Решение № 27 от 19.01.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Перник, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211700100536 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД /в качеството на нов кредитор-цесионер/ срещу М. К. за заплащане: 1) сумата 46717,29 лв. – главница по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от ***, вземанията по който, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с изтеклите лихви на 16.12.2019 г. с Договор за покупко-продажба на вземания са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) на ищеца, представляваща сбор от главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от 16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г., от които 2234,44 лв. главници по падежирали вноски с падежи от 16.05.2018г. до 16.11.2018г. и 44482,85 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) сумата 12711,38 лв. – мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 13.08.2018г. до 13.08.2021г. /датата на исковата молба/, представляваща сбор от законната лихва върху всяка от главниците по падежиралите вноски с падежи от 16.05.2018г. до 16.11.2018г. /в общ размер от 2234,44 лв./ и законната лихва върху общия сбор на главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от 16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г., от деня следващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост /12.12.2018г./ до датата на исковата молба /13.08.2021г./; 3) сумата 1231,61 лв. – договорна лихва, представляваща сбор от редовни /възнаградителни/ лихви като част от месечни вноски по погасителен план с падежи от 16.08.2018г. до 12.12.2018г.

1

Ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. П. по подробни доводи оспорва исковете. Оспорва изцяло сключения договор от *** като нищожен на основание чл..146, ал.2 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД, тъй като е сключен при общи условия, които са били изготвени предварително и поради липса на индивидуално уговорени клаузи. Твърди и че уговореното в Договора и раздел III, т.71.,7.2.1,7.2.3.,7.2.4., 7.3.1,7.3.2. , 7.4, .7.5 от ОУ уговорено промяна на приложимия лихвен процент, а именно 6 - месечен SOFIBOR, са уговорени в противоречие на ЗЗП - без кредитополучателят да може в условията на свобода на договарянето да повлияе върху уговореното в договора от една страна, като са налице клаузи,които са уговорени общо и от които за потребителя е налице липса на яснота относно механизма на формиране на промяната в икономическия индекс, който служи за компонент при формиране на цената на услугата. Следва да е налице яснота у потребителя относно обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или общите условия /чл. 144, ал. 4 от ЗЗП/, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата, при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената. Липсва яснота относно методиката и математическия алгоритъм, т.е. за начина на формиране на едностранно променената лихва и отделните компоненти в тази формула е липсва изискване лихвата да бъде повишена именно с конкретния процент на повишение на индекса SOFIBOR, т.е. липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на индекса, даже напротив - установена е изрична забрана за намаляване на лихвата под първоначално уговорения размер на фиксирана преференциална надбавка от 6.244 %. От посочените в чл.8 условия за формиране на лихвата е налице невъзможност за намаляване вече увеличената от банката лихва. ВКС приема за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг „противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща размера на законната лихва”, като в тази връзка са посечени актове на ВКС.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Установява се от доказателствата по делото, в това число от съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/, че на *** е сключен Договор за кредит за текущо потребление между Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника М. К. като кредитополучател, съгласно който договореният кредит е 50 000 лева, при уговорена обща сума за погасяване 70657,14 лв., включващи заетата сума от 50 000 лв., възнаградителна лихва от 17830,14 лв., както и такса от 2827,00 лв., при ГПР – 7,82% и лихвен процент – 6,55%, разсрочени на 120 месечни вноски, дължими на 16-то число на месеца или общо 119 вноски по 569,01 лева и една последна вноска от 117,92 лева и краен срок на погасяване: 12.07.2027 г., съгласно погасителен план. С банкова операция от 13.07.2017 г. по сметката на М. Ц. К. с вътрешен 2 номер на Банка ДСК № *** е преведена сумата от 50 000 лева.

Общото възражение на ответника, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.146, ал.2 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД, тъй като същият е сключен при общи условия, които са били изготвени предварително и поради липса на индивидуално уговорени клаузи, е неоснователно. Видно от доказателствата по делото е, че банката е предоставила на кредитополучателя по ясен и разбираем начин основните данни по чл. 11 от ЗПК.

Изложеното важи и по отношение на възражението, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като договорът за банков кредит не съдържа неясноти или съдържанието му да доведе до объркване, или да бъде тълкувано по различен начин.

