Решение № 81 от 25.03.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Шумен, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20263600500011 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №899/14.11.2025г. по гр.д.№1395/2024г. по описа на ШРС ,съдът е признал за установено, че М. С. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Шумен. у...., вх. 3, ет. 5, ап. 62, дължи на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:

203670940, с адрес: гр. София, бул. ..., офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, законен представител Ю.Ю. - Изпълнителен директор, чрез пълномощник Н.Г.П.А. - юрисконсулт, следните вземания: сумата от 1382,72 лв. /хиляда триста осемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/- главница за неизпълнение на задължение по Договор за заем MicroCredit № 9032-00090758/21.02.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Micro Credit № 9032-00090758/21.02.2022 г., сключени между „Микро Кредит“ АД и М. С. И., вземанията по които са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД по силата на Приложение 1 от 20.06.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г.; сумата от 192,26 лв. /сто деветдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/ - договорна лихва по договор за заем за периода от 27.02.2023 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 27.08.2023 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги), сумата от 172,28 лв. (сто седемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки) - лихва за забава по договор за заем за периода от 28.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, осъдил е М. С. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Шумен. у...., вх. 3, ет. 5, ап. 62 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, с адрес: гр. София, бул. ..., офис – 1 сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, законен представител Ю.Ю. - Изпълнителен директор, чрез пълномощник Н.Г.П.А. - юрисконсулт - сума в общ размер на 1258,08 лева, представляваща:

61,33 лв. държавна такса в заповедното производство; 146.75 лв. – държавна такса в исковото производство, 700,00 лв. депозити за експертизи и 350,00 лева юрисконсулско възнаграждение, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е обжалвано от ответницата М. С. И. действаща ,чрез пълномощника си адв.Д. М. М. като неправилно и незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли изцяло предявеният иск и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,

ЕИК: 203670940 , действаща, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Г.П.А. е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното решението.

Въззивната жалба е депозирана в срок ,от надлежна страна и при наличието на правен интерес и е допустима.

Разгледани по същество въззивната жалба е основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

На основание депозирано от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №100/29.01.2024г. по ч.гр.д.№210/202024г. по описа на Районен съд – Шумен, с която длъжникът М. С. И. е осъдена да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД 1382,72 лв. главница за неизпълнение на задължение по Договор за заем MicroCredit № 903200090758/21.02.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Micro Credit № 903200090758/21.02.2022 г., сключени между „Микро Кредит“ АД и М. С. И., вземанията по които са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД по силата на Приложение 1 от 20.06.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сумата от 192,26 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от 27.02.2023 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 27.08.2023 г.

(падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги), сумата от 172,28 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 28.02.2023 г до датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 34.95 лв. - разноски по 2 делото, съобразно с уважената част от искането.

По делото са представени Договор за заем MicroCredit № 9032-00090758/21.02.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Micro Credit № 9032-00090758/21.02.2022 г., сключени между „Микро Кредит“ АД и М. С. И., вземанията по които са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД по силата на Приложение 1 от 20.06.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., По силата на Договор за заем MicroCredit № 9032-00090758/21.02.2022 г. кредиторът предоставя на потребителя кредит в общ размер на 3 000лв. , общата сума за погасяване е в размер на 4051.26лв. за срок от 18 месеца с погасителна вноска в размер на 225.07лв., лихвен процент от 40.48% и ГПР в размер на 48.90%. По силата на Договор за допълнителни услуги към заем Micro Credit № 9032-00090758/21.02.2022 г., сключени между „Микро Кредит“ АД и М. С. И. за срок от 18 месеца и погасителна вноска в размер на 188.52лв., общо 3393.36лв. на длъжника се предоставят допълнителни услуги „Комфорт“ , които са следните : 1. Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; 2.

Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, 3.Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право на участие в специални промоции. Това са самостоятелни и отделни по своя характер „услуги“, които заемодателят се е задължил да извършва в полза на потребителя срещу посоченото в този договор заплащане.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза пред ШРС се установява, че размерът на усвоения кредит е на стойност от 3000,00лв. и сумата е предадена на 21.02.2022г. Общото задължение към 20.06.2023г. датата на цесията между „Микро Кредит’ АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е в размер на 2955,88 лв.

/1382,72лв. главница, 192,26 лева договорна лихва, 1319,64 лв. допълнителни услуги и 61,26 лв. лихва просрочие/. След прехвърляне на вземането по договора за цесия в дружеството не са постъпвали плащания по Договор за паричен заем и Договор за допълнителни услуги към договор за заем. Агенция за събиране на вземания” АД за периода от 20.06.2023г. до 26.01,2024г. /датата на заявлението/, е начислило законна лихва за забава в общ размер на 111,02 лв. Общото задължение към датата на подаване на заявлението в съда в размер на 3066,90 лв., от които 1382,72 лв. - главница, 192,26 лева - договорна лихва, 1319,64 лв. допълнителни услуги и 172,28 лв. лихва просрочие. При изчисляване на ГПР по договора с включване на стойността на допълнителните услуги то възлиза на 289.21%. По кредита за били заплатени суми общо в размер на 4550лв., с които са били погасени 1617.28лв. за главница , 859лв. за договорна лихва ,2073.72лв. за допълнителни услуги.

По делото пред ШРС е назначена и приета и СТЕ по която вещото лице е депозирало заключение, в което посочва, че печатните текстове в Договор за заем Microcredit № 9032-00090758/21.02.2022 г. Кредитен консултант ШМН1-709 е използван несерифен шрифт „Ariel Narrow" с големина 11,9 пункта.

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване 3 съществуването на вземания – неиздължена главница и лихви по договор за потребителски кредит.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и търсената договорна лихва и мораторна лихва.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „Микро Кредит’ АД и ответницата са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит и договор за допълнителни услуги към него , като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена по сметката на кредитополучателя.

Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 42.15%). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.

Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в договора се включват и други разходи за кредитополучателя доколкото между страните е сключен и договор за допълнителни услуги и по него той дължи още сумата от 3393.36лв. за допълнителни услуги и по този начин не 4 става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Уговореното в договора за допълнителни услуги възнаграждение води до увеличение на общия разход по кредита за потребителя . В договора формално посоченият размер на ГПР е под петкратният размер , но кредитополучателя дължи и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на3393.36лв. която сума като се включи като компонент на ГПР води до надвишаване на размера му посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК и съгласно заключението по ССЕ ГПР с включената сума за допълнителни услуги възлиза на 289.21%.