Акт от 30.01.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

30.01.2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№5923/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”П.К.Б.” ЕООД, ***, чрез юрк. П. ***, против Ц.И.Ц. и Е.

И.С., с която се твърди, че между страните- ищецът като кредитодател и ответниците- като кредитополучатели и съдлъжници, е сключен договор за потребителски кредит №**********/18.09.2017г, за сумата от 4500лв. и срок на договора - 36 месеца.; ГПР- 49,89%, годишен лихвен процент- 41,17%. и лихвен процент на ден- 0,11%. Посочено е че, общият размер на задължението по кредита е сумата от 7904,88лв., с месечна вноска от 218,58лв. Твърди се също, че от страна на ответниците, е закупен и пакет от допълнителни услуги, с уговорено възнаграждение по този пакет от

4067,64лв. и месечна вноска от 112,99лв. Твърди се, че общият размер на задължението по договора за кредит и закупеният пакет от допълнителни услуги, е в размер на 11 972,52лв., с месечна вноска от 332,57лв., с падеж- 23- то число на месеца. Посочва се, че ответниците са запознати с условията по договора, при сключването му, вкл. с Общите условия, като са подписали съответни декларации, неразделна част от договора. Твърди се, че предоставената информация на ответниците при сключването на договора е била ясна и разбираема, като им е бил предоставен стандартен европейски формуляр. Твърди се, че е налице солидарна отговорност на ответниците. Твърди се, че сключеният договор за кредит, е цел рефинансиране на задължения на отв. Ц.Ц. към трети лица, в размер на 684,39лв. Твърди се, че от страна на ответниците има плащане на една пълна погасителна вноска и на втора- частично, общо в размер на 333лв., като последното плащане е на 23.10.2017г., поради което същите са изпаднали в забава. Твърди се, че въз основа на т.12.3 от ОУ, при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомления до длъжника. Твърди се, че поради неизпълнение, на 30.01.2018г, договорът е прекратен автоматично и обявена неговата предсрочна изискуемост, за което, на 31.01.2018г., е изпратено уведомление до длъжниците. Твърди се, че общият размер на задължението на ответниците е 11639,52лв. Изрично се посочва, че не се претендират лихва за забава от 19,02лв. и на такси от 30лв. Посочва се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 4300/2018г. на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците Ц.И.Ц. и Е.И.С., дължат солидарно сумата от 11 639,52лв., въз основа на договор за потребителски кредит №**********/18.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноски.

Допълнително се посочва, че договорната лихва, по сключеният договор за заем, е в размер на 3404,88лв., включено в погасителния план, в съответните месечни вноски, като от тази сума, е погасена 154,39лв., с неплатен остатък от 3250,49лв. Посочва се също, че от дължимото възнаграждение по пакет допълнителни услуги, в размер на 4067,64лв. заплатена сумата от 113,42лв, с неплатен остатък от 3954,22лв. посочва се също, че от главницата от 4500лв., има плащане от 65,19лв., с неплатен остатък от 4434,81лв.

Ответникът

Ц.И.Ц., ред. ув., в срока на чл.131 от ГПК, не изразява становище по предявеният иск.

Ответникът Е. И.С.,, ред. ув., в срока на чл.131 от ГПК, не изразява становище по предявеният иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2665/11.06.2018г. по ч. гр.д.№4300/2018г по описа на ПлРС. В указаният от съда срок, след възражения от длъжниците, ищецът предявил настоящия иск, поради което същият е допустим.

