Определение № 1266 от 13.11.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1266 гр. Бургас, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Радослава Н. Маждракова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно наказателно дело № 20252100600777 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба от „А.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя му Д. Г. Ч., срещу Определение № 142 от 21.05.2025г. по ЧНД № 28/2025 г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е потвърдено Постановление на прокурор от Районна прокуратура-Бургас, ТО-Несебър, от 23.12.2024г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 304 ЗМ1358/2022г. по описа на РУ-Несебър при ОД на МВР-Бургас, пр. вх. № 9267/2022г. по описа на на РП-Бургас, ТО-Несебър, образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение и на прокурорския акт, с които бил възприет извод за липса на доказателства, сочещи извършвани престъпления от общ характер, конкретно по чл.323, ал.1 от НК и по чл. 194, ал.1 от НК. Изложени са пространни възражения срещу аналитичната дейност на прокурора, свеждащи се до следното: разследването по делото не било предявено на ощетеното юридическо лице, чрез неговия представител, което съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила; констатираното от прокурора обстоятелство, че съществували „взаимни договорки“ между жалбоподателя и свид. В. В. относно движимите вещи, изнесени от басейна и от фоайето, било неправилно, тъй като такива с категоричност отсъствали; налице били достатъчно доказателства (бел. не се конкретизира какви) за осъществен състав на престъпление по чл.323, ал.1 от НК. С жалбата се настоява за отмяна на определението на районния съд и прекратителното постановление, след което делото да се върне на прокурора със задължителни 1 указания относно прилагането на закона.

След преценка на атакуваното определение, изложените от страните аргументи и всички налични по делото доказателства, в предмета и в пределите на въззивната проверка, съдът намери следното:

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на чл.243, ал.7 от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект, и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 22.12.2022г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК - с постановление на прокурор при РП-Бургас, ТОНесебър, за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Впоследствие към досъдебното производство са били присъединени и материалите по други преписки, като в последна сметка досъдебното разследването е било водено и за извършени престъпления по чл.194, ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК.

В хода на разследването са разпитани свидетели, назначена и изготвена е техническа експертиза, извършен е оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, и са събрани множество писмени материали - изискани и приложени са справки и от различни институции, преписи от съдебни решения, писма, становища, докладни записки и други. По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

С постановление от 23.12.2024г. наблюдаващият делото прокурор при РП-Бургас, ТО-Несебър, прекратил на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателно производство по ДП № 304 ЗМ-1358/2022г. по описа на РУ-Несебър при ОД на МВР-Бургас, пр. вх. № 9267/2022г. по описа на на РП-Бургас, ТО-Несебър, тъй като преценил, че престъпления по чл.323, ал.1 от НК и чл.194, ал.1 от НК не били осъществени, а по отношение на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, приел, че всъщност се касае за маловажен случай по ал.4 на същия член, и тъй като същото било от частен характер, спрял производството в тази част и указал на ощетеното юридическо лице за възможността да се подаде тъжба до съответния районен съд в шестмесечен срок.

От наличния по делото доказателствен материал е видно, че в хода на разследването са положени необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка, и в достатъчен обем са събрани доказателства, необходими за разкриване на обективната истина както гласи принципът, заложен в чл.13 от НПК. Всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, очертан от разпоредбата на чл.102 от НПК, са напълно изяснени. Извършеният с постановлението доказателствен анализ е изключително подробен - доказателствата са обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и съобразен с правилата на формалната логика, като чрез него прокурорът е успял да достигне до правилните фактически изводи, а също и правни такива.

Доказателствената съвкупност е интерпретирана коректно, според точното съдържание, без да бъде изопачавана или подменяна. С атакуваното 2 определение районният съд е възприел тези изводи изцяло, допълнил ги е чрез собствен анализ на доказателствата в частта, в която е преценил за необходимо и е потвърдил постановлението. Тук следва да се посочи, че изложението на възприетата от прокурора фактическа обстановка е подробно, изчерпателно и обхваща поведението на имащите отношение към предмета на разследването лица. В този контекст, отправените с въззивната жалба упреци за необоснованост на двата акта и липса на цялостно изложение на фактическата обстановка в тях са несъстоятелни.

Настоящият въззивен състав счита, че изводите на прокурора за липса на извършени престъпления, предмет на разследването, е правилен, обоснован и неизменно следващ от установените по делото обстоятелства.

