Решение № 2046 от 22.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5637/2021
- Вид
- Решение № 2046
- Подписан
- 22.11.2021
- В сила
- 10.12.2021
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2046 гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330205637 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №4761145 от 12.10.2020г., с който на
И.С.Д. ЕГН ********** е било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Д. чрез процесуалния представител адв. Т.Т. обжалва процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната жалба и допълнителните мотиви към нея . Твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Излага писмено становище по делото с искане за потвърждаване на ЕФ.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 12.10 .2020г. в 13 .58 часа в гр. Пловдив бул.Цариградско шосе пътен възел Скобелева майка южно платно посока изток жалбоподателят 1
И.С.Д. управлявал лек автомобил „Хюндай И 20 с регистрационен номер *** със скорост на движение от 88 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип АТСС ARH CAM S1 .Като по надору е вписано ,че вида техническо средство е MD1196 . Стойността на измерената скорост от техническото средство била 91 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 88 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя Д. бил издаден Електронен фиш серия К №4761145 , с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване .Впоследствие с протокол 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. е извършена последваща проверка на системата за контрол -11743 СА е дала оценка ,че съответства .Тоест настоящето техническо средство е изследвано и е годно като такова. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От снимка номер 0373025 от техническо средство 11743 СА се изяснява, че измерената скорост е 91 км/ч.,като обаче не е отразено тази снимка за кой от трите леки автомобили се отнася. Тъй като никъде не е описан за кой автомобил се отнася тази установена и заснета скорост .Като това е възражението на пълномощника на жалбоподателя, което се възприема от съда като напълно основателно.
От справка за собственост на МПС с рег. *** се установява, че същото е собственост на И.С.Д..
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 103р-32588 /13.10.2020 г.) се установява, че на дата 12.10.2020г. мобилна система за видеоконтрол 11743 CA е заснела статични изображения с номера о т 0371039 до 0373738 с начален час на работа 09.30 ч. и краен час на работа 15.30 ч. и с място на контрол Пловдив пътен възел Скобелева майка Надлез ,южно платно .Тоест изводът ,който се налага,е че има приложен протокол ,но същия отразява времето на установеното нарушение.
В този смисъл се явяват напълно основателни доводите залегнали в допълнителните мотиви на жалбата и поддържани в съдебно заседание ,в 2 който се сочи ,че са налице две основни разминавания ,но те са съществени и водят до отмяна на ЕФ.А, именно на първо място ,че на снимката в АНО не е посочен регистрационния номер на лекия автомобил ,за който се отнася съответната установена скорост. Като последното е задължително ,за да може АНО да обоснове към кой от намиращите се на снимката три леки автомобила се отнася това и да докаже самото нарушение по безспорен и категоричен начин. На следващо място в ЕФ е вписано като техническо средство ,с което е установено нарушението -АТСС ARH CAM S1,а понадолу в същия този фиш е вписано, че нарушението е установено с техническо средство MD 1196.Същевременно всички документи в АНП касаещи годност на техническото средство и протокола по чл.10 касаят техническо средство 11743СА -което се отнася към АТСС ARH CAM S1.А описаното в ЕФ касаят техническо средство MD 1196,което пък се отнася към АТСС CORDON –M2.Или изводът ,който се налага е ,че така цитираните разминавания описани в ЕФ и снимката от нарушението посочени по-горе ,нарушават процедурата по установяване и доказване на самото нарушение и в този смисъл рефлектират в достатъчна степен върху правата на жалбоподателя и то в такава степен,че същия да е лишен от възможност да се защитава по тях.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя не е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита е сключен на 09.08.2021г /л.7 от делото/ за сумата от 300 лева ,които както е описано са платени в брой. Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу електронния фиш са депозирани и допълнителна 3 писмена молба с доводи по съществото на делото .Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 300 /триста /лв.В този смисъл искането и е основателно ,поради което и следва да бъде уважен.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XVІІ н. с.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №4761145 от 12.10.2020г., с който на И.С.Д. ЕГН ********** е било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на И.С.Д. ЕГН
********** сумата от 300/триста/ лева,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4