Определение № 776 от 14.11.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. Пловдив, 14.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Частно наказателно дело № 20235330205699 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 от НПК.

Образувано е по жалба на Н. К. Н., законен представител на пострадалия Н. Н. Н. чрез адв. С. С. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.09.2023 г. по следствено дело № 126/2020 г. по описа на ОСО Пловдив, както и пр.пр. 2801/2020 по описа на РП Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление по чл. 134 ал. 1 , т. 1 вр. с чл. 128, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление. Излагат се съображения за незаконосъобразност поради необоснованост, тъй като липсвал доказателствен анализ и неправилно били кредитирани едно от доказателствата, а именно тройната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) за сметка на други, на следващо място се посочват непълноти в доказателствената съвкупност, както и се спори по обосноваността на изготвените експертизи.

След като обсъдиха доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от законния представител на процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване и жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

От фактическа страна съдът установи следното:

Следствено дело № 126/2020 г. по описа на ОСО Пловдив е образувано, за това че на 03.02.2020 г. в гр. Пловдив е била причинена на Н. Н. Н. от ****, тежка телесна повреда поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, 1 представляваща източник на повишена, престъпление по чл. 134, ал.1 , т. 1, вр. с чл.

128, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Фактите по делото, така както са приети от прокурора са следните: Свид. Н. К.

Н. и свид.Е. Н. от **** били съпрузи. През 2019 г. свид. Е. Н. забременяла. Двамата избрали свид. П. да следи бременността, а раждането да се извърши в УСБАЛАГ Селена гр. Пловдив. Очакваният термин за раждане бил 02.02.2020 г. Бременността протичала нормално.

При прегледа на 31.01.2020 г. от д-р П. в кабинета й в гр. **** било уговорено постъпване на майката в болница Селена в гр. Пловдив, както и че ако не започне родов процес до 02.02.2020 г., на следващия ден - 03.02.2020 г. ще бъде предизвикано раждане.

На 03.02.2020 г. към 18 ч. св. Е. Н. постъпила в УСБАЛАГ Селена -гр. Пловдив с болки в корема, единични контракции и преносване от един ден.

При приемането от свид. Т.- А. - *** била снета анамнеза, измерено артериално налягане, извършени акушерска мензурация и акушерски преглед, ултразвуково изследване на плода, като според измерването се касаело за нормален по размери плод, а именно с изчислено от ехографския апарат тегло от 3600 гр. (32 л. Том 2 от ДП), кардиографски запис на сърдечната дейност на плода 135 уд.мин, като тоновете били ясни и ритмични, направена била скорова оценка на маточната шийка -7 (която била благоприятна за предстоящо вагинално раждане), били измерени размери на таза 24-27-30-20 – нормални размери и спускането на плода и дадена прогноза за раждане през естествени родови пътища. Не било налице пелвио-фетална диспропорция, т.е. нямало външни или други индикации, че плодът няма да може да премине през родовите пътища на свид. Н.. Не се установили дори относителни индикации за извършване на Цезарово сечение.

Поради повишаване интензитета на маточните контракции и установени промени свид. Н. била преведена в предродилна зала, където раждането било подпомогнато с включване на система с Окситоиин. Към 23ч. свидетелката Н. била с пълно разкритие. Инстументално бил пукнат околоплодния мехур, от където изтекли бистри околоплодни води. Родилката била преместена в родова зала, където се намирали свидетелите - К. П. /**/, д-р П. /**** от гр.****/, д-р Д. - Д. /***/ и д-р К.

/****/, който анестезирал раждането, чрез епидурална упойка през катетър.

Раждането започнало нормално, но след като от родовия канал се показала главата на бебето, родовият процес се забавил и рамената не се показвали – състояние известно като раменна дистокия, а именно заклещване на едното рамо в симфизата на майката. За преодоляване на същото имало утвърден медицински протокол, а именно първо прилагане на метода Mc Roberts, чрез свиване на коленете на родилката към корема и упражнен натиск върху симфизата. Такъв бил незабавно приложен, но същият не дал резултат. Установило се, че около врата на детето била завита пъпната 2 връв, което носело риск от асфикция, поради което следвало по най-бързия начин да се извади детето. За да се случи това съгласно заключението на петорната СМЕ били направена епизиотомия, след това била приложената медицинска манипулация, при която ръката на лекаря се вкарва в сакралната празнина; обхваща се задната ръка на плода в областта на раменната кост и се флектира предмишницата; изтегля се като „избърсва" гърдите на плода и се приложил супрапубичен натиск. В следствие на приложените манипулации първо било извадено едното- лявото рамо, а след това и дясното рамо. Изтекли и задните околоплодни води, мекониално (зелено) оцветени.

Процесът по изгонване на плода продължил около 1 час. Детето Н. Н. Н. се родило с увита около врата и затегната пъпна връв и било поето от неонатолога. Веднага започнати действия по ресусцитация на бебето, което било в тежко депресивно състояние. Направената оценка по АПГАР на 3тата минута била 3. Поради липсата на спонтанно дишане неонатологът в екипа - свид. Р. Д. –Д. аспирирала дихателните пътища на бебето, но това не възстановило дишането и прибягнала до интубация и обдшпване с АМБУ с кислород.

