Определение № 87 от 24.02.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. С., 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Въззивно частно наказателно дело № 20262200600099 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по подадена жалба от „БДЖ – П.П.“ ЕООД гр. С. против Определение № 31/09.01.2026 г. по ЧНД № 7/2026 г. по описа на Районен съд- С., с което е потвърдено постановление от 10.12.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 729/2025 г. по описа на Районно управление на МВР- С., образувано за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения, че както постановлението на РП С., така и актът на РС- Н.З. са незаконосъобразни и необосновани. Посочва се, че неправилно прокурорът се е позовал на чл.303 от НПК, който текст касае съда и че е достатъчно в досъдебната фаза да е налице обосновано предположение , а не пълно и безспорно доказване на вината. Сочи се още, че свидетелят А.В. непосредствено е възприел деянието, които показания съвпадат с обясненията на обвиняемия. Заявяват, че свидетелските показания и оценителната експертиза напълно съвпадат с обясненията на обвиняемия, с които доказателства Райнния съд и прокуратурата не са се съобразили.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното определение на Районен съд – С. и материалите по ДП № 729/2025 год. по описа на РУ - С., съдът прие за установено следното:

Жалбата, с която е сезиран въззивният съд е депозирана в рамките на законоустановения срок и от надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е било образувано на е образувано на 11.05.2025г., на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 11.05.2025г., в гр. С. са унищожени предно ляво стъкло и прожектор на локомотив и прозорец на вагон- престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

1

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите А.В. и А.К., извършени са редица процесуално следствени действия.

На 01.12.2025г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение С.И.Б. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 11.05.2025г., в гр. С., противозаконно унищожил чужди движими вещи-предно ляво стъкло с размери 120/70 см. на стойност 182 лева, прожектор с лупа, на стойност 54 лева на локомотив с № 915200441268 и 2 бр. панорамни стъкла с размери 80/80 на стойност 274 лева на вагон с № BGBDZPP/БДЖПП-50522145018-ОВ и № 2/42-88, всичко на обща стойност 510 лева, собственост на „БДЖ-П.П.“ ЕООД гр. С., с управител С.С.Г., представляван от П.С.С..

Постановлението е било предявено на обвиняемия на назначения му защитник.

Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по същото са били изпратени по компетентност на РП-С., с мнение на водещия разследването от 08.12.2025г. за предаване на съд на обвиняемия С.И.Б. за извършено престъпление по чл.

216, ал.1, пр. 1 от НК.

С постановление на прокурор при РП-С. от 10.12.2025г., наказателното производство по досъдебно производство № 729/2025г. на РУ С., водено срещу С.И.Б. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НПК. Прокурорът преценил, че не е във възможност по един несъмнен и категоричен начин да докаже извършване на престъплението по чл. 216, ал. 1, пр. 1 от НК, за което обв. Б. е бил привлечен към наказателна отговорност. Позовал се е на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от НПК, съгласно която за да е налице основание за съставяне на обвинителен акт срещу конкретно лице, за конкретно престъпление, е необходимо да са събрани необходимия обем доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение. В настоящия случай събрания доказателствен материал и разпоредбите на закона не можели да обосноват предпоставките за изготвяне на обвинителен акт, поради това, че липсвал достатъчен обем доказателства за извеждане на единствено възможен извод, че именно обв.

Б. е извършителят на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. В тази насока били единствено неговите самопризнания, дадени в качеството му обвиняем, а съгласно разпоредбата на чл. 116 от НПК обвинението не можело да се основава само на самопризнания на обвиняемия.

Недоволен от прокурорския акт е останало пострадалото дружество „БДЖ – П.П.“ ЕООД, които обжалвала по реда на чл.243, ал.4 от НПК прекратителното постановление пред районен съд - С.. С жалбата е направено искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на прокурора, като е посочил, че е изчерпан потенциала на разследването за разкриване на обективната истина.

Въпреки положените усилия в хода на досъдебното производство доказателствения дефицит налага извода за недоказаност на обвинението. Районен съд – С. е намерил за напълно несъстоятелни наведените в жалбата доводи, че св. А.В. непосредствено е възприел деянието-точното време на извършването, възприел е силует на един висок човек. Ударите, които чул оприличавал на съприкосновение на камък със стъкло. В тази връзка жалбоподателят счита, че няма никакви данни за противоречие на показанията на този свидетел със самопризнанията на обв. Б., като е посочил, че показанията на този свидетел в контекста на самопризнанията на обв. С. по никакъв начин не могат да обосноват единствено възможния извод, че именно последният е извършител на престъплението, за 2 което е привлечен към наказателна отговорност.

Въззивният съд намира изводите, обективирани в обжалвания правилни и законосъобразни. съдебен акт за

В разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК законодателят е определил пределите на съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство, които се разпростира върху обосноваността и законосъобразността му.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са извършени всички възможни процесуално-следствени действия. Фактическата обстановка детайлно е отразена в постановлението за прекратяване и анализирана в постановлението на прокуратурата, поради което решаващата съдебна инстанция не е намирала за необходимо да я преповтаря, а се е солидализирала с нея.

От своя страна въззивният съд се солидаризира с изводите на районния съд, че прокурорският акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, установена след проведено всестранно, обективно и пълно разследване по делото, при което са изчерпани способите за доказване на престъплението. За да състави обвинителния акт, прокурорът трябва да е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, каквото е изискването на чл.246 от НПК. В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата, че за съставяне на обвинителния акт е достатъчно само наличието на обосновано предположение за авторството на деