Определение № 351 от 27.06.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. В., 21.06.2023 г.

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500177 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 и сл.ГПК.

Образувано по частна жалба от Община В., Булстат :*, с адрес –гр.В., пл.“Б. „ № * против Определение №187 от 30.01.2022г. по ч. гр. Дело 2022132010002/2022г. по описа на РС - В., с което на основание чл. 415. ал.5 от ГПК е обезсилена издадената по ч. гр. д. 2/2022г. Заповед №35/14.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и производството по делото е прекратено

Поддържа се, че горецитираното определение е неправилно и незаконосъобразно поради следните съображения:

С горепосоченото Определение РС- В. обезсилва на основание чл. 415. ал.5 от ГПК издадената по ч. гр. д. 2/2022г. Заповед №35/14.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като е приел, че заявителят Община В. не е изпълнил указанията на Съда за представяне на доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си, с оглед на което производството по горепосоченото дело е прекратено.

В обжалваното определение правилно е посочено, че РС- В. е уведомил заявителя за подадено от длъжника възражение, като е указал, възможността по чл. 415 от ГПК, както и последиците от непредявяване на иск. В същия срок заявителят Община В. е бил длъжен да представи доказателства за 1 предявяването на установителния иск пред съда. издал заповедта за изпълнение.

Неправилно е посочено обаче, че в дадения едномесечен срок заявителят Община В. не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си. тъй като в изпълнение на Определение №258 от 22.02.2022г. по ч. гр. дело №2/2022г. по описа на РС- В., получено в Община В. на 25.02.2022г,, същата е предявила установителен иск с правно основание чл.

422 от ГПК. който в законоустановения срок е входен в регистратурата на РС - В. на 14.03.2022г., пред Съда, издал заповедта за изпълнение, като е посочен номера на делото, а именно ч. гр. дело №2/2022г.

Поддържа се, че след като Община В. е предявила установителен иск пред съда издал заповедта за изпълнение, същият съд, в същият състав е образувал гражданско дело №447/2022г. като се е разпоредил по редовността на предявения установителен иск и е указал на Община В. да заплати дължимата държавна такса.

Съдът, издал заповедта за изпълнение, пред който е предявен установителният иск е приел същия за предявен в законоустановения срок и се е произнесъл по редовността му с Разпореждане №609 от 05.04.2022г. по гр. дело №447/2022г. по описа на РС - В., получено в Община В. на 13.04.2022г.

В изпълнение на указанията по горепосоченото разпореждане, в указания седемдневен срок, е придружително писмо е p e r. № ПО-01-Ю1178/19.04.2022г. Община В. е представила платежно нареждане за платена държавна такса.

С Разпореждане №1185 от 05.07.2022г. по гр. дело №447/2022г. по описа на РС - В.. Съдът е разпоредил да бъде изпратен препис от подадения насрещен иск с отговора от ответника ..А.И. ЕООД против Община В., като Община В. е представила в законоустановения срок отговор на подадения насрещен иск е приложени към отговора писмени доказателства.

Отново с Разпореждане №2053 от 09.11.2022г. по гр. дело №447/2022г. по описа на РС- В.. Съдът е указал да бъде довнесена дължимата държавна такса, като в изпълнение на указанията на Съда, е придружително писмо е per.

№ПО-01-10-2854/18.11.2022г. Община В. е представила в указания срок платежно нареждане за внесена държавна такса.

2

С разпореждане №106 от 17.01.2023г. по гр. дело №447/2022г. по описа на РС- В. същият съд, в същият съдебен състав е приел представените с исковата молба и насрещна такава писмени доказателства, както и депозираните писмени отговори на страните, допуснал е свидетел за разпит при режим на довеждане, допуснал е поисканата от страните съдебносчетоводна експертиза и е насрочил открито съдебно заседание за 01.03.2023г. от 10:00 часа.

Посочват, че ВРС е приел, че съгласно чл. 415, ал.5 от ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, т. е. за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение, заявителят трябва не само да предяви установителния иск по чл. 422 от ГПК, в вр. с чл. 415от ГПК в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415. ал. 4 от ГПК, а и до изтичане на този срок да представи доказателства за предявяването на иска пред съда, издал заповедта за изпълнение.

Тъй като в конкретния случай Съдът и съдебният състав, пред който е предявен установителния иск по чл. 422 от ГПК и Съдът и съдебният състав, издал заповедта за изпълнение е един и същ, следва да се приеме, че на заповедният съд е бил служебно известен факта на предявяване на исковата молба. При това положение следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.

155 от ГПК.

Предвид горното, считат, че съдът неправилно е постановил определение, с което е обезсилил Заповед №35/14.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по ч. гр. дело №2/2022г. по описа на РС- В., като не е съобразил гореизложените обстоятелства, вследствие на което е постановил съдебен акт в противоречие със установената съдебната практика. Тълкувателно решение №6 от 14.03.2014г. на ВКС по т. д. №6/2013г., ОСГТК.

С оглед на това молят Съда да отмени Определение №187 от 30.01.2022г. по ч. гр. Дело 2022132010002/2022г. по описа на РС - В. като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със установената съдебна практика.

Постъпил е писмен отговор на въззивна частна жалба от „А.Д.И.

„ЕООД, ЕИК :202655818, с адрес :гр-В., ул.“К.Б. „I№* ап*, чрез адв. С.И., в 3 който оспорват изцяло депозираната въззивна частна жалба по горе цитираното дело, като молят същата да бъде оставена без уважение. Молят да се потвърди Определение № 187/0.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 2/2022г. на ВРС, като правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Поддържа се, че за да постанови обжалваният акт, ВРС е приел, че не са ангажирани пред него доказателства за предявяване на искова молба против длъжника в срок, а доказването на факта, че е предявен установителен иск е в тежест на заявителя и това е изрично посочено в нормата на чл.415, ал.5 от ГПК. В конкретния случай такива доказателства не са били представени пред съда, издал заповедта за изпълнение.

