Решение № 114 от 23.02.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Шумен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20233630102358 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, чл.86 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът “Банка ДСК” ЕАД, *** ЕИК 121830616, представлявана от Д.Д.М. и С.Л.С. - изпълнителни директори, излага, че по ч.гр.д. №2713/2020 г. по описа на РС Варна, в негова полза срещу ответника З. Ц. С. ЕГН **********, с адрес: ***, е издадена заповед за незабавно изпълнение за следните суми: 661, 52 лева - непогасена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 23.01.2017 г.; 376, 85 лева - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.01.2018 г. до 23.01.2020 г.; 5, 89 лева - обезщетение за забава за периода от 24.01.2020 г. до 25.02.2020 г.; 98, 34 лв. - дължими такси, като е присъдена и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта, както и извършените по делото разноски. В молбата се излагат твърдения, че на 23.01.2017 г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката е предоставила на ответника кредитна карта DSK Maxi Card с кредитен лимит от 1 000.00 лева. За предоставения кредит ответникът бил поел ангажимент да заплаща на кредитора възнаградителна лихва, в първоначален размер на променлив лихвен процент от 21, 95 % годишно, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР- 0,326 % и фиксирана надбавка в размер на 21, 624 %. Срокът на действие на договора бил равен на срока на валидност на кредитната карта. Достъпът до кредитния лимит се осъществявал единствено посредством кредитната карта. Погасяването на кредита се осъществявало чрез ежемесечни вноски с посочена минимална 1 сума за револвиране, отразена в Общите условия към договора /Условията/, като вноските се извършвали в рамките на гратисен период след определена от страните месечна падежна дата. При невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислявала такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в Условията (чл.25 от ОУ).

Клиентът имал също възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки един момент, като кредитния лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит. Срокът на валидност на този вид карта бил 3 години, месечната падежна дата е 20-то число на месеца, гратисният период -15 дни, минималната сума за револвиране - 3 % от усвоената сума. В Условията са били посочени и съответните такси, дължими от кредитополучателя във връзка с ползването на вида кредитна карта - теглене на пари в брой, за невнесена минимална сума в гратисния период и др. Усвояването на кредитния лимит и неговото отчитане и обслужване се извършвало по „целева” /само за нуждите на предоставения кредитен лимит/ разплащателна сметка с IBAN BG98STSA93000024149774, с титуляр ответницата. Ответникът бил получил кредитната карта на 25.02.2017 г., като е усвоявал суми по кредита. До месец януари 2018 г. е заплащал дължимата минимална сума, но след тази дата плащанията били преустановени. Незаплатени останали общо шест броя месечни вноски, представляващи дължима минимална сума за револвиране (за месеците февруари - юли 2018 г.). Невнасянето на горепосочените вноски от страна на кредитополучателя, съставлявало неизпълнение на поетите от последния договорни задължения, а именно: кредитът да се погасява в определен в Условията срок след падежната дата (гратисен период) с минималната сума за револвиране в размер, представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит, съгласно чл. 31 и сл. от раздел IX „Обслужване на кредита“ на Общите условия към Договора за кредит. За Банката било възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Поради липсата на револвиране правото на ползване на кредита било прекратено и във връзка с това е започнало отчитането му по отделна кредитна сметка с № 13/25431391.

Нереволвирането представлявало и нарушаване на Договора за кредит, респ. било основание за неговото прекратяване по чл.87, т.3 от Общите условия, поради което Банката не преиздала картата за нов тригодишен период съгл. чл.17, ал.3 от Общите условия. Горното обуславяло краен срок на ползване на отпуснатия кредит- 23.01.2020 г. и настъпване на изискуемост на всички задължения по Договора за кредит поради настъпване на крайния падеж, без да се дължи уведомяване на кредитополучателя. Натрупаните задължения по договора не били погасени.

Поради изложеното, с исковата молба моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 661, 52 лева /шестстотин шестдесет и един лева и петдесет и две стотинки/- непогасена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 23.01.2017 г.; 376, 85 лева /триста седемдесет и шест лева 2 и осемдесет и пет стотинки/- дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.01.2018 г. до 23.01.2020 г.; 5, 89 лева /пет лева и осемдесет и девет стотинки/- обезщетение за забава за периода от 24.01.2020 г. до 25.02.2020 г.; 98, 34 лв. /деветдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/- дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Основните възражения на ответника са относно размера на претенциите.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д.№2713/2020 г. по описа на РС Варна, по реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника Е.Х.О. ЕГН **********, за следните суми: 661, 52 лева - непогасена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 23.01.2017 г.; 376, 85 лева - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.01.2018 г. до 23.01.2020 г.; 5, 89 лева - обезщетение за забава за периода от 24.01.2020 г. до 25.02.2020 г.; 98, 34 лв. - дължими такси, като е присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 25.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъдените в заповедното производство разноски. Заповедта е надлежно връчена на длъжника, като последният в законопредвидения срок е подал възражение срещу заповедта.

