Решение № 181 от 14.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Горна Оряховица, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200326 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „О.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В. Т. Х., обжалва наказателно постановление № 04-2300056/05.06.2023 г., издадено от С. В. С., действаща по заместване на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново (ДИТ – Велико Търново), с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.

Поддържа, че дружеството не е осъществило състава на нарушението, тъй като към момента на проверката поименните графици за работа се намирали в счетоводството, като това било наложително с оглед обработването им, а упълномощеното от работодателя лице съобщило това обстоятелство на контролните органи още по време на проверката. Поддържа, че определеният срок на принудителната административна мярка – до 30.11.2022 г. и занапред – бил незаконосъобразен, тъй като законът не допускал безкрайно действие на предписанието. Проверката за спазване на принудителната мярка била 1 извършена четири месеца след изтичане на крайния срок за изпълнението на предписанието 30.11.2022 г. Поради това административнонаказателното производство за неизпълнение на предписанието било образувано след изтичане на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи за маловажност на случая. Моли съда да отмени наказателното постановление ката незаконосъобразно, а ако прецени, че няма основание за неговата отмяна – да го измени, като приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, регламентираща състав на отговорност за маловажно нарушение.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН С. В. С., действаща по заместване на ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, оспорва жалбата. Поддържа, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че от доказателства се установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило състава на отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ. Поддържа, че случаят не е маловажен.

Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление и да присъди на дирекцията юрисконсултско възнаграждение.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2022 г. по работни места и на 21.11.2022 г. по документи инспектори в ДИТ – Велико Търново извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в стопанисвания от дружеството жалбоподател обект п. „А.“ в гр. Горна Оряховица. По повод установените в хода на проверката нарушения с протокол № ПР2237808/25.11.2022 г. на дружеството били дадени задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, сред които предписание за спазване на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от кодекса, а именно: да държи в обекта на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, със срок за изпълнение – 30.11.2022 г. и занапред.

Екземпляр от протокола с горното предписание бил връчен срещу разписка на надлежно упълномощен представител на дружеството на 2

28.11.2022 г.

На 04.04.2023 г. свидетелите С. С. Е. и М. Н. К., съответно инспектор и старши юрисконсулт в ДИТ – Велико Търново, извършили нова проверка по работни места в същия обект на жалбоподателя – п. „А.“ в гр. Горна Оряховица. В хода на проверката изискали да им бъдат представени наред с другите документи и утвърдения от работодателя поименен график за работа за месец април 2023 г. Такъв график не им бил предоставен, а в разговор по телефона определеният от работодателя представител по чл. 403а, ал. 2 от КТ потвърдил, че поименните графици за работа не са в проверяваната п., а в счетоводството на дружеството.

С призовка, връчена на служител на дружеството на 04.04.2023 г., контролните органи изискали подробно изброени документи за проверка, сред които процесните поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

В указания в призовката ден и час – 12.04.2023 г, 13:30 часа, в сградата на ДИТ – Велико Търново се явил надлежно упълномощен пълномощник на дружеството жалбоподател, който представил на контролните органи изисканите с призовката документи за проверка, включително поименния график за работа за месец април 2023 г.

На 28.04.2023 г., след като преценила събраните доказателства в хода на проверката, свидетелката С. С. Е. – инспектор в ДИТ – Велико Търново, съставила против дружеството жалбоподател в присъствието на негов упълномощен представител акт за установяване на административно нарушение № 04-2300056 за това, че не е изпълнило принудителната административна мярка, изразяваща се в даденото на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол № ПР2237808/25.11.2022 г. задължително предписание да държи в обекта п. „А.“ в гр. Горна Оряховица на разположение на контролните органи поименните графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, като на 04.04.2023 г. не държало в посочения обект поименния график за работа за месец април 2023 г. при въведено с Правилника за вътрешния трудов ред сумирано изчисляване на работното време за период от един месец. Актосъставителят Е. приела, че с така описаното бездействие дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ.

