Решение № 328 от 12.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Перник, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.М.К. при участието на секретаря Ц.Ч.М. като разгледа докладваното от Н.М.К. Гражданско дело № 20231720102623 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище: гр. София, район Триадица, бул.

„България“ № 81 В срещу Е. В. А., ЕГН: ********** от гр. ******, ул. ***** ******** №* с която са обективно и кумулативно съединени предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството си на кредитодател, и Е. В. А., ЕГН ********** ,в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 826292 на 15.02.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК. договорът за потребителски кредит е бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и 1 същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице. което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 826292 на 15.02.2017г. по безспорен начин се установявало сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното било обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

На 15.02.2017 г. длъжникът Е. В. А., ЕГН: ********** била сключила Договор за потребителски кредит 826292 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който била получила сумата от 2000 лв., срещу което се била съгласила да върне 18 броя вноски по 144,49 лева в срок до 31.08.2018 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/. неразделна част от Договора за кредит, страните се били съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД.

В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните били постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се били съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните били постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ АД като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД И „АЙ Тръст“ ЕООД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. ЕИК 203374133, като цесионер се установявало, 2 че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях. които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С Приложение № 1. към описания по-горе договор, „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД били прехвърлили на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № 826292 било прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, за сумата от 3198.7 лв.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което съшото следва да се счита надлежно извършено.

Моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът Е. В. А., ЕГН: ********** не била изпълнила в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

Моли съдът да приеме за установено, че ответникът Е. В. А.. ЕГН: **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1430/2023 г., а именно сумата в общ размер от 3198.7 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 1913.99 лв.,

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 542.34 лв. за период от 31.03.2017 г. до 31.3.2018 г,

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 742.37 лв. за период от 31.03.2017 г. до 31.08.2018 г.,

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението31.03.2023 г. в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва надлежното уведомяване на ответницата за извършената цесия, поради което ищцовото дружество не било активно легитимирано да предяви иска. Ответницата имала качеството на потребител по см. на пар. 13,т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът бил финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ или имал качеството търговец съгласно пар. 13,т. 2 от ДР на ЗЗП . Посочва, че договорът за потребителски кредит бил нищожен и сключен в нарушение на ЗПК и по –конкретно разпоредбите на договора били написани с шрифт по-малък от 12, нямало посочен срок на договора, не била посочена методика за изчисляване на 3 референтния лихвен процент, от договора не ставало ясно какви суми били включени в месечните погасителни вноски. Липсвала методика за формиране на годишния процент на разходите и какви компоненти били включени в него, като същият бил посочен единствено като абсолютна величина от 50 %. Не било ясно какъв бил размера на главницата, лихвата, таксата, възнаграждението за поръчителство, които били включени в общия размер на на дължимата месечна погасителна вноска. Не могло да се определи каква неплатена част била оставала от главницата. Кредиторът не бил спазил изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Договорът не бил сключен в два еднообразни екземпляри. Позовава се на чл. 22 ЗПК, който предвижда изначална недействителност на договора за потребителски кредит, ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 12, ал.1 ЗПК. Прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК, тъй като процесния договор за потребителски кредит е недействителен следва да върне единствено главницата по договора, но не и лихвите и другите разходи по кредита. Развива съображения относно недопустимостта на иска по чл.

23 ЗПК в заповедното производство, тъй като се отнасял до института на неоснователното обогатяване. Излага съображения относно неравноправността на клаузите на процесния договор за потребителски кредит, тъй като същите не били индивидуално уговорени с потребителя.

С оглед характера на предявения иск, съдът с определение по чл. 140 ГПК от 26.10.2023 г. е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи наличие на договорни отношения между цедента и ответника за предоставяне на кредит за претендирания размер, наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за извършената цесия, че сумата по кредита е усвоена, размера на начислената лихва за забава, на договорната лихва, както и че ответницата е изпаднала в забава за претендирания период от време и настъпилата изискуемост на задължението на ответника с изтичането на крайния срок на договора. Следва да докаже, че договора за потребителски кредит и приложението към него са съставени при спазване на всички императивни изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Със същото определение е указано на ответника, че следва да установи изпълнение на задължението си спрямо ищеца, респ. плащане на дължимите суми.