоверяващи връчването не били налични.

Видно от представените от въззивника доказателства /товарителница/ жалбата срещу ЕФ е депозирана на 08.11.2019г. като на 11.11.2019г. е получена в ОД на МВР-Варна. Ведно с жалбата възз. депозирал и неподписани заявление, декларация и копие от СУМПС. В декларацията Х., като представляващ „ЕКОМАКС" ООД декларирал, че в процесния ден МПС се е управлявало от самия него, като приложил и копие от личното си СУМПС.

Тъй като декларацията на Х. не била подписана, а и Началника на РУ Аксаково преценил /неправилно/, че декларацията е просрочена, подадена извън 14-дневния срок , макар сам да констатирал в изготвената от самия него справка, че в РУ Аксаково няма налични доказателства за връчване на ЕФ. Поради това изпратил писмо до възз.

/без данни дали същото е получено от Х./, че ЕФ не може да бъде анулиран.

Във въззивното производство бе разпитан и св.Д.Д.-***, чрез чиито показания бе установено по какъв начин е установено конкретното нарушение. От неговите показания, бе установено че нарушението е заснето в рамките на населеното място с.Кичево, както и че АТСС е мобилна камера, поставена в служебен автомобил, която работи в автоматичен режим.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.

Съдът кредитира и показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и множеството писмени и веществени доказателства събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.189, л.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ.

Поради което и съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото заседание. Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена в срок.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш

– мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата.

Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.

В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 19.09.2019г. и предвид датата на депозиране на жалбата срещу него –08.11.2019г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

Разпечатката съдържа 41 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a774790-1a97-43e0-8a15-3f5c62e3c86a