3

На 05.06.2023 г., след като разгледала преписката, образувана по съставения от Е. акт, С. В. С., действаща по заместване на директора на ДИТ – Велико Търново, издала обжалваното наказателно постановление № 042300056/05.06.2023 г., с което на основание чл. 415, ал. 1 от КТ наложила на дружеството жалбоподател административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за неизпълнение на принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.

Екземпляр от наказателното постановление бил връчен на пълномощник на наказаното дружество на 06.06.2023 г. На 16.06.2023 г. подадената от управителя на дружеството жалба била заведена в ДИТ – Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М. Н.

К., Ж. Ц. Д. и С. С. Е. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените открити съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по дело съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на надлежно упълномощен представител на дружеството жалбоподател, на когото е била осигурена възможност да впише писмените си възражения при съставянето на акта, както и да представи допълнителни писмени възражения в седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити. А от съвкупната преценка на т. 6 от заповед № 3-0864/17.10.2022 г. (л. 33 – 34) и заповед № ЧР-428/25.05.2023 г. (л. 32), двете издадени от изпълнителния директор на ИА ГИТ и приети като писмени доказателства, се установява, че С. В. С. е била надлежно оправомощена да 4 издаде постановлението.

От събраните доказателства се установява, че фактът на неизпълнение на процесното задължително предписание от страна на проверяваното дружество е установен от контролните органи при проверката по работни места в обекта п. „А.“ в гр. Горна Оряховица на 04.04.2023 г. Тази дата съвпада с датата на нарушението, за което дружеството е наказано. При това положение следва да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение от 28.04.2023 г. е съставен преди изтичането както на тримесечния, така и на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

С неизпълненото задължително предписание, дадено с протокола от 25.11.2022 г., дружеството жалбоподател е било задължено да държи в проверявания обект на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, с посочен срок за изпълнение 30.11.2022 г. и занапред. Тази дата, 30.11.2022 г., неправилно се интерпретира в жалбата като край на срока за изпълнение на предписанието. Волята на издателя на предписанието е ясно изразена във формулировката на срока и тя е, че наложената принудителна административна мярка е в сила от 30.11.2022 г. занапред – в рамките на всеки период, за който работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време. Не намира опора в закона оплакването за незаконосъобразност на така формулираната безсрочност на предписанието (вероятно се има предвид безкрайност на срока на предписанието). Точният смисъл на закона налага противоположен извод. Задължението за държане на поименните графици за работа на разположение на контролните органи в обекта за контрол е регламентирано в чл. 403а, ал. 1 от КТ като задължение с продължително изпълнение – във всеки момент от всеки период, за който работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време.

Следователно формулираният в предписанието срок за изпълнение на задължителното предписание е в пълно съответствие с предвиденото в закона.

Предвид изложеното следва да се приеме, че посочената в предписанието дата 30.11.2022 г. е не край, а начало на срока на действие на наложената принудителна административна мярка. При това положение не 5 може да бъде приет за основателен развитият в жалбата довод, че датата 30.11.2022 г. е датата на нарушението, от която тече тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

По изложените по-горе мотиви съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

За да прецени материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът съобрази следното:

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 04.04.2023 г. дружеството не е изпълнявало задължителното предписание, дадено с протокол № ПР2237808/25.11.2022 г., връчен на пълномощник на дружеството на 28.11.2022 г., да държи на разположение на контролните органи в обекта п. „А.“ в гр. Горна Оряховица поименните графици за работа за периодите, за които е установено сумирано изчисляване на работното време, а именно поименния график за работа за месец април 2023 г., за който работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане от един месец с разпоредбата на чл. 28 от Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството.

С оглед изложеното е неоснователно искането на дружеството жалбоподател обжалваното наказателно постановление. да бъде отменено изцяло.

Основателно обаче е второто искане на жалбоподателя – за изменение на наказателното постановление чрез преквалифициране на нарушението в маловажен случай и прилагане на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, представляваща по-благоприятен за нарушителя административнонаказателен закон.