Решение № 5686 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5686 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100505915 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 3801 от 01.03.2024 г. по гр.д. № 6273/2023 г. по описа на СРС, 113ти с-в, е признато за установено, че „Е.**“ ООД с ЕИК: **** и адрес: гр. София, ж.к.

Гоце Делчев, ул. ****, дължи Етажна собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. Манастирски ливади, ул. „И. Кирков“, бл.**** - вх. А, вх. Б, затворен комплекс **** на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 6, т. 9 ЗУЕС, сумата 43,90 лв., представляваща неплатени вноски за ремонт и обновление за периода м. 10. 2020 г. м. 04. 2021 г., вкл. ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК 19.08.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 14.11.2022 г. по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 44905/2022 г. на СРС, ГО, 113 състав, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 68,30 лв. и за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г.

С постановеното решение е отхвърлен иска за признаване на установено, че „Е.**“ ООД с ЕИК: **** и адрес: гр. София, ж.к. Гоце Делчев, ул. ****, дължи Етажна собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. Манастирски ливади, ул. „И.

Кирков“, бл.**** - вх. А, вх. Б, затворен комплекс **** на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 6, т. 9 и т. 10 ЗУЕС сумите от 482,89 лв., представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на общите части за периода 01.06.2020 г.

- 28.04.2021 г. и за сумата 152,82 лв., представляваща неплатена еднократна вноска за 1 изграждане на видеонаблюдение и услуга смарт портиер.

В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта на отхвърляне на исковете за сумите 482,89 лв. и 152,82 лв. от ищеца Етажна собственост, с административен адрес: гр. София, ж.к. Манастирски ливади, ул. „И. Кирков“, бл.**** - вх. А, вх. Б, затворен комплекс ****, с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че при постановяване на решението СРС не е обсъдил в пълнота и задълбочено събраните доказателства. Неправилно съдът е приложил като относима императивната разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС /стара редакция/ без да съобрази, че в случая не са налице нейните предпоставки-необитаване повече от 30 дни и то в рамките на една година. Освен това, при разрешаване на спора съдът не е съобразил че етажен собственик – ответник в производството е юридическо, а не физическо лице, поради което същото като правна фикция не може да обитава и живее в посочения обект в ЕС. Според жалбоподателя визираната разпоредба има социална насоченост и е приложима само за физически лица. Същевременно според указаният ана чл.7 ЗУЕС задължение на собственика е да заяви кога ползва или не ползва обекта в ЕС, поради което неизпълнението им не следва да бъде третирано в негова полза. Освен това в проведеното производство ответникът не е установил, че не е използвал процесния обект. Представените справки за липса на потребление на ток и вода в имота не са индиция за липса на обитаване/ползване на обекта, тъй като юридическото лице не се нуждае от такива, а кредитирането на събраните гласни доказателства от съда е неправилно. Липсата на подадена декларация до УС на ЕС от етажния собственик по реда на чл.7 ЗУЕС е индиция, че имота е ползван. Отправя искане за отмяна на решението на СРС, като неправилно и уважаване на претенциите. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Е.**“ ООД е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочил, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че районният съд е обсъдил всички приложени доказателства по делото и е постановил обосновано решение при правилно прилагане на материалния закон в отсъствие нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че в проведеното производство е установено, че етажния собственик- ответник в производството не е обитавал имота дори един ден, а разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС не изисква за приложението й да изтече период от една календарна година. Моли за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни 2 изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по искове на Етажна собственост, находяща се гр.

София, бул. ****, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 51, ал.1 ЗУЕС /ред. изм. и доп. ДВ. бр.26 от 1 Април 2016г./, с предмет установяване дължимостта на сумите 482,89 лв., представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на общите части за периода 01.06.2020 г. - 28.04.2021г. и за сумата 152,82 лв., представляваща неплатена еднократна вноска за изграждане на видоенаблюдение и услуга смарт портиер, по издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения по ч. гр. д. № 44905/2022 г. на СРС, ГО, 113 състав.

Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС /ред.2016 г./, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост.

Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е посочено в § 1 т. 11 ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата т.нар.

"консумативни разноски", разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по "Поддържане на 3 общите части" е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в добро състояние./§ 13 от ДР ЗУЕС/.

Нормата на чл. 51 ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл. 11 т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона- поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

В случая страните не спорят и от събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответникът „Е.**“ ООД е бил собственик на ап. Б6, находящ се в затворен комплекс „****“ с административен адрес гр. София, ул. „И.

Киряков“, блок 48 за периода от 06.10.2020г. до 28.04.2021г., както и че сградата е в режим на етажна собственост.

Установено е, че от страна на етажната собственост – ищец в производството са взети валидни решения на Общото събрание на етажната собственост за процесните вземания, както и че вземанията за исковия период са в общ размер на исковите суми.

Така в производството не е спорно и се установява, че с приети от ОС на ЕС решения по протоколи от ОС на ЕС от 28.05.2020 г., 06.04.2022 г., 01.06.2022 г. е определена месечната вноска за административно управление и касиер, разходи за поддръжка на зелени площи, разходи за вода, разходи за почистване на общите части веднъж седмично, разходите за електроенергия, разходите за поддръжка на асансьорните уредби, за непредвидени разходи и консумативи. Същата е в размер на 41,70 лв. за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г. и в размер на 43,07 лв. за периода от 01.07.2020г. до 31.03.2021 г. Установено е, че месечната вноска за административно управление и касиер, разходи за поддръжка на зелени площи, разходи за вода, разходи за почистване на общите части веднъж седмично, разходите за електроенергия, разходите за поддръжка на асансьорните уредби, за непредвидени разходи и консумативи, видеонаблюдение и смарт портиер за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021 г. е в размер на 53,56 лева.

С решение по т.8.3. от протокола от 28.05.2020г. ОС на ЕС е приело, че се дължи еднократна вноска за изграждане на видеонаблядение и услуга смарт портиер в размер на 152,82 лв., платима в тримесечен срок.

Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства - справка от „ЕРМ Запад”, справка от „Софийска вода“ АД и справка от „Овъргаз Мрежи“ АД се установява липса на потребление за ел.енергия, вода и природен газ за периода от 06.10.2020 г. до 25.04.2021 г. в имота на ответника.

Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства, чрез показанията 4 на свидетеля И.С.Б. - счетоводител при ответното дружество, преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК /с оглед всички доказателства по делото/ се установява, че за времето, през което „Е.**“ ООД е бил собственик на имота /от 06.10.2020 г. до 28.04.2021 г./, за което са начислени съдебно предявените вземания, жилището не е било обзаведено и не е обитавано от дружеството.

Доводите на въззивника, че по отношение на юридическо лице е неприложима разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС /ред.ДВ. 2016 г./, съдът намира за неоснователни, доколкото с разпоредбата /с императивен характер, както бе посочено/ не е предвидено изключение на собственици-юридически лица. С цитираната разпоредба е предвидено, че не се заплащат разходите по чл.51, ал. 1 ЗУЕС за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Същевременно в §1, т.5 от ДР на ЗУЕС е посочено, че "обитатели" са физически или юридически лица, които не са собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, но пребивават в тях на друго правно основание.

Същевременно с постановеното по реда на чл.290 ГПК РЕШЕНИЕ № 60181 ОТ 20.10.2021 Г. ПО ГР. Д. № 86/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия състав е предвидено, че изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и 3 ЗУЕС, т.е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал. 2), а по решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал. 3). Тълкуването на нормите на чл.