От представените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, Общи условия към договора/, се установи, че на 23.01.2017 г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който на ответника му е предоставено правото да ползва револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, в размер на 1 000.00 лева, достъпът до който се осъществява посредством кредитна карта. Уговорена е възнаградителна лихва с променлив лихвен процент от 21, 95 % годишно или 0, 06 на ден, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР за карти с българска валута, в размер на 0, 326 % към датата на сключване на договора и фиксирана надбавка в размер на 21, 624 %. Определен е годишен процент на разходите- 24, 30 %, месечна падежна дата- всяко 20-то число на месеца. Относно прекратяване на договора, последният препраща към общите условия към него, според които срокът на действие на договора съвпада със срока на валидност на картата, включително и в случаите на преиздаване на картата в срока на валидността й. От Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на 3

DSK Maxi Card става ясно, че срокът на валидност на кредитната карта е три години. Предвидено е задълженията на ответника, възникнали с ползването на кредитния лимит да се погасяват на всяко двадесето число на месеца, като е уговорен и гратисен период от 15 дни и минимална сума за револвиране на кредита 3%. Няма спор, а се установява и от доказателствата по делото, че кредитната карта, посредством която ответникът има право да ползва уговорения кредитен лимит, му е предоставена на 25.02.2017 г. Ответникът е декларирал, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2 от ЗПК, Общи условия и всяка друга информация, свързана с ползването на кредитния лимит. От общите условия към договора става ясно, че за вида кредитни карти, като процесната, са предвидени възможностите за ползването й, съответно правата и задълженията на картодържателя. Видно от Общи условия за издаване и използване на карта към договора за кредит се установи, че кредитополучателят дължи такса при теглене на пари в брой от АТМ на други банки в България в размер на 4.00 лева плюс 3%, както и такса за невнесена минимална сума /15.00 лева/. Съгласно заключението по извършената по делото ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че ответникът е ползвал предоставения кредитен лимит, като за периода от 14.03.2017 г. до 23.06.2017 г. същият е усвоявал суми от кредитния лимит в общ размер на 1 768, 61 лева, като от АТМ са използвани 900, 00 лева, а от разплащания на ПОС- 868, 61 лева. Ответникът е погасявал частично задълженията си, чрез вноски, но вноските са внасяни със забава, като към датата на прекратяване ползването на кредита са били дължими шест броя минимални суми за револвиране с дати, както следва: 20.02.2018 г., 20.03.2018 г., 20.04.2018 г., 20.05.2018 г., 20.06.2018 г. и 20.07.2018 г. Според заключението размерът на задължението на ответника към 20.07.2018 г. възлиза на обща стойност от 919, 24 лева, от която 661, 52 лева-главница, 159, 38 лева-неплатени лихви и 98, 34 лева- неплатени такси. След 20.07.2018 г. до 25.02.2020 г. са начислени лихви в размер на 223, 36 лева /217, 48 лева- договорни лихви и 5, 88 леванаказателни лихви/. Предвид тези изчисления ВЛ дава заключение, че към датата на подаване на заявлението /25.02.2020 г./ размерът на задълженията на ответника по договора са, както следва: 661, 52 лева- главница, 376, 86 лева- договорна лихва, 5, 88 лева- обезщетение за забава и 98, 34 лева- такси.

Видно от представения по делото документ- Декларация за предаване/връщане на банкова карта, се установи, че получената от ответницата кредитна карта е с дата на издаване през месец януари 2017 г.

/договорът е сключен на 23.01.2017 г./ и е получена на 25.02.2017 г., като с оглед общите условия към договора същата е била с валидност до месец януари 2020 г. Предвид нереволвирането на кредита, съобразно уговореното, за кредитора възникнало правото едностранно да прекрати договора, без предизвестие при изтичане срока на валидност на картата. Поради изложеното, съдът стига до извода, че в случая безспорно се установи сключването на разгледания договор за кредит, предоставената възможност на ответника да ползва уговорения кредитен лимит, използването на част от кредитния лимит, неточното изпълнение на задълженията от страна на 4 кредитополучателя по договора /да връща ползваните суми в сроковете и размерите, предвидени в договора/. Безспорно се установи, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като е изпаднал и в забава. Съгласно договореното между страните, при четири поредни месечни нереволвирания или револвиране със сума по- малка от необходимата, правото на ползване на кредита се прекратява и вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Сочените последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква- след уведомление до клиента /чл.30 и чл.31 от Общите условия към договора/. Съдът приема за установен и размерът на задълженията на ответника по договора /приетата по делото експертиза съдът намира за обективно и компетентно дадена, същата не е оспорена от ответника/. Ето защо и с оглед на установените факти, че вземанията са възникнали и изискуеми, се поражда и задължението на ответника да погаси ползваната по договора главница, ведно с уговорената възнаградителна лихва, изчислена към датата, на която цялото вземане на банката е станало изискуемо /24.01.2020 г./, ведно с предвидените в договора санкционни, с оглед забавата на длъжника, задължения. Поради изложеното заключава, че така предявените искове са изцяло основателни и доказани, и следва да се уважат.