Решение № 907 от 31.08.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 907

25.08.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IIа състав

На 05.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Членове:

Наталия П. Неделчева

Светлана К. Цанкова

Насуф Исмал като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100501496 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на А.Ат.М. срещу решение №117/09.01.2020г. постановено по гр. дело №13400/2018г. по описа на ВРС, с което предявените от него искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 18/15.05.2012г. поради неспазване на предвидената в закона форма, на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД, поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, и като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, са отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно тъй като противоречи на материално-правните разпоредби, трайната и задължителна практика на ВКС и е постановено в нарушение на процесуалните норми, поради което моли да бъде отменено. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че влошеното зрение и слух на ищеца не са били пречка сам да прочете и възприеме съдържанието на документа, поради което незаконосъобразно е отхвърлил иска по чл. 26, ал.2, предл. 3 ЗЗД. Във връзка с иска по чл. чл.26, ал.2, пред. второ ЗЗД се излага, че при процесната сделка, жалбоподателят е направил външно изявление за това, че продава недвижимия имот, като формално е осъществен фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване за тази сделка, поради което сделката е извършена при липса на съгласие. Той е бил с убеждението, че с извършеното разпоредително действие, е прехвърлил недвижимия си имот срещу задължение на ответницата за издръжка и гледане срещу прехвърляне на недвижимия имот. Във връзка с предявения иск по чл. чл.26, ал.1, пред. трето ЗЗД твърди, че при сключване на разпоредителната за имота, той е бил слаб и болен, социално изолиран от неговите рождени дъщери. Излага, че съдът не е направил съвкупен анализ на доказателствата, не е обсъдил всички доказателства, и дори е мотивирал своя съдебен акт в противоречие със събраните доказателства, без да изрази становище защо не кредитира показанията на част от свидетелите. Твърди, че договорът обективиран в процесния нотариален акт е сключен при накърняване на принципите на справедливост и на добросъвестност, с цел несправедливо облагодетелстване, възползвайки се от психическия и физически статус на жалбоподателя, който като към момента на изповядване на сделката, е бил слаб и болен, социално изолиран, вкл. от кръвните си роднини, с които съпругата му не допускала да контактува. Той е бил силно внушаем и зависим от нея и от дъщеря ѝ; имал е нужда от постоянно посещение при лекари, вкл. хоспитализации и лекарства. Налице е била експлоатация на това му състояние чрез сключване на процесната сделка. Обстоятелства по сключването ѝ накърняват добрите нрави в степен на нравствена нетърпимост. С оглед изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми, като на негово място бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.576 във вр.чл.583 ГПК във вр.чл.26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че не са налице основания за уважаване на горния иск, моли да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пред. второ ЗЗД. При условията на евентуалност, ако се приеме, че и този иск е неоснователен и недоказан, моли да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пред. пето ЗЗД. При условията на евентуалност, моли, ако бъде отхвърлен и този иск, да бъде постановено решение, с което да се приеме, че договорът обективиран в процесния нотариален акт е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.

Ответниците Я. И. Г. и Ж. И. Г. не изравят становище по жалбата в предоставения им 2 седмичен срок. В о.с.з чрез своя пълномощник молят жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.

Нотариус Р.К. – в качеството си на трето лице, чрез писмено възражение изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като счита, че решението не страда от изложените в същата пороци. Излага, че съдът е постановил решението си при цялостна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, подробно е обсъдил същите и е извел законосъобразни изводи, съответстващи на материалния закон при спазване на и на процесуалните правила. В заключение моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по обективно евентуално съединени искове, предявени о т А. А. М. , ЕГН ********** срещу Я. И. Г. , ЕГН **********, и Ж. И. Г. , ЕГН **********, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 18/15.05.2012 г., поради неспазване на предвидената в закона форма, липса на съгласие, като привиден или поради накърняване на добрите нрави. Според изложеното в исковата молба, през 1985г. Ат.М. сключил брак с майката на ответницата, който бил втори и за двамата съпрузи. От 2000г. здравословното състояние на ищеца започнало да се влошава, като до 2012г. страдал от множество заболявания, вследствие на които имал намалено зрение и глухота, приемал силни медикаменти, някои от които със силно упойващо действие. По тези причини и тъй като не бил в добри отношения със собствените си деца от първия брак, ищецът постигнал уговорка с доведената си дъщеря да прехвърли собствения си апартамент в гр. Варна срещу задължение за издръжка и гледане.