Малко след това се появила собствена дихателна дейност и не се наложило поставяне на апаратно дишане. Оценката на 8мата минута по АПГАР на новороденото била 8. При проверка активността и рефлексната дейност била установена асиметрия дясната ръка не била достатъчно активна - липсвала подвижност в рамото и лакета, констатирали се движения на пръстите. Ключицата била здрава.

Тъй като настъпили разкъсвания при родилката, без настъпване на руптура на матката, свид. д-р П., както обичайно се процедирало при по-сложни раждания, повикала и дежурния втори и по-старши акушер гинеколог - свидетеля д-р М.. Била изродена и плацентата и възстановени родовите пътища от разкъсването.

Детето било преведено в интензивния сектор, където били установени кръвонасядания по лицето, не по гърба, субтотална пареза на плексус брахиалис декстра (липса на подвижност в дясна ръка); от направената трансфонтанелна ехография (изследване на мозъчните структури през фонтанелите -меките участъци на главичката на бебето) данни за ХИЕ (хипоксично-исхемична енцефлопатия) във връзка с липсата на дишане и недостига на кислород до жизненоважните органи.

Майката и детето останали в болницата до 18.02.2020г, когато били изписани Детето било изписано клинично здраво , но с пареза на плексус бранхиалис декстра /липса на подвижност на дясната ръка - движения само на пръстите/, като главичката оставала отведена на ляво, имало понижен тонус в дясна ръка- без активни движения, слаби движения на пръстите, асиметрични рефлекси на новороденото.

От заключението на изготвената по делото тройна съдебно медицинска експертиза, л. 158 том 1 от ДП се сутановява, че субтоталната пареза на плексус брахиалис декстра (липса на подвижност в дясна ръка, движи само пръстите) е причинила на кърмачето Н. Н. Н. - ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВЕЖЕНИЯТА 3

НА ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК, което отговаря на медико-биологичния признак на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК,

Останалите травматични увреждания (кръвонасядания по лицето) причинили на Н. Н. Н. - БОЛКА И СТРАДАНИЕ, което отговаря на медико-биологичния признак на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Гореописаните травматични увреждания (кръвонасяданията) били получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв, като най-общ механизъм и добре отговарят да са получени към момента на израждането на плода.

Травмата в областта на десния раменен (брахиалис) плексус била получена по механизма на изтегляне на дясната ръка при акушерската манипулация за освобождаване на рамената при израждането на плода (родовия акт).

От заключението на същата експертиза, се установило, че парезата на плексус брахиалис и ХИЕ (хипоксично исхемичната енцефалопатия) е възможно да се дължат на тазово раменната дистокия и затегнатата пъпна връв около врата на новороденото и по- трудното раждане. По отношение на действията на неонатолога не се намирали пропуски в проведента ресуситация в родилна зала и терапевтичното поведение по време на престоя на бебето. Кръвонасяданията по лицето били получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв, като най-общ механизъм и добре отговаряли да са получени към момента на израждането на плода при притискане на корема на родилката (майката) при манипулацията за изгонване на плода.

В резултат на проведената в пълен обем реанимация в родилна зала и последващата терапия в интензивен сектор на неонатологичното отделение, нямало трайно засягане на жизнено важни органи. Налице е пареза на десния брахиален плексус, за което били проведени необходимите консултации сьс съответните специалисти.

Субтоталната пареза на плексус брахиалис декстра (липса на подвижност в дясна ръка, движи само пръстите) е травматично увреждане, което с подходящо лечение и физиотерапевтични процедури, може да се преодолее с времето !

Периодът на оздравителния процес и възстановяването ще бъде продължителен.

Според цитираната тройна СМЕ се установява, че от приложената медицинска документация не се установяват извършени нарушения от екипа, водил раждането.

Поведението на екипа, по време на раждането било изключително адекватно, което довело до спасяване живота на новороденото и родилката, и било съгласно утвърденото поведение в подобни случаи.

От предоставената документация не се установявало наличие на индикации за извършване на цезарово сечение и съответно контра индикации за вагинално раждане.

В повечето случаи раменната дистокия имала мултифакторна етиология, като нито един от тези рискови фактори не е бил наличен преди и по време на раждането.

4

По отношение на действията на дежурния неонатолог, се установява, че била извършена първична реанимация по утвърдените за това протоколи.

Установява се, че в терапевтичното и диагностичното поведение на целия екип в неонатологично отделение за престоя на Н. Н. не се намират пропуски в представените медицински документи.

От заключението на изготвената по делото петорна съдебно-медицинска експертиза се установява, че допустимата грешка в измерването на теглото и размера на плода не се измерва в абсолютна стойност, а като процент от изчислените размери на плода. Съгласно препоръките на ISUOG за извършване на биометрия и определяне на феталното тегло, грешка от +/- 10 Ш> 15% от изчисленото била често срещана и очаквана, като тази грешка нараствала при нарастване на размера на плода. Също трябвало да се има предвид, че различните формули не отразявали добре фенотинът на различните плодове, тъй като се измервали най- често разстояния между костни структури, без да влиза в съображение количеството мастна тъкан. Съществували и множество други фактори, влияещи върху точността на изследването - използвани формули, позиция на плода и възможност за правилно измерване на отделните му части. При навлизането на главата в таза, което при първескини можело да се случи няколко дни и дори седмица преди започване на раждането, е било възможно същата да се конфигурира, което да затрудни правилното й ехографско измерване и така можело да стане причина за неточното определяне на теглото.