Решение № 43 от 22.05.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Етрополе, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20261830100086 по описа за 2026 година

Делото е образувано по повод подадена в РС – Етрополе искова молба от П. Б. П., ЕГН ********** от гр. ****, обл. ***, кв. „***“ бл. *, ет. *, ап. ** – в качеството й на майка и законен представител на Е. В. Д., с ЕГН **********, роден на ***г. и Б. В. Д., с ЕГН **********, родена на ***г., против В. Е. Д., с ЕГН ********** с адрес в гр. ***, обл. ***, бул. „***“ № **, с която са предявени три обективно кумулативно съединени искове срещу ответника, както следва:

Иск по чл. 127, ал. 2,вр. чл. 59, ал. 11 СК, с искане да бъде определен нов режим на лични отношения между двете горепосочени деца и техния баща – ответника, изрично посочени в исковата молба;

Иск по чл. 150 СК, вр. чл. 143, с искане да бъде изменен размера на издръжката, която ответникът е осъден да заплаща на двете горепосочени деца /съгласно Решение № **от ***г., постановено по гр.д.

№ **по описа на РС – Етрополе за 2024 г./ от 250,00 лева на 500,00 лева/255,65 евро – за всяко едно от двете деца

Иск по чл. 127а, ал. 1 СК с искане съдът да постанови решение, което да замести съгласието на бащата – ответник за издаването на паспорти и за 1 осъществяването на извънгранични пътувания на двете деца в страните от ЕС, Република Турция, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Косово, Република Черна Гора, Обединено кралство Великобритания, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия, като пътуванията бъдат съобразени с определения режим на лични контакти между децата и ответника.

С исковата молба се претендират и разноските, сторени от ищцата в производството по делото.

В молбата се твърди, че страните по делото имат две общи деца - В. Д., ЕГН **********, роден на ***г. и Б. В. Д., ЕГН **********, родена на ***г.

Посочва се, че с Решение № ***/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № **/2024 г. по описа на РС – Етрополе е утвърдено постигнатото между страните споразумение по реда на чл. 127, ал. 2 СК, уреждащо упражняването на родителските права по отношение на децата, личните им контакти с другия родител, тяхното местоживеене и издръжка. Навеждат се доводи, че по силата на същото съдебно решение родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, като е определено местоживеенето им при нея, както и личните им контакти с други родител – бащата. Твърди се, че съгласно решението бащата е осъден да заплаща на всяко едно от децата си – чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 250,00 лева/127,82 евро.

В исковата молба ищцата посочва, че след постановяване на съдебното решение социално-икономическата обстановка в страната рязко се е променила, в резултат на което значително са се променили нуждите на децата и разходите за тяхното задоволяване, най – вече с оглед растящата в страна инфлация и въвеждането на новата единна европейска валута /евро/. Твърди се, че по – голямото дете има нужда да посещава извънкласни форми на обучение, най – вече с оглед повишаване на неговите образователни способности. Навеждат се доводи, че детето взема участие и в организираните от училищното ръководството т.нар. „Зелени“ и „Бели“ училища, което е свързано със заплащането на съответни такси. Посочва се, че децата често боледуват от различни, най-често сезонни заболявания, като лечението и профилактиката им са свързани с допълнителни разходи, които не се посрещат от ответника. В този смисъл се посочва, че разходите за отглеждането на 2 децата непрестанно растат, в това число и тези от първа необходимост – за храна, облекло, лекарства, учебни материали и пособия, обувки и други.

Твърди се, че всички тези разходи се посрещат основно от майката. Навеждат се доводи, че ответникът няма друго семейство, за което да се грижи, няма заеми и други разходи /извън присъдената му за плащане издръжка/ и че получава трудово възнаграждение, което е достатъчно и с което, без затруднения, може да подпомогне нарастващите нужди на децата си.

Наред с горното се посочва, че след постановяването на посоченото по – горе съдебно решение, ответникът се интересува и вижда децата само и единствено в рамките на определения от съда режим на лични контакти, който не винаги се спазва от него; че за последните две години той не участва пълноценно в тяхното отглеждане и обгрижване, а когато ги взема при себе си – същите биват отглеждани от бабата на ответника /тяхна прабаба/; че бащата злоупотребява с алкохол и не полага грижи за децата, не ги води на детската площадка, на кино, на театър и/или други забавления и че през малкото време, което прекарва с тях, ги настройва срещу тяхната майка – ищцата, като в резултат на това, след срещите си с него, децата са разстроени, нервни и раздразнителни.

Също така се посочва, че между страните по делото е налице противоречие относно необходимостта от даването на съгласие за издаването на паспорти на двете деца, с цел евентуални бъдещи техни пътувания в чужбина /най – вече за туризъм и почивки/, респ. даване на съгласие за осъществяването на такива пътувания.

