Решение № 721 от 08.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Варна, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Ивалена Орл. Д, при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100502166 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 292119/24.06.2021г. от М.

ИВ. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, арх. „М.М.“, № 2, чрез адв. Б.Р., против решение № 261766/27.05.2021г. по гр.д. № 12194/2020г. на 24-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска му срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество за заплащане на сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и емоционален стрес, опетняване честта, достойнството и доброто име на проверяваното лице, сриване на личния и професионалния му авторитет в резултат на образувано с решение от 13.03.2013г. производство за проверка установяване и отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОПДНПИ (отм.), ведно със законната лихва от 29.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 2а от ЗОДОВ и е осъден да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. 10, ал. 2 ЗОДОВ.

Първоинстанционият съд неоснователно е приел, че липсват незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗПКОНПИ, които да обуС.ят отговорността на

Комисията по чл. 2а от

ЗОДОВ.

1

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло, ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, , ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от КПКОНПИ, чрез Г.

Д,-Г., с адрес за призоваване гр. Варна, ***, ет. 1, в който оспорва подадената от М. ИВ. Н. въззивна жалба, като неоснователна. Първоинстанционното решение е обосновано и правилно и не страда от посочените пороци. Правилно ВРС е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица по ЗПКОНПИ. Не са налице и претърпени от Н. вреди, още повече, тези вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразни актове, действия или бездействия на Комисията или нейни органи.

Моли се поради неоснователността на въззивната жалба, първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Иска въззивникът да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. Страната поддържа становището си в представените по делото писмени бележки.

В о.с.з. на 01.02.2022г. представляващият ВОП-прокурор Росица Тонева изказва становище за неоснователност на въззивната жалба, намирайки обжалваното решение за валидно и правилно. Не са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на въззиваемата страна.

ВОС прецени следното:

В исковата си молба срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ М. ИВ. Н. е предявил иск с правно осн. чл.

2а ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и емоционален стрес, опетняване честта, достойнството и доброто име на проверяваното лице, сриване на личния и професионалния му авторитет в резултат на образувано с решение от 13.03.2013г. производство за проверка установяване и отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОПДНПИ (отм.), ведно със законната лихва от 29.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните органи и по-конкретно разпоредбата на член 2а ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, който към изменението на ЗОДОВ от 19.11.2012г. е Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), в сила от 19.11.2012г., отменен на 23.01.2018г.

В обстоятелствената й част ищецът М.Н. излага следните твърдения:

С постановление от 12.03.2013г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 233/2012г.

2

(ДП № 324/2012) по описа на ОД на МВР за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Варна.

С писмо от 13.03.2013г. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество КОНПИ е била уведомен от ВОП по реда на ЗОПДНПИ (отм.) за образуваното ДП, което било повод Комисията да образува административно производство. На същата дана е била образувана проверка за установяването на незаконно придобито имущество за периода от 27.11.2008г. до 13.03.2013г. Извършено било цялостно проучване на финансовото му и имотно състояние-доходите му, дяловете му в търговски дружества, недвижими имоти, движими вещи, в това число автомобили, заеми, кредити, сключени договори и др. При проверката била разкрита банкова и данъчно-осигурителна информация. Проверка била извършена и по отношение на съжителстващата на съпружески начала с него КР.ИВ.КР.. По този начин воденото срещу него ДП и образуваната срещу него и КР. КР. проверка от КОНПИ станали широко обществено достояние.

Комисията взела решение на 11.03.2015г. да бъде образувано срещу него производство по ЗОПДНПИ и внесла искане по чл. 37, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) в съда и взела за обезпечаване на бъдещ иск срещу него и КР. КР. за отнемане на имущество на стойност 1506672.36лв., което искане е било уважено и постановено определение № 899/16.03.2015г. по ч.гр.д. № 832/2015г. по описа на ВОС, с което е било възбранено притежаваното от него недвижимо имущество-реална част с площ от 61кв.м. от ПИ с идентификатор № *** находящо се в гр. Варна, м. „Св.Никола“, магазин, ид.ч. от три апартамента, ид.ч. от два гаража и жилищна сграда, запорирани са два мотоциклета, автомобил, товарно ремарке, две негови банкови сметки в „Юробанк България“ АД, две негови разплащателни сметки и една на КР. КР. в „ПИБ“ АД, движими вещи в дома му. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е било образувано изп.д. № 9042/2015г. на СИС при ВРС и обезпечителните мерки наложени.