Поддържа, че съгласно действащата редакция на чл.415, ал.5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането си в едномесечен срок по ал.1, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и издадения изпълнителен лист по чл.418 ГПК. С депозирането на установителния иск, за заявителя възниква и задължението да предостави доказателства, че е предявил иска в срок.Поддържат, че в правомощие на заповедния съд е сам да обезсили издадената заповед за изпълнение, в случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани.Доколкото по делото е безспорно установено, че в указания срок пред заповедния съд не са представени доказателства за предявен иск в хипотезата на чл.415, ал.1 от ГПК, то обжалваното определение се явява правилно, като постановено в съответствие с утвърдената съдебна практика.

Вт ОС, като взе предвид постъпилата частна жалба, становището на ответната по жалба страна и съобразявайки представените доказателства в съвкупност, прие за установено следното :

С Определение №187 от 30.01.2022г. по ч. гр. Дело 2022132010002/2022г. РС - В., на основание чл. 415. ал.5 от ГПК е обезсилена издадената по ч. гр. д.

2/2022г. Заповед №35/14.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и производството по делото е прекратено Съдът е приел, че заявителят Община В. не е изпълнил указанията на Съда за представяне на доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си, с оглед на което производството по горепосоченото дело е прекратено.

4

РС- В. е уведомил заявителя за подадено от длъжника възражение, като е указал, възможността по чл. 415 от ГПК, както и последиците от непредявяване на иск. В същия срок заявителят Община В. е бил длъжен да представи доказателства за предявяването на установителния иск пред съда. издал заповедта за изпълнение.

В дадения едномесечен срок заявителят Община В. не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си. тъй като в изпълнение на Определение №258 от 22.02.2022г. по ч. гр. дело №2/2022г. по описа на РС- В., получено в Община В. на 25.02.2022г,, същата е предявила установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. който в законоустановения срок е входен в регистратурата на РС - В. на 14.03.2022г., пред Съда, издал заповедта за изпълнение, като е посочен номера на делото, а именно ч. гр. дело №2/2022г.

Община В. е предявила установителен иск пред съда издал заповедта за изпълнение, същият съд, в същият състав е образувал гражданско дело №447/2022г. като се е разпоредил по редовността на предявения установителен иск и е указал на Община В. да заплати дължимата държавна такса.Съдът, издал заповедта за изпълнение, пред който е предявен установителният иск е приел същия за предявен в законоустановения срок и се е произнесъл по редовността му с Разпореждане №609 от 05.04.2022г. по гр. дело №447/2022г. по описа на РС - В., получено в Община В. на 13.04.2022г.

В изпълнение на указанията по горепосоченото разпореждане, в указания седемдневен срок, с придружително писмо е p e r. № ПО-01-Ю1178/19.04.2022г. Община В. е представила платежно нареждане за платена държавна такса.

С Разпореждане №1185 от 05.07.2022г. по гр. дело №447/2022г. по описа на РС - В.. Съдът е разпоредил да бъде изпратен препис от подадения насрещен иск с отговора от ответника ..А.И. ЕООД против Община В., като Община В. е представила в законоустановения срок отговор на подадения насрещен иск е приложени към отговора писмени доказателства.

Отново с Разпореждане №2053 от 09.11.2022г. по гр. дело №447/2022г. по описа на РС- В.. Съдът е указал да бъде довнесена дължимата държавна такса, като в изпълнение на указанията на Съда, с придружително писмо е per.

5

№ПО-01-10-2854/18.11.2022г. Община В. е представила в указания срок платежно нареждане за внесена държавна такса.

С Разпореждане №106 от 17.01.2023г. по гр. дело №447/2022г. по описа на РС- В.. същият Съд, в същият съдебен състав е приел представените с исковата молба и насрещна такава писмени доказателства, както и депозираните писмени отговори на страните, допуснал е свидетел за разпит при режим на довеждане, допуснал е поисканата от страните съдебносчетоводна експертиза и е насрочил открито съдебно заседание за 01.03.2023г. от 10:00 часа.

ОС-В. намира частната жалба за основателна.

ВРС , неправилно , в конкретният случай е приел, че съгласно чл. 415, ал.5 от ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, тъй като се установи, че Съдът и съдебният състав, пред който е предявен установителния иск по чл. 422 от ГПК и Съдът и съдебният състав, издал заповедта за изпълнение е един и същ. При това положение се приема, че на заповедният съд е бил служебно известен факта на предявяване на исковата молба.

Съдът неправилно е постановил определение, с което е обезсилил Заповед №35/14.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по ч. гр. дело №2/2022г. по описа на РСВ., като не е съобразил гореизложените обстоятелства, с установената съдебната практика, както и с Тълкувателно решение №6 от 14.03.2014г. на ВКС по т. д. №6/2013г., ОСГТК.

Във същото са разрешени спорни въпроси относно обезпечителното производство, които намират приложение и в заповедното производство, а именно:

„Когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт /аналогична хипотезата по чл. 415, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК/, съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. Изключение от правилото е само случаят, когато Съдът по обезпечението, /в случая Съдът, издал заповедта за изпълнение/ е извършил съдопроизводствени действия по 6 предявения в срок иск - когато искът е предявен и разпределен за разглеждане на съдебния състав, произнесъл се по допускане на обезпечението/ издал заповедта за изпълнение/. Когато същият съдебен състав се е произнесъл по допустимостта на иска и редовността на исковата молба, то фактът на предявяване на иска му е служебно известен и следва да бъде съобразен чл.