Решение № 1422 от 14.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1422 гр. София, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100508468 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 28.06.2021г. на ВКС по т.д. № 352/2020г. по описа ВКС, Първо ТО е обезсилено решение № 6989/16.10.2019г. по в.гр.д. № 15005/2018г. по описа на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съставът на ВКС е констатирал нередовност на исковата молба в частта относно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. В мотивите към решението са изброени подробно обстоятелствата, които следва да бъдат пояснени с цел индивидуализиране на спорното правоотношение и основанието на предявения иск. При осъществяване на касационния контрол съставът на ВКС е констатирал, че нередовността на исковата молба е довела до постановяване на недопустимо решение, и с оглед на тази констатация е обезсилил решението и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с подробни указания относно подлежащите на отстраняване нередовности и конкретно - относно обстоятелствата, които следва да бъдат конкретизирани с цел определяне /индивидуализиране/ на спорното право и на основанието на поддържания иск.

1

С решение от 31.07.2018г. по гр.д. № 23509/2015г. на Софийски районен съд, 79-ти състав са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове, предявени от „А. И.“ ООД срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата о т 20 394, 83 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 30.07.2007г. с предмет „Уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица“ и за сумата от 4 087, 13 лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 12.11.2011г. до 28.04.2015г., Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „А. И.“ ООД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. В частност сочи, че претенцията е предявена при заявени фактически твърдения за неоснователно обогатяване, а не се претендира реализиране на договорна отговорност на ответника. Сочи, че процесната сума била платена от ищеца като възнаграждение за предоставени адвокатски услуги в защита на интересите на ответното дружество. Ищецът бил представител в И. на австрийската група „А.“, с основна дейност - регулиране на щети. Сочи, че ищцовото дружество е заплатило адвокатското възнаграждение за успешната защита на интересите на ответника, а последният не му е възстановил сторените за това разходи. По тези съображения е направено искане за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото в СРС за ново разглеждане съобразно заявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Насрещната страна ЗАД „ОЗК-З.“ АД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Излага доводи, че районният съд се произнесъл по исковете така, като са предявени, в доклада на съда била посочена правната квалификация на исковете и обстоятелства, на които се основава иска, ищецът не е възразил срещу така изготвения доклад. С исковата молба се сочело, че плащането на сумата е в изпълнение на договорни задължения на ищеца към ответника, но договор между страните за същото не било установено да е сключван. Правилно било прието от районния съд, че ищецът не е страна по договора, защото друго самостоятелно юридическо лице го било сключило.

2

Искът бил неоснователен и защото съгласно този договор само предварително съгласувани с ответника разноски подлежат на възстановяване, а процесните суми не били такива.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „А. И.“ ООД, чуждестранен търговец, регистриран с № ТР RM-709124, данъчен № 00597280932 по записвания в официалния регистър на дружествата към Търговско промишлената палата по занаяти и земеделие на Рим, със седалище гр. Рим, срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД за заплащане на сумата от 20 394, 83 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в изпълнение на възложена работа от ответника във връзка с представителство при уреждане на претенция по застраховка „Отговорност на превозвача“, полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г. , по възлагане с писмо от 30.07.2008г. и за сумата от 4 087, 13лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 12.11.2011г. до 28.04.2015г.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2007г. ответникът сключил договор с „А. България – Регулиране щети“ ЕООД, с който му възложил да извършва действия по уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица. Заявил е, че ищецът в изпълнение на задълженията си по договора и въз основа на писмо от 30.07.2008г. от ответника е ангажирал и организирал процесуалното представителство на застрахователното дружество от адвокат по претенция по застраховка „Отговорност на превозвача“, полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г. и заплатил на с ъ щ и я адвокат възнаграждение от 10 504,88 евро, като процесната сума била възнаграждение за процесуалното представителство, намалено със заплатени банкови такси и комисионни. Сочи, че „А. България 3

– Регулиране щети“ ЕООД, като упълномощен представител на ищеца , поканил ответното дружество да му плати сумата, но в определения срок това задължение не било изпълнено.

Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД е оспорил предявените искове по възражения, че ищецът не бил страна по сключения от ответника на 30.07.2007г. договор. Изпълнител по този договор бил „А. България – Регулиране щети“ ЕООД. Наведени са доводи, че с траните не били обвързани от договорно правоотношение с твърдяното в исковата молба съдържание на правата и задълженията. Твърди, че ангажираният за съдебното дело в И. адвокат бил упълномощен лично от изпълнителния директор на ЗАД „ОЗК – З.“ АД. Оспорва твърдението, че процесната сума е била заплатена от ищеца, а и разноските по договора се възстановявали само след предварителното им одобрение от ответника, каквото в случая не било дадено от ответника.