На осн. чл. 57, ал. 1 вр. ал. 4 ЗОПДНПИ (отм.) подал декларация, представил доказателства и приложения, както и възражение по чл. 60, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) относно неправилността на извода за наличие на обосновано предположение за незаконно придобито имущество. Доводите му не били обсъдени от органите на комисията, а исканията му мълчаливо отхвърлени.

С постановление от 08.07.2015г. на ВОП досъдебното производство е било прекратено срещу него по повдигнатото му обвинение на осн. Бл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, понеже не е извършил престъпление. Постановлението му е било връчено на 17.07.2015г. и влязло в сила на 24.07.2015г.

След като Комисията не предявила бъдещия иск, наложеното обезпечение било отменено с определение № 3387/29.09.2015г. Съдебният изпълнител отменил наложените обезпечителни мерки и изп.д. било прекратено, като му било връчено съобщение за това на 05.11.2015г. До момента обаче не бил получил препис от постановлението на КОМПИ за прекратяване на производството срещу него, водено по ЗОПДНПИ.

3

Твърди се, че за времето от 13.03.2013г. до 29.09.2015г. или до деня на заличаване на наложените възбрани и вдигане на запорите, органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ (отм.) са извършили незаконни действия спрямо проверяваното лице, изразяващи се в образуване на производство, извършване на проверка на имущественото му състояние въз основа на искания отправени до институции и органи, с което то е широко огласено, несъобразяване с възражението и представените към него доказателства по чл. 60 от закона, налагане на множество обезпечителни мерки, вкл. възбрана върху единственото му жилище, което го е лишило от доходи, вкл. и да полага труд и от правото да се разпорежда с имуществото си, провокирало е психически и емоционален стрес, опетнило е честта, достойнството и доброто име на проверяваното лице и е сринало личния и професионалния му авторитет, поради което се настоява за уважаване на претенцията в претендирания й размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът КПКОНПИ оспорва предявения иск по основание и размер. Изтъква, че действията на Комисията, от които се твърди, че са причинени вреди, са предприети изцяло в съответствие със ЗОПДНПИ (отм.) и в тази връзка те не следва да се окачествяват като незаконни, предвид което липсва първата предпоставка за реализиране отговорността по ЗОДОВ.

По-конкретно се посочва, че Комисията е била надлежно сезирана с уведомление от съответния прокурор. Въз основа на решение и извършена проверка, тя е внесла искане за допускане на обезпечение, което съдът е счел за основателно. В хода на проверката е изискана информация от органи и институции, с което не следва да се счита, че производството е разгласено в обществото. Медийни публикации не са оповестявани от Комисията.

На проверяваното лице е предоставена възможност да вземе участие в производството, а направеното възражение, е съобразено от органите и длъжностните лица.

Препис от решението не е връчено на ищеца, поради отсъствие на разпоредба създаваща задължение за това.

Поддържа се, че ищецът не е претърпял никакви вреди от действия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ (отм.). Същият е имал възможност да полага труд, да ползва движимото и недвижимото си имущество, а вредите, провокирани от воденото досъдебно производство, са обезщетени от Прокуратурата на РБ по реда на ЗОДОВ.

Въз основа на изложеното, доколкото липсват елементите от фактическия състав на предявения иск, се настоява за отхвърлянето му.

Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Вълчева изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

ВОС като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Исковият период, за който ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е от 13.03.2013г. до 29.09.2015г., които вреди се твърди да са 4 причинени от незаконосъобразни действия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията и службата им.

За посочения период в сила е Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, който е обн. с ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г. и отм. с ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.

Видно от данните по първоинстанционното дело, на 12.03.2013г., М. ИВ. Н. е привлечен като обвиняем за престъпление по служба, на осн. чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 НК, извършено в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор Дирекция „Събиране” в ТД на НАП – Варна. Престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 20 от ЗОПДНПИ (отм.).

Въз основа на уведомление от прокурор при ВОП, съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗОПДНПИ (отм.) е образувана пред Комисията проверка с протокол от 14.03.2013г. за наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице За установяване източниците за придобиване на имущество на проверяваното лице са събрани сведения, както от органите, посочени в чл. 30 от ЗОПДНПИ (отм.), така и от ОД на МВРВарна, Сл.по вписванията-Варна, ГД „Гражданска и въздухоплавателна администрация” и ЦРОЗ.

На осн. чл. 29 ЗОПДНПИ (отм.) Комисията е поискала разкриване на банкови тайни, които искания са удовлетворени въз основа на съдебни разрешения от компетентния съд.