Решение № 427 от 12.10.2022, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Ловеч, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.ЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от И.ЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20214310102357 по описа за 2021 година иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и 2б от ЗОДОВ с цена 40 000,00 лева:

Подадена е искова молба от П. И. К., ЕГН **********, адрес: ****, Чрез адвокат С. З.

С.-АК-В. Съдебен адрес: гр.В., ****, адв. Ст. С., срещу Прокуратурата на Република България Гр. ***** по която се излага, че по повод образуваното през 2013 г., ДП № 58/201 Зг. по описа на РУ МВР-Т., през 2013г., ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност и са му били повдигнати две обвинения, съответно по чл.235, ал.2, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20. ал.2, вр.чл 63, ал.1, т.З и по чл.195, ал.1, т,4, пр.2 и 3, вр.20, ал.2, вр.чл.63. ал.1, т.З НК като към този момент К. е бил на 17 години и е посещавал училище. Материалите по делото са били внасяни от прокуратурата многократно в Районен съд-Т. и през 2014 г. и през 2015 г. и последно през 2017г., когато е образувано НОХД № 182. След дълго съдебно производство, на 10.02.2020г. е постановена присъда от съда, с която К. е признат за невинен и по двете въведени му обвинения. Присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена с решение на ОС-П. от 08.12.2020г. по ВНОХД № 495/2020г. В двата съдебни акта съдебните състави са изложили подробни мотиви защо се приели, че П. К. не е осъществил съставите на вменените му престъпления и са го оправдали. След постановяване на първоинстанционния акт, прокурор от РП-Т. е депозирала протест, но той не се е отнасял за него, още повече, че в пледоарията си пред РС-Т. обвиненията срещу него не са били поддържани, въпреки това по отношение на него оправдателната присъда е влязла в сила на 08.12.2020г., доколкото вменените му обвинения са за съучастие. Твърди се, че по време на досъдебното производство, от привличането му като обвиняем, и при провеждане на съдебното производство му е била определена МНО „Под надзор на инспектор ДПС", като с определение от 08.02.2018 г. е заменена с МНО „Подписка". Счита, че реално на К. е определена най-тежката възможна мярка за неотклонение, като се изключи „задържането под стража", която се налага по изключение за непълнолетните. Твърди се още, че след образуването на НОХД № 182/2017г. на П. К. е била наложена „Забрана за напускане пределите на страна". Не е ясно каква е била необходимостта от тази мярка за процесуална принуда, при условие, че в рамките на 5-6 години той не е правил опити да напусне страната с цел да се укрие. Тази мярка не е била отменена с постановяване на присъдата на 10.02.2020г. , това е станало на 07.04.2020г. след депозирана молба от П. К. вх.

1

№1694/06.04.2020г. К. е имал закупен самолетен билет от София до Лондон на 11.05.2020г. и поради неизпълнението на определението на съда от 07.04.2020г. той е бил свален от самолета от граничите власти и не му е позволено да пътува. Изтъква се, че по време на продължилото 8 години наказателно производство К. бил ученик, а след това и студент във Великотърновския университет. Воденото срещу него производство се отразило негативно на учебния му процес и на комуникацията му със съучениците и състудентите му. ПоС.ните призовки за разпити и съдебни заседания са го принудили дори да прекъсне следването си.

Изтъква още,че след повдигане на обвинението, за нещо което не е извършил, е бил нарушен психичния баланс на личността на доверителя му, като са повлияни настроенията и емоциите му, волевата му дейност, самооценката му е понижена, има значителна трудност в контаките с други хора. Заради всички преживявания по време на инцидента /воденото наказателното производство/ и след него, изпитва страх, нерешителност, непрекъсната тревожност, плашливост, страх от бъдещето. Стресът, недоспИ.ето, уплахата, която изпитва са крайно вредни за него. Фактът, че наказателното производство срещу него приключи с оправдателна присъда, като дори прокурорът не поддържа обвинението в пледоарията по същество, установява, че изначално действията на Прокуратурата и на процесуално подчинените й разследващи органи по образуване и водене на наказателното производство срещу ищецът, по повдигане на обвинение и поддържането му пред съда са били произволни и незаконни. Поради това, считам, че е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за търсене на отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България за причинените неимуществени вреди.

Така именно, в резултат на неоснователно повдигнатото срещу П. К. обвинение и наказателното му преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер, той понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и непрекъснато психическо напрежение, още повече, че всичко това започва още през неговото непълнолетие и продължава 8 години, като за тази дълга продължителност доверителят ми няма никаква вина. Твърди, че са накърнени са името и авторитета му в обществото, уронена бе честта и достойнството му, още повече, че селото, в което живее, а и гр.Т. са малки населени места и хората там се познават и знаят всичко един за друг. Всички негови приятели и познати / а и дори непознати за него хора/ са научили и обсъждали факта, че е подсъдим за две тежки умишлени престъпления. За съжаление воденото срещу него дело е станало доС.ие и на състудентите му в последствие, което го е принудило да прекъсне следването си. Тъй като в хода на наказателното производство К. бил първоначално с мярка за неотклонение „под надзор на инспектор ДПС", а впоследствие и „Подписка", това му създавало непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената мярка за неотклонение, както и мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната". Силно се притеснявал, че случващото се указва негативно влияние и върху най-близките му хора. Обстоятелството, че К. бил обвинен за престъпление, което не е извършил е повлияло отрицателно на отношенията му с околните. Воденото срещу него наказателно производство оказва травмиращо въздействие, което засяга драстично психическото равновесие на един млад и все още неизграден човек. Поради изложеното, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищецът 20 000/двадесет хиляди/ лева обезщетение за причинените и описани по-горе неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 08.12.2020г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 182/2017г. по описа но РС-Т. до окончателното им изплащане. Счита, че са налице законовите предпоставки, визирани в чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, тъй като воденото срещу ищецът наказателно производство е приключило с оправдателна присъда поради това, че не е на лице извършено престъпление. Прокуратурата на Република България е активно легитимирана да отговаря по предявения от ищецът иск. Действията на разследващия орган и прокурора по правило са взаимно обвързани. Прокуратурата упражнява поС.ен надзор върху делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор, който в рамките на това си правомощие може да проучва и проверява всички материали по досъдебното производство и 2 да дава указания по разследването, да участва в самите действия по разследването, да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни действия, да изготвя обвинителни актове и поддържа обвинението пред съда.След като е образувала досъдебното производство, упражнявала е надзор върху него и е наложила мярка за неотклонение „Под надзор на инспектор ДПС" и "Подписка", впоследствие внесла обвинителен акт, Прокуратурата на Република България, на осн. чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ носи отговорността за причинените му вреди в следствие на неоснователно повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно преследване.