Издадените от адвоката фактури не сочели ответното дружество като задължено лице. Навежда възражения, че р азмерът на претендирана сума била прекомерно завишена, както и че з адължението било погасено по давност.

СРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор от 30.07.2007г. с предмет „Уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица“, сключен между “А. България – регулиране на щети“ ЕООД и „Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК – З.“ АД). За да постанови обжалваното решение е приел, че основателността на иска се обуславя от установяване наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на процесния договор от 30.07.2007г. с посоченото съдържание, вкл. и уговорка, по силата на която ответникът дължи възнаграждение в претендирания размер за уреждане на претенция по застраховка „Отговорност на превозвача“ в Република И., както и процесуално представителство и водене на съдебно производство по процесната застрахователна претенция; изпълнение на задълженията си по договора от страна на ищеца; настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, както и неговия размер. Посочено е, че съгласно чл. 1 от договора от 30.07.2007г., същият има за предмет „Извършване на действия по уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица“. Видно от 4 съдържанието на договора, страни по него са „Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК – З.“ АД), в качеството му на „възложител“ и „А. БЪЛГАРИЯ – Регулиране на щети“ ЕООД, в качеството му на „изпълнител“. Приел е, че ищецът не е страна по процесния договор от 30.07.2007г., поради което е направил извод, че страните по делото не се намират в облигационно правоотношение помежду си, а доколкото ищецът основава претенцията си именно на този договор, то той не се явява легитимиран да претендира възнаграждение за извършена работа по него.

Посочено е допълнително, че действително в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът „А. И.“ ЕООД е обосновал участието си в процеса въз основа на обстоятелството, че „А. БЪЛГАРИЯ – Регулиране на щети“ ЕООД е действало като негов упълномощен представител в отношенията му с ответника, но по делото не са представени доказателства относно твърдяното упълномощаване или други такива относно това каква е връзката между двете търговски дружества. Освен това в представения договор от 30.07.2007г. между ответника и трето за спора лице не се съдържа каквато и да е уговорка правата и задълженията по него да възникват в правната сфера на дружество, което е различно от посоченото като „изпълнител“, респ. суми по него да могат да се претендират и от други дружества, освен от „А. БЪЛГАРИЯ – Регулиране на щети“ ЕООД. По тези съображения е направен извод, че предявяването на исковете от лице, което не е носител на материални права и задължения по договора от 30.07.2007г., тъй като не е страна по него, прави претенцията му за заплащане на възнаграждение за извършена работа по него неоснователна само на това основание. В мотивите е прието още, че въпросът за материалноправната легитимация на страната да предяви иска касае неговата основателност, като липсата на активна такава има за последица неговото отхвърляне, без обсъждане по същество на останалите наведени от страните възражения и събрания във връзка с тях доказателствен материал.

В изпълнение за задължителните указания на ВКС, настоящият съдебен състав е предоставил възможност на ищцовото дружество да конкретизира фактическите обстоятелства относно твърдяното облигационно правоотношение. По делото са постъпили две уточнителни молби, в които се поддържат следните правопораждащи претенцията юридически факти:

Ищецът твърди, че „А. И.“ ЕООД и „А. България – регулиране на щети“ 5

ЕООД са част от групата „А.“ и имат един и същи собственик. Сочи, че дейността и на двете дружества се изразява в съдействие за регулиране на причинени щети в полза на застрахователни дружества, оказване на помощ и представителство на физически и юридически лица, претърпели щети и др.

Излага, че във връзка с предявена в Република И. срещу ответното дружество претенция за заплащане на обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“, на 30.07.2008г. ЗАД „ОЗК – З.“ АД е потърсило посредничеството на „А. България“, за да установи контакт с ищцовото дружество. Желанието на застрахователя било да възложи на ищеца да го представлява при уреждане на конкретния казус, като „А. И.“ да организира предоставянето на адвокатска услуга в полза на ответника, в това число да намери, ангажира и да заплати на адвокат, който да осъществи процесуално представителство и защита на ответното дружество по образуваното в И. съдебно производство. Ищецът приел възложената работа и извършил същата, включително заплатил дължимото възнаграждение на упълномощения адвокат. В уточнителните молби се твърди още, че „А.