На 15.05.2012 г. била изповядана сделка между Ат.М. и Я.Г. (по време на брака й с Ж.Г.), обективирана в нотариален акт № 18, том II, per. № 6077, дело № 121 от 2012, като ищецът бил уверен, че е сключил именно предварително уговорения помежду им договор. След сключване на същия обаче ответницата спряла да се интересува от него и категорично отказала да полага обещаните грижи. По-късно - през 2014г., ищецът разбрал, че всъщност е подписал договор за покупко-продажба и доведената му дъщеря изобщо не е поела задължение за неговата издръжка и гледане, което обстоятелство от своя страна изострило и отношенията между ищеца и неговата съпруга и довело до прекратяване на брака им с развод през 2015г. Ищецът твърди, че към момента на изповядване на сделката бил почти сляп и глух, не е могъл да прочете съдържанието на нотариалния акт, нито да чуе неговия прочит, поради което не е разбрал какъв договор подписва, не е получил и препис или копие от документа. Счита, че недъзите му са били видими и липсата на назначен тълковник в нотариалното производство опорочава процедурата по сключване на договора и води до нищожност на нотариалното удостоверяване, на основание чл. 576 ГПК. Излага още, че не е получил отразената в нотариалния акт продажна цена от 9700 лв., и оспорва доказателствената стойност на изявлението му в този смисъл, обективирано в нотариалния акт, като се позовава на разпоредбата на чл. 579 във вр. чл. 189 ГПК. Твърди също, че е липсвала воля от негова страна за сключване на процесния договор за покупко-продажба, доколкото към този момент той мислел, че прехвърля притежавания от него имот срещу задължение за издръжка и гледане, респективно волеизявлението му за продажба на имота е направено без намерение за обвързване по сделка с посоченото в нотариалния акт съдържание. Отделно поддържа, че е налице относителна симулация, тъй като при сключване на договора за покупко-продажба страните са уговорили, че в действителност срещу прехвърленото право на собственост върху недвижимия имот приобретателят поема задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, а не за заплащане на продажна цена.

Твърди, че в период от около две години преди подписване на договора е бил във физическа зависимост от бившата му съпруга и ответницата, по чието настояване е сключена сделката, а към момента на разпореждането с имота е бил слаб и болен, социално изолиран, включително от кръвните му роднини, силно внушаем и зависим от съпругата и доведената му дъщеря, които единствено можели да му осигурят необходимите лекарства и постоянни посещения при лекари, тъй като по тяхно настояване живеел в с. Слънчево. Твърди, че ответницата се е възползвала от това негово състояние, поради което намира, че сключеният между тях договор за покупко-продажба противоречи на добрите нрави. С оглед изложеното моли за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба при посочени в условията на евентуалност основания: поради неспазване на предписаната от закона форма; поради липса на съгласие; като привиден (прикриващ договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, но без изрично искане за разкриване на относителната симулация), както и поради накърняване на добрите нрави, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

Ответниците Я. и Ж.Г.и чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорват изцяло предявените искове. Не оспорват, че ищецът е бивш съпруг на майката на ответницата, както и че здравословното му състояние с годините се е влошавало, поради което е имал нужда от грижи. Твърдят, че той е бил напълно изоставен от родните си деца, поради което ответницата е приела като свой нравствен дълг подпомагането на доведения й баща.

Излагат, че са полагали грижи за него, които са изисквали и разходи, включително свързани с лечението му, поради което и са постигнали съгласие за покупко-продажба на притежавания от ищеца имот срещу взаимноприемлива цена, като ищецът си запази пожизнено правото на ползване върху вещта. Твърдят също, че изричната му воля била да прехвърли имота чрез покупко-продажба, за да лиши от наследство родните му дъщери и да си осигури средства за необходимите специализирани грижи. Оспорват твърденията, че ищецът бил глух към момента на сключване на договора, позовавайки се на нотариалното удостоверяване, според което съдържанието на акта е прочетено и одобрено от страните. По отношение на наведените твърдения относно липсата на воля, излагат, че същите факти са били изложени в предходния съдебен процес между страните във връзка с претенцията на ищеца за унижощаемост на сделката поради измама, отхвърлена с влязло в сила решение.

Считат, че неплащането на продажната цена не се отразява на действителността на договора, а може да бъде основание единствено за неговото разваляне. Оспорват, че сделката е сключена при противоречие с добрите нрави, доколкото ищецът по никакъв начин не е бил ощетен от извършеното разпореждане - получил е продажната цена на имота, запазвайки си правото на ползване върху вещта, което упражнява безвъзмездно и понастоящем. С оглед така изложеното молят за отхвърляне на предявените искове и претендират разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ответниците - нотариус Р. Х. К. , изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че бил почти сляп и глух към момента на изповядване на процесната сделка, позовавайки се на изявленията на самия ищец в уточнителните молби по настоящото дело, както и по предходния процес между страните по по гр.д. № 3233/2015 г. по описа на PC-Варна, 9-ти състав. Твърди, че в нотариалното производство ищецът е бил представляван от упълномощен от него адвокат и последният е представил предварително изготвен проект за нотариален акт, който именно е прочетен от нотариуса, приет от ищеца без възражения и подписан собственоръчно от него. С оглед поведението на ищеца, който лично е отговорил на поставените му въпроси и е подписал договора, намира, че не са били налице предпоставките за назначаване на тълковник в нотариалното производство. В тази връзка излага, че след процесната сделка ищецът е сключил и други договори в нотариална форма, като в никое от тези нотариалните производства не му е бил назначен тълковник. По изложените съображения моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално - за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.