Отделно от изложеното до момента намира , че са налице основанията на чл.2б ЗОДОФ, тъй като разгледания срещу него съдебен процес не се е развил в разумен срок.Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Цитираната разпоредба се отнася до правото на справедлив съдебен процес. Тя, обаче, макар и да е основният, не е единственият аспект на това право. По отношение на друго основно човешко право - правото на свобода и сигурност, чл. 5, пар. 2 от ЕКЗПЧОС постановява, че: всеки арестуван или лишен от свобода трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона за изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или освобождаване преди гледането на неговото дело в съда, какъвто безспорно настоящият случай не е, доколкото К. е бил с мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда повече от 5 години и дори при постановяване на оправдателната присъда срещу него те не са били отменени от съда. Развива множество доводи съображения по темата бавно правосъдие: е най - опасна именно при разглеждане и решаване на дела, свързани с извършени престъпления. Това е така, тъй като наказателният процес засяга три категории права и интереси - тези на обществото, на пострадалия и на престъпния деец.

Именно в тази област е и най - широкообхватната практика на Европейския съд по правата на човека. В тази област държавите са плащали и най -много обезщетения за бавно правосъдие: съгласно чл.22 от НПК: (1)Съдът разглежда и решава делата в разумен срок, (2)Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове(3)Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела като необходимостта от стриктното спазване на забраната за бавно правосъдие в наказателния процес произтича от няколко обстоятелства: първо: обвиняемият/подсъдимият за извършване на престъпление не следва да бъде държан в твърде дълга несигурност дали ще бъде осъден, след колко време и какво наказание би следвало да претърпи. Това е така, тъй като самото очакване причинява страдания и притеснения, чието времетраене е ограничено в светлината на забраната за изтезанията, уредена в ЕКЗПЧОС. Това е така още и поради факта, че твърде често обвиняемият/подсъдимият не е реалният, физически извършител на инкриминираното деяние. В този случай голямото времетраене на процеса води до дълготрайно, а понякога и безвъзвратно увреждане на честта, достойнството и доброто му име; второ: задължението за решаване на делото в разумен срок има значение и по отношение на пострадалия/неговите близки. Техният интерес се състои в необходимостта от бързо и адекватно решаване на делото от гледна точка на възмездяване на вредите от престъплението и моралното удовлетворение от намиране и наказване на дееца. Освен това, колкото повече време минава от момента на извършване на престъплението, толкова повече намалява шанс за открИ.е и наказване на неговия деец, както и на възмездяване на пострадалия; трето: наказателният процес защитава и обществения интерес като цяло. А той от своя страна изисква своевременното открИ.е и наказване на дееца с оглед прилагане на генералната превенция.

Това е възпиращото въздействие на наложеното наказание на един член от обществото по отношение на всички. Наличието на бавно правосъдие в този смисъл отслабва функциите на наказанието във връзка именно с генералната превенция. Отбелязва и, че при преценката за разумност на релевантния период съдът следва да изхожда от три критерия: фактическа и 3 правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото (в този смисъл Екле срещу Германия, Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Крепс срещу Полша, С.Х.К. срещу България). Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Гаранцията за "разумен срок" по чл. 6, параграф 1 има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването. Другата цел на гаранцията е да защити всички страни в съдебното производство от прекомерни процесуални забавяния и тези критерии са заложени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /Член 2б, ал. 2 ЗОДОФ/. Съобразно посочената разпоредба, при преценка относно наличието на необосновано забавяне при разглеждане и решаване на делото, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Счита, че в настоящият случай сме изправени именно пред „бавно правосъдие", тъй като от образуване на наказателното производство до неговото приключване са изминали повече от 7 години. Касае се за обвинения, които не могат да се приемат, че са от фактическа или правна сложност, поради което не може да се приеме, че производството се е развило в разумен срок. Това е донесло множество тежки преживявания за Кацаров и се е отразило неблагоприятно върху развитието му и начина му на живот. С оглед изложеното, моли да бъдат призовани в открито съдебно заседание и след като се установи истинността на твърденията им, да се постанови решение, с което: на основание чл.2 ал.3 от ЗОДОВ, да се осъди Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, ***, да заплати на П. И. К.: сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатите срещу него незаконни обвинения в извършването на престъпления от общ характер, приключило с оправдателна присъда, поради това, че не е налице извършено престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2020г., датата на влизане в сила на оправдателната присъда до пълното изплащане на присъдените суми; на основание чл.2б от ЗОДОВ., да се осъди Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, *** и Районен съд-Т., да заплати на П. И. К.: сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от забавеното съдопроизводство, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на присъдените суми.