С оглед горното ищцата е предявила горепосочените искове, с цитираните основания и петитуми.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор, не е взел становище по представените от ищцата доказателства и направените от нея доказателствени искания, и не е представил такива от своя страна. След връчването на определението за насрочването на делото, преди първото открито съдебно заседание, ответникът е представил становище по делото – чрез пълномощника си адв. Ц. М. от САК, в което се оспорват така предявените срещу него искове, като неоснователни и недоказани. По отношение иска по чл. 127, ал. 2 СК се излагат твърдения, че не са налице никакви факти, които да сочат промяна в обстоятелствата или наличие на 3 нови такива, различни от тези, които са били налице при постановяване на Решение № **/26.06.2024 г., като в интерес на децата е те да имат лични контакти и връзка с баща си, тъй като при едно ограничаване на тези контакти неминуемо би се стигнало до родителско отчуждение. По иска по чл. 150, вр. чл. 143 СК се навеждат възражения, че предвид ниските доходи, получавани от ответника към настоящия момент /в размер на 510-514 евро/ същият не е в състояние и за него непосилно заплащане на издръжка в претендираните размери за всяко едно от децата, респ. за отхвърлянето на тези искови претенции над минимално установения размер в чл. 142, ал. 2 СК. По отношение на исковите претенции по чл. 127а СК,са навеждат възражения най – вече относно пътуванията в държави извън Европейския съюз, като се посочва, че е налице липса на ясно формулирана цел и продължителност на пътуванията. Изразява се съгласие за пътувания в рамките на държавите от Европейския съюз, с цел почивка, туризъм, културни или спортни мероприятия и то с продължителност от около десет дни, като общата продължителност да не е за повече от един месец в рамките на календарната година.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощниците си адв. Г. и адв. Д. от САК, които поддържат исковата молба, по аргументите, изложени в нея, които доразвиват, и молят съда да постанови решение, с което да уважи всички предявени с нея искове. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът - редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв. Ц. М. от САК, които оспорват предявените искове, с аргументите, изложени в представеното от тях становище, преди съдебното заседание, които доразвиват. Не претендират разноски.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: заверено копие на Решение № ***/26.06.2024 г., постановено по гр. д. № ***по описа на РС – Етрополе за 2024 г.; удостоверение, издадено на ищцата от Община Етрополе, с изх. № ПДУ-***/23.01.2026г.; удостоверение издадено на ищцата от Община ***, с изх. № ***-**/28.01.2026 г.; служебна бележка издадена от ДГ „**“ – гр. **, с изх. № **/28.01.2026 г. и удостоверение издадено от СУ „*****“ с изх. № **/23.01.2026 г.; удостоверение за получаваните доходи от ответника, за периода април 2025 г.

4

– март 2026 г; удостоверение, издадено на ответника ЕТ „Евгени Д.“ – 71, с изх. № **/08.04.2026 г.; удостоверение, издадено на ответника от същия работодател, с изх. № **/23.04.2026 г.; разписка за извършен превод, чрез финансовия посредник „***“ с № ****/21.01.2026г., извлечение за превод, чрез финансовия посредник „***, с № ***/13.03.2026 г. и служебно изискан от съда социален доклад, изготвен от Д“СП“ – Етрополе.

В съдебно заседание са допуснати до разпит общо четирима свидетели, при режим на довеждане от страните, а именно: свидетелите Б. Г. П. /баща на ищцата/ и В. Н. И. /двамата, доведени от ищцата/, и Х. И. П. /леля на ответника/ и И. И. Д. /майка на ответника/ - и двете доведени от последния.

В показанията си свидетелите, доведени от ищцата заявяват почти идентични обстоятелства относно това, че бащата – ответник злоупотребява с алкохол и не плаща редовно определената от съда издръжка на двете си деца.

Св. П. допълва, че бащата не изпълнява точно режима ни личните си контакти с децата, като почти винаги закъснява да ги върне в дома на майката, в рамките на определеното от съда време; че съобщава, че това се налага тъй като децата не искат да си тръгват; че се е случвало бащата да е употребил алкохол и да не може да закара децата до дома на майката. Св. П. излага и допълнителни обстоятелства, че освен определената от съда сума за издръжка, която бащата е осъден да заплаща на двете деца, той много рядко се включва в отглеждането им с допълнителни финансови средства – за дрехи, обувки, почивки, екскурзии и т.н.

В показанията си свидетелите Х. П. и И. Д. заявяват, че когато бащата взема децата за осъществяване на личните си контакти с тях, се старае това време да бъде прекарано максимално пълноценно от всички тях; че докато децата са при него се старае да задоволява личните им нужди, както в личностен,така и във финансов план и че децата са много привързани към него, особено момичето, които дори спи с него, когато прекарва време в дома му. Св. П. споделя, че з известен период от време семейството е живяло в гр.

****, в който и тя живее, като са имали много добри отношения; че след раздялата на родителите рядко вижда децата, въпреки желанието й да ги вижда по – често и че майката не позволява на бащата да има лични контакти с децата, извън установените от съда. Св. П. посочва още, че преди време /преди една или две години/ е провела телефонен разговор с ищцата по 5 телефона, при който тя я е уведомила, че ответникът не й плаща определената от съда издръжка. Излага твърдения, че в последствие е разбрала, че парите за издръжката са дадени „на ръка“ на майката, поради което се е наложило след това да се платят отново по банков път. Св. Д. посочва, че често се е случвало децата да искат да останат за по – дълго време при баща си, при което майката не дава съгласие, в резултат на което те се разстройват и че бащата не ги е водил на море, тъй като не са могли да се разберат с майката за периода, в който да ги заведе. Освен това посочва, че същата изобщо не позволява на децата да престояват в дома на бащата повече от два дни и те никога не са престоявали за повече време там. Споделя също така, че е имало и случаи, в които е отказвала да ги предостави на бащата, изтъквайки, че децата са болни и не може да му се довери. Тази свидетелка също потвърждава това, че е имало случаи на предаване на парите за издръжка „на ръка“ на ищцата, след което се е наложило същата издръжка да се плаща отново по банков път.

Посочва и това,че се е случвало да децата на прекарват време с бабата на ответника /тяхна прабаба, която живее в къщата, в която живее и баща им/, като изрично посочва, че същата, независимо от възрастта си, е много жива и будна жена, много обича децата и те също я обичат. Свидетелката категорично отрича децата да са били отглеждани преимуществено от бабата на ответника, в дните, определени му за осъществяването на лични контакти с децата.