С Договор за цесия от 16.12.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с изтеклите лихви, включително е прехвърлено и вземането, възникнало от сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и М. К., ЕГН ********** като кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление от ***, като на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Банка ДСК“ ЕАД е потвърдила писмено станалото с Договор за покупко-продажба на вземания от 16.12.2019 г. прехвърляне на вземанията по договора за цесия. Съобщаването на цесията на длъжника, както и потвърждаването на цесията от цедента, съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД са без значение за действителността, действието и противопоставимостта на цесията спрямо длъжника, тъй като липсата на уведомяване има материалноправно, а не процесуалноправно значение. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера, т.е. уведомяването на длъжника има значение за редовността на плащането от длъжника и по-конкретно на кого точно да плати доброволно, но то не рефлектира върху качеството на цесионера като кредитор. Няма данни за доброволно плащане от ответника на цедента „ОТП Факторинг България“ ЕАД след цесията от 16.12.2019 г. и такива твърдения не са правени. Освен това съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането спрямо цедирания длъжник и потвърждаването на цесията от цедента е направено с връчването на препис от исковата молба на ответника по настоящето дело и приложенията към нея, включително препис от самия цесионен договор, потвърждаване от „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, пълномощно от дружеството – цедент на дружеството – цесионер за извършване на действия по уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжниците, уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. От всичко това следва, че договорът за цесия е произвел своето действие, съответно ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД в качеството на цесионер е материално правно легитимиран като кредитор по предявените вземания.

От съвкупната преценка и анализа на заключението на СИЕ, съдът приема за установено, че по сметката, служеща за издължаване на погасителни вноски по процесния кредит на М. Ц. К. са постъпили общо 5 851,64 лева, с която сума банката е отнесла за 3 погасяване на главница - 3 273,34 лева; за погасяване на лихва - 2 568,50 лева и за погасяване на санкционна лихва - 9,80лева, като последното плащане на ответника по процесния кредит е извършено на 15.10.2018г. в размер на 169,32 лева, като с това плащане е погасена частично договорна лихва с падеж 16.05.2018 г. Последното плащане за главница е извършено на 16.04.2018 г. в размер на 619,58 лева, като с него е погасена главница с падеж - 16.04.2018 г., след което плащането по главницата е преустановено. Размерът на дълга по процесния договор за кредит към 12.12.2018 г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията/ е 48 812,57 лева, от които 46 726,66 лв. – главница; 2 015,28 лв. – договорна лихва и 70,63 лв. - санкционна лихва.

Следователно налице е забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни съгласно погасителния план, считано от 16.05.2018 г., което съгласно т. 18.2 от ОУ е породило право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем - настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем. Правото е надлежно упражнено с приетата по делото нотариална покана, която видно от нотариалното удостоверяване върху нея е връчена на ответника лично на 12.12.2018 г. и което обстоятелство е удостоверено от нотариуса по надлежния ред и в частта на заверката има характер на официален удостоверителен документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, която не е оборена по делото, а самият документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК. Налице са и двете посочени предпоставки - установява се по делото липсата на плащанията по кредита, датиращо от 16.05.2018 г. и уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на задължението му на 12.12.2018 г. При това положение и на основание т. 18.2 от ОУ за кредитора е настъпило правото да поиска връщане на заетата парична сума. Вноските за предоставената по договора парична сума (главницата) са дължими независимо дали се претендират като такива с настъпил падеж или предсрочно изискуеми, тъй като с договора ответникът е поел задължение да върне заетата сума /т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК/. Ето защо и с оглед диспозитивното начало искът за главница е основателен и доказан за предявения размер от 46717,29 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата искова молба – 13.08.2021г. до окончателното й изплащане, така както изрично е поискано от ищеца.

По иска за договорна лихва

Лихвите по договора за кредит са уредени в чл. 8 от договора и в чл. 7.2.1. от ОУ.

Съгласно чл. 8 от договора е договорен променлив лихвен процент в размер на 6,55 % годишно, или 0,02 % на ден, формиран на база от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,224% при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс. При нарушаване на Условията Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката съгласно ОУ. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на ОУ, е променливият лихвен процент, приложим по 4 стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124%. Договорът не предвижда възможност за едностранна промяна на надбавката. В чл. 7.2.1. е посочено, че променливият лихвен процент, зависещ от 6-месечния SOFIBOR, се променя два пъти в годината, на точно фиксирани дати – 15 януари и 15 юли съгласно котировката на шестмесечния SOFIBOR, която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ.