Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Провадия, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100719 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД срещу „**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 20 000,00 лева главница по договор за заем от 18.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.05.2025 г. до окончателното изплащане; 600,00 лева остатъчно частично плащане договорна лихва в размер на 12 % за целия срок на договора върху размера на заемната сума съгласно чл. 5 от договора; 181,73 лева мораторна лихва за периода на забава 26.04.2025 г. до 19.05.2025 г.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че страните са сключили договор за заем на 18.04.2024 г., по силата на който **** предоставило на „**** заем в размер на 20 000,00 лева с банково нареждане от 22.04.2024 г. по посочена от заемополучателя банкова сметка. Подписаният между страните договор за заем бил със срок 18.04.2025 г. С чл. 3, ал. 2 от него страните уговорили, че заемополучателя се задължава да върне полученият заем в срок от седем календарни дни от изтичане на договора по посочена от заемателя банкова сметка. Поради неизпълнение на задължението на 29.04.2025 г. **** изпратило покана за доброволно плащане до ответника, с която го поканил да изпълни. Съгласно чл. 5 от договора между страните, заемополучателят дължал лихва в размер на 12 % за целия срок на договора върху размера на заемната сума на тримесечен период. Претендира се и законна лихва от деня на забавата 26.04.2025 г. до подаване на исковата молба. Ищецът посочва, че от страна на ответника не е извършено плащане, поради което е налице неизпълнение. Моли се за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от 1 ответника.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба моли за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски. Ответникът не ангажира становище или представител.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено от фактическа страна:

От приетите и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че на 18.04.2024 г. страните са сключили договор за заем, по силата на който ищецът “**** се е задължил да предаде на ответника „**** – заемополучател, в заем сумата в размер на 20 000,00 лева. Съгласно чл. 2 от договора сумата следвало да бъде предоставена до 24.04.2024 г. наведнъж или на части по посочена банкова сметка. Договорът бил сключен за срок до 18.04.2025 г. Съгласно уговореното в чл. 3 от договора заемополучателят се задължил да върне получения заем до 7 календарни дни от изтичане на срока на договора. Уговорена била лихва за получената заемна сума в размер на 12 % за целия срок на договора върху размера на заемната сума, дължима на тримесечен период – чл. 5.

От представено платежно нареждане се установява, че на 22.04.2024 г. ищецът е превел по сметка на ответника сума в размер на 20 000,00 лева с посочено основание „договор за заем, ****“.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът намира следното:

Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален като неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността. Заемателят дължи лихва само ако е уговорено писмено, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Според чл.

86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За успешното провеждане на доказването в тежест на ищеца е възложено да установи, че между страните е валидно сключен договор за заем при описаните условия за връщане, срок, падеж, уговорена възнаградителна лихва и лихва за забава; размер на вземанията; реално предаване на процесната сума на ответника. В тежест на ответника, при успешно доказване на горното, е възложено да установи изпълнение на задълженията по договора.

Въз основа на събраните доказателства и предвид липсата на оспорване, съдът приема, че между страните е сключен валиден договор за заем; че ищецът е изпълнил задължението си по договора като на 22.04.2024 г. е предал на ответника сумата от 20 000,00 лева. Между страните по договора е уговорено, че сумата ще бъде върната в срок до 7 календарни дни от изтичане на срока му – 18.04.2025 г., който към момента е настъпил. Предвид горното, 2 задължението на ответника е изискуемо. Ответникът не е навел твърдения, нито е представил доказателства, че е изпълнил задължението си по договора, поради което съдът приема, че той дължи връщане на получената сума. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Претенцията за дължимост на възнаграждение по договора, уговорено в чл. 5, съдът счита за основателна – клаузата е валидна, размерът и срокът на възнаграждението са определени, както и дължимостта върху размера на получената главница.

Според уговореното между страните получената в заем сума следва да бъде върната до 7 календарни дни от изтичане на срока на договора – 18.04.2025 г. Поради това и предвид липсата на оспорване от страна на ответника, съдът приема, че с изтичане на срока той е изпаднал в забава, начиная 26.04.2025 г., и претенцията за дължима мораторна лихва следва да бъде уважена в претендирания размер.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Описани са разноски, като са представени доказателства, че реално са сторени: общо 907,40 лева държавна такса и 3840,00 лева адвокатски хонорар. За останалите претендирани разноски не са представени доказателства, че са реализирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ на **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** сумите:

20 000,00 лева главница по договор за заем от 18.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.05.2025 г. до окончателното изплащане; 600,00 лева остатъчно частично плащане договорна лихва в размер на 12 % за целия срок на договора върху размера на заемната сума съгласно чл. 5 от договора; 181,73 лева мораторна лихва за периода на забава 26.04.2025 г. до 19.05.2025 г., на осн. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ на **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** сумата 4747,40 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 3