Определение № 849 от 08.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 849 гр. Стара Загора, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500466 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274-279 от ГПК вр. с чл.248 и чл.417 от ГПК.

Делото е Образувано е по частна жалба вх.№ 20161/26.06.2025г. от заявителя /юридическо лице/ „П.Е.“ ООД, гр.С., *** против постановеното в з.з. изцяло негативно за него Определение № 1770/16.06.2025г. по приключеното ч.гр.д.№ 447/2025г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е била отхвърлена Молбата му за изменение на постановеното в з.з. позитивно за него Разпореждане № 1251/29.05.2025г. в частта му относно разноските.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното първоинстанционно Разпореждане било неправилно и незаконосъобразно, като излага своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли да бъде отменено това атакувано Разпореждане, като настоящия въззивен съд да измени постановеното Определение частта му за разноските в негова полза, като се разпореди поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, като седалището и адреса му на управление, като заявител бъдат изписани вярно съгласно вписване в ТРРЮЛНЦ гр.С., ***, ***, със законните последици от това.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, мотивите на атакуваното първоинстанционно Определение, материалите от първоинстанционното дело и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа и правна страна следното:

При така установените факти и обстоятелства въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице /заявител/, в изискуемата се законова писмена форма, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на 1 инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Видно от материалите по първоинстанционното ч.гр.дело, по същото е било постановено в з.з. Определение peг.№ 1770/16.06.2025г., по което е било своевременно постъпило пред РС писмено искане същото да бъде отменено и да бъде указано на PC- Ст.Загора да издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК, с поправка на седалището и адреса на заявителя, както е било поискано в молба вх.№ 17814/09.06.2025г., тъй като в издадените по реда на чл.417 от ГПК писмени документи /заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ неправилно било записано неговото седалище и адрес на управление, като заявител.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, като настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционният съд обосновано, законосъобразно и правилно е приел, че заявителят /ч.жалбоподател/ своевременно и редовно е подал до PCСт.Загора на 22.01.2025г. писмено Заявление по реда на чл.417 от ГПК, в т.2 от което тогава е попълнил коректното седалище и адрес на управление в гр.С., ***.

Видно от материалите по приключеното първоинстанционно ч.гр.дело, не е налице несъответствие между формираната от заповедния РС воля в мотивите на съдебния акт и нейното външно изразяване в диспозитива му, и следователно в случая очевидно не е налице твърдяната в молбата на заявителя грешка в изписване на седалището и адресът му на управление в издадените по делото заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и съответния изпълнителен лист по чл.418 от ГПК относно записано за негово седалище и адрес на управление гр.С., ***, тъй като безспорно точно тези му седалище и адрес на управление са посочени по делото - както в заявлението му за издаването им, така и в частната му жалба по приложеното ч.гр.д.№ 268/2025г. по описа на РС- Ст.Загора. Следователно е без никакво правно значение за основателността на тази молба на заявителя /ч.жалбоподател/ дали е променил в хода на делото седалището и адресът си на управление, след като не е уведомил изрично за това заповедния РС, нито е бил по какъвто и да е надлежен процесуален начин представил писмени доказателства за същото по делото до датата на издаването на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист по чл.418 от ГПК.

Следователно действително не е налице твърдяната в молбата по чл.248 от ГПК и в процесната ч.жалба на заявителя твърдяна очевидна фактическа грешка в издадените по заявлението му по делото заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и съответния изпълнителен лист по чл.418 от ГПК.

В тази връзка и предвид гореизложените мотиви липсва каквото и да е законово задължение за заповедния съд след като веднъж е бил вече сезиран от заявителя с негово точно и конкретно седалище и адрес на управление, да следи непрекъснато и ежедневно за евентуална настъпил тяхна промяна в хода на съдебното производство по делото. Заповедният съд не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е 2 следвало заявителя /ч.жалбоподател/ при настъпилите промени своевременно и надлежно да информира за това заповедния РС- Ст.Загора, независимо пред кой съд и в какъв етап се е намирало съдебното производство по заявлението му по чл.417 от ГПК. Още повече, че РС практически механично прехвърля данните от заявлението, както са били подадени от заявителя и промяната в тях не му е служебно известна.

На съдилищата не е служебно известно твърдението на заявителя /ч.жалбоподател/ съдебните изпълнители да отказват да образуват дело поради някакво несъответствие между данните в изпълнителния лист и ТРРЮЛНЦ и това да прави съответния изпълнителния титул /изпълнителния лист/ неработещ при безспорно признато правото на вземане на взискателя кредитор. В тази връзка няма никаква правна логика за твърдяната и недоказана някаква неизползваемост на Изпълнителния лист по делото, още повече и той по някакъв законов начин да нарушава правото на достъп до правосъдие и ефективна правна защита по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ.

Предвид гореизложеното въззивният ОС- Ст.Загора намира обжалваното Определение на РС- Казанлък за напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.273, чл.278, ал. 4, чл.271, ал.1, пр.1 и чл.417 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1770/16.06.2025г. приключеното ч.гр.д.№ 447/2025г. по описа на РС- Ст.Загора. по

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3