В действителност може да се заключи, че доказателствената съвкупност по делото, разгледана в цялост, е еднопосочна. В противоречие относно правнорелевантните факти (с уточнението, че различията в показанията на свид. Ч., от една страна, и В. В. и Ю. Р., от друга, относно заплащани от тях разходи по поддръжка на комплекса, комунални услуги и изобщо такива по управлението на етажната собственост не спадат към предмета на доказване по настоящото дело и съответно не следва да са обект на по-нататъшно изследване), с всички гласни и писмени доказателствени източници, са единствено показанията на жалбоподателя – свид. Д. Ч., и то конкретно по отношение на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. В показанията си той отрича да е имало договорка между него и свид. В. относно продажбата на собствените му вещи (пейки, столове и фотьойли). Противно на тези твърдения, свидетелите К., Р. и В. сочат, че последният е постигнал устна договорка със свид. Ч. за закупуването на 4 броя дървени маси и 8 броя дървени пейки на стойност 800 лева, и именно това е причината те да бъдат извадени от ресторанта на свид. Ч. и поставени около басейна. По отношение на меката мебел (два фотьойла и маси), която също била преместена от ресторанта във фоайето на сградата, тези свидетелите сочат, че това е било извършено, тъй като именно свид. Ч. бил предложил на свид. В. да закупи тази мебел, но тъй като цената за нея не била конкретизирана, свид. Ч. заявил, че се разберат, когато се видят. Правилно прокурорът се е доверил на показанията на В., Р. и К., тъй като именно те звучат правдоподобно, предвид последващите вземането на мебелите действия на свид. В.. Всички предмети са били преместени буквално на няколко метра от първоначалното им положение, без да бъдат укривани по какъвто и да било начин, а напротив – били са оставени на място, на което могат да бъдат възприети от всички лица, влизащи в сградата, включително и от собственика им. Вмененият от свид. Ч. умисъл у свид. В. по този начин да присвои вещите противоречи не само на доказателствата, но и правилата на формалната и житейска логика, поради което правилно не са били ценени като правдиви. Така изложеното разкрива липсата на осъществено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, което правилно е било констатирано в прекратителното постановление.

По отношение на престъпленията по чл.323, ал.1 от НК:

Самоуправството е престъпление против обществените отношения, свързани с установения в обществото ред (нормативно предвиден) за 3 разрешаване на правни спорове между отделните лица (физически или юридически). Целта, поставена пред тази разпоредба, винаги е била да бъде наказано онова противоправно поведение на лицето, което в разрез със закона, самоволно реализира оспорвано му от другиго действително или предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за реализирането му - било чрез съдебната му защита, било по административен ред.

Направеното уточнение е необходимо с оглед разясняването на основната предпоставка от обективна страна, която следва да е налице, за може изобщо да се коментира осъществяването на престъплението от обективна страна, а именно наличието на правен спор между две лица, едно от които е осъществило оспорваното му от другото лице право.

Приобщените по делото съдебни решения не оставят съмнение, че „А.“ ООД и свид. В. В. са отнесли спора между тях относно достъпа до помещения и съоръжения в хотела пред РС-Несебър. Свид. Ю. Р. обаче не е страна по никакво правоотношение със свид. Ч., включително и по горепосочения спор пред съда, и както правилно сочи прокурорът, свид. Р. дори няма собственост в имота, а и не твърди да има такава. Фактът, че *** му – свид. В., притежава няколко жилища в сградата не променя казания извод. Именно поради отсъствието на какъвто и да било спор между тях (Р. и Ч.), и с оглед факта, че действията на свид. Р. не са били предприети в полза на свид. В. (тоест не по установения ред да е реализирано едно оспорвано от другиго чуждо за дееца право), доколкото отсъстват данни те да са допринесли за какъвто и да било положителен резултат за него, престъплението по чл.323, ал.1 от НК не е осъществено. Наред с това, по делото буквално липсват каквито и да било доказателства, които да сочат, че свид. Р. е достъпил фоайето, рецепцията, лоби-бара и ресторанта в сградата, чрез повреждане или унищожаване на заключващите механизми на вратите, с което евентуално да е извършил и престъпление по чл.216, ал.1 от НК по отношение на тези предмети. От представените веществени доказателства – записи от монтирани в част от посочените обекти камери за видеонаблюдение се установява единствено, че лице, приличащо на свид. Р., заедно с няколко други лица се намира в коментираните помещения, но не се установява някой от тях да е унищожавал или повреждал различни вещи.

Изложеното дотук относно необходимостта най-напред да е налице спор между две лица за дадено право, следва да се отнесе и към спирането на водата в сградата, осъществено от свид. В. на 22.06.2022г. Титуляр на партидата за вода във ВИК дружеството, е бил именно свид. В., и никой от останалите собственици на обекти, спадащи към етажната собственост, включително и свид. Ч., не е оспорвал това. Тоест и тук не е налице самоволно реализиране на едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, което да предполага допълнително изследване на елементите от състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК.

В последна сметка настоящият състав счита, че разследването по досъдебното производство е било проведено обективно и всестранно, но събраните доказателствени източници не разкриват безспорни и категорични данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, включително 4 такива по чл.323, ал.1 и по чл. 194, ал.1 от НК, поради което крайното решение на прокурора да прекрати досъдебното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК в тази част е правилно и обосновано. Проверяваният съд е изпълнил вменените му съгласно чл.243, ал.5 от НПК задължения да осъществи надлежен контрол относно законосъобразността и обосноваността на прекратителното постановление, и като го е потвърдил, е постановил законосъобразен и правилен акт, чиито фактически и правни изводи се споделят и от настоящата инстанция.