Определение № 27 от 17.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500560 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С Определение № 1582/01.11.2023 г. на Окръжен съд – Плевен по гр. д.

№ 215/2023 г. производството по делото е прекратено на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК поради идентичност с производството по гр. д. № 46/2023 г. по описа на същия съд.

Частна жалба против определението е подадена от ищеца В. Н. Н.. В жалбата и в уточняваща молба са изложени твърдения, че искова молба № 1 по гр. д. № 46/2023 г. е входирана на 14.10.2023 г. и е идентична с искова молба № 2 по гр. д. № 215/2023 г., умишлено входирана няколко дена след първата. Въздържал се да депозира и искова молба № 3. Като искане е посочено: да „отпадне“ искова молба № 1/да остане за сведение по гр. д. № 46/2023 г.; в гр. д. № 46/2023 г. да остане искова молба № 2 и искова молба № 3; гр. д. № 46/2023 г. да се разгледа съвместно с гр. д. № 215/2023 г., но след като се разгледа гр. д. № 215/2023 г. Изразено е становище, че гр. д. № 215/2023 г. следва да се разгледа „неприсъствено и несъстезателно“.

Направено е искане за допускане на правна помощ. Изложени са множество твърдения за организирана престъпна група, корупция, престъпност, имотна измама, схема за пране на пари и пр., които са напълно неотносими.

Съдът, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 1 следното:

Видно от делото, както и от приложената справка от ЕИСС, ищецът В.

Н. Н. е депозирал пред ПлОС искова молба № 1-а и искова молба № 1-в, по които са образувани съответно гр. д. № 215/2023 г. (на 20.03.2023 г.) и гр. д.

№ 46/2023 г. (на 18.01.2023 г.). Ответниците по двете искови молби са идентични – Н. Х. М. – И., адв. И. А. А. и ЧСИ Ц. Н.. И в двете искови молби се твърди недопустимо принудително изпълнение по изп. дело № 18/2005 г. по описа на ЧСИ Цв. Н. поради липса на връчена призовка за доброволно изпълнение и недължимост – поради тази причина – на сумите по изпълнителния лист. Търси се защита срещу изпълняемото право – по договор от 03.11.2004 г. и изпълнителното основание – изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 844/2005 г. по описа на ПлРС. Двете искови молби са идентични и това не се отрича от ищеца-жалбоподател, видно от изявленията му в молба-2 (л. 61 от делото).

С оглед на изложеното по-горе, налице е хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК: в Плевенски окръжен съд са висящи две дела между едни и същи страни, на едно и също основание и за едно и също искане, поради което покъсно образуваното гр. д. № 215/2023 г. следва да бъде прекратено служебно от съда, както правилно е процедирал първоинстанционния съд с обжалваното определение.

Всъщност, в частната жалба не се съдържат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, а са направени разнопосочни и взаимно изключващи се искания за движение на делата.

В случая, видно от исковите молби, се касае за идентичен предмет на двете производства, висящи между едни и същи страни, поради което те не могат да бъдат съединени в едно производство на осн. чл. 213 от ГПК.

Съединяването на дела е приложимо при висящи няколко производства с различен предмет между едни и същи лица или които имат връзка помежду си. Както е посочено по-горе, предметът на двете дела в случая е идентичен, страните също, поради което по-късно образуваното производство следва да бъде прекратено на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК, а по претендираното от ищеца материално право съдът ще се произнесе в производството по гр. д. № 46/2023 г.

По отношение на оплакването на жалбоподателя, че съдът не се е 2 произнесъл по искането му по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна помощ:

Същото е неоснователно, доколкото по висящото производство по гр. д.

№ 46/2023 г. тече процедура по разглеждане на направеното от ищеца искане по чл. 95 от ГПК. Предвид това, липсата на произнасяне на съда по искането за предоставяне на правна помощ по прекратеното идентично производство не е довело накърняване на процесуалните права и на защитата на ищеца.

С оглед на изложеното по-горе, обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1582/01.11.2023 г. на Окръжен съд – Плевен по гр. д. № 215/2023 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3