Безспорно по делото се установява, че между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, *** -като заемодател, и ответниците Ц.Ц.- като кредитополучател и Е.С.- като солидарен длъжник, е сключен договор за потребителски кредит №**********/18.09.2017г., въз основа на подадено искане за отпускане на потребителски кредит. От съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за сумата от 4500лв., в полза на заемателя Ц. Ц., за срок от 36 месеца, размер на вноската 219,58лв, ГПР 49,89%, общо дължима сума -7904,88лв., падеж- 23- то число на месеца. В договора е посочено също, че заемателят е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, на стойност 4067,64лв, с месечна вноска от 112,99лв. В договора е посочено, че общият размер на задължението по кредита и по пакета допълнителни услуги, е в размер на 11 972,52лв., с размер на общата месечна вноска- 332,57лв. Към договора е подписано от ответника и представено с ИМ, споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, въз основа на което кредиторът предоставя на длъжниците, една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. По делото са представени Общите условия към договора за заем, подписани от ответниците. По делото е представен и погасителен план към договора, с начална дата на плащане- 23.10.2017г и краен падеж- 23.09.2020г. по делото са представени три броя платежни нареждания- от 19.09.2017- за сумата съответно от 2425,61лв., от 200лв. и от 1200лв. Съдът констатира, че договорът за заем, ОУ към него и пакетът допълнителни услуги, са подписани- на всяка страница, от ответниците- солидарни длъжници.

По делото се установява също, че до отв. Ц. и отв. С., е изпратено уведомително писмо, с което същата е уведомена, че считано от 30.01.2018г, договорът за кредит е едностранно прекратен, от страна на кредитора, и кредитът е обявен за предсрочно изискуем. По делото няма доказателства, че уведомленията са връчени на ответниците.

По делото се установява също, съобразно представената от ищеца справка, че общата заплатена сума – по договора за заем и по допълнителния пакет услуги, е в размер на 333лв., с което изцяло е погасена първата погасителна вноска, с падеж 23.10.2017г. След тази дата не се установява плащане на суми.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Безспорно по делото се установява факта на сключване на валиден договор за заем между страните, въз основа на който ищецът- заемодател, като небанкова финансова институция, е предоставил на ответника Ц. Ц.- заемател, със солидарен длъжник-като поръчител, сумата от 4500лв.– заем за потребление. Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. В случая ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.

Както бе посочено по- горе, в полза на заемателя-отв. Ватева, и въз основа на направено нейно искане, е отпусната сумата от 4500лв.- главница, като част от сумата, е послужила за рефинансиране, а другата част е преведена по сметка на ответника, въз основа на посочените по- горе платежни нареждания. С договора, страните са уговорили и заплащане на договорна лихва, в размер на годишен лихвен процент- 41,17%., включена в месечната погасителна вноска. По делото безспорно се установява, че по договора има извършвани плащания, в размер на 333лв., с която сума е погасена първата месечните вноска, като- съобразно даденото уточнение- е погасена сумата от 154,39лв.- договорна лихва, сумата от 113,42лв.- по пакет допълнителни услуги, и сумата от 65,19лв- от главницата по кредита.

По делото се установява също, че в ОУ- подписани от ответника, страните са уговорили –в чл.12,3, че при просрочие на една месечна погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомление до длъжника. В чл.12,4 от ОУ страните са уговорили, че при прекратяване на договора по реда на чл. 12,3, длъжникът дължи всички непогасени вноски по погасителен план, вкл. и възнаграждението по пакет допълнителни услуги, лихви за забава и такси. По делото не се претендира заплащане на лихва за забава и такси. Както бе посочено по- горе, кредитът е обявен от страна на заемодотеля, за предсрочно изискуем на 30.01.2018г. Съдът намира, че в случая е налице предсрочна изискуемост на кредита, преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/08.06.2018г/, доколкото клаузата за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД.

С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.

Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока. При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. /в т. см. Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. №610/2011г., I т.о., ТК/. В този смисъл, съдът приема, че не е нужно уведомяване на длъжника, за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, по смисъла на

ТР№4/2013г, т.18.

По отношение на уговорената в договора възнаградителна лихва, обаче съдът намира за установено следното: макар и да не е направено възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, от страна на ответника, то съдът, съгласно практиката на ВКС, има правомощие служебно да констатира това.Нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата се в раздел 6 от договора, информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е обща и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена. Заедно с това, съдът приема, че клаузата противоречи на добрите нрави, по следните съображения: Към датата на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-слаба и съгласно практиката, е бил ограничен размера до три пъти размер на законовата лихва. Към датата на сключване на договора-м.