Решение № 697 от 13.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25316/2025
- Вид
- Решение № 697
- Подписан
- 13.01.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 697 гр. София, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110125316 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца „Застрахователно акционерно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 срещу ответника Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5 осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 458,38 лева, представляваща за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 0500923039/26.09.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането.
И щ ецът „Застрахователно акционерно дружество Евроинс“ АД твърди, че на 25.09.2024 г. в района на град София, ул. 574-та е настъпило ПТП, при което водачът на МПС Фолксваген, модел Крафтер с рег. № *********** при маневра за паркиране се отклонява вдясно и удря паркираното МПС Ауди, модел А4 с рег. № *******. Сочи, че към датата на ПТП, МПС Фолксваген, модел Крафтер с рег. № *********** имало валидно сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество, а МПС Ауди, модел А4 с рег. № ******* – валидно сключена имуществена застраховка каско при ищеца. Сочи, че по образуваната при ищеца щета дружеството определило и изпратило за вредите на застрахования автомобил сумата 1003,38 лева. Сочи, че ищецът като застраховател по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за определянето ми. Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцовото дружество изпратило до ответника регресна 1 покана, но ответникът заплатил частично сумата 560,00 лева. Моли съда да уважени предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, редовно уведомен, в срока по чл.
131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на застрахования при ответника автомобил, оспорва да са настъпили имуществени вреди в причинна връзка с ПТП. Стича, че е налице изключителна вина на водача на застрахования при ищеца увреден автомобил.
Счита, че обезщетението е изключително завишено по размер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Не е спорно между страните, поради което и с обявения за окончателен доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 25.09.2024 г. МПС Ауди, модел А4 с рег. № ******* е застраховано при ищеца по имуществена застраховка каско, а МПС Фолксваген, модел Крафтер с рег. № *********** е застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е заплатил по процесната щета сумата 1003,38 лева за отремонтиране на автомобила, а ответникът е заплатил на ищеца по регресната претенция сумата 560,00 лева.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите и обезщетени вреди по МПС Ауди, модел А4 с рег. № *******.
Посоченият от вещото лице размер на разходите необходими за отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1159,85 лева.
2
От показанията на разпитания свидетел М. П. М. се установява, че през месец септември 2024 г. управлявал лек автомобил „Ауди“ модел „А4“.
Поддържа, че паркирал в гр. София, ж.к. Левски в колона от автомобили до тротоара, докато изчаквал пред лекарски кабинет, когато чул удар. След като излязъл навън, разбрал че собственият му автомобил бил ударен от бус „Фолксваген“, бял на цвят, който се опитвал да паркира в свободно парко място. Сочи, че не са имали разногласия с другия водачи и подписали двустранен протокол.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля М. П. М. като обективни, логични и последователни, кореспондиращия си с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелят подробно излага фактите и обстоятелствата, които лично е възприел като не се установява стремеж за депозирани угодни за някоя от страните показания.
От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и показанията на свидетеля безспорно се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на МПС Фолксваген, модел Крафтер с рег. № ***********. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД , като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно. Не се установява каквото и да е допуснато нарушение на правилата за движение от страна на водача на увредения автомобил. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника, както му е било указано с доклада по делото. Съдът намира, че именно 3 ответникът е следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените от него обстоятелства, като в настоящия случай по делото няма данни за такова поведение на водача. Даже напротив – видно от протокола и показанията на свидетеля – увреденият автомобил е бил в паркирано състояние в колона от автомобили.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП е 1159,85 лева. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността, изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои 4 случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право, поради което и предвид диспозитивното начало, искът е основателен в пълния предявен размер на обезщетението и обичайните ликвидационни разноски за определянето му по прецесната щета като е съобразено и направеното от ответника частично плащане преди завеждане на делото.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК и предвид изрично направеното искане в тази насока, върху посочените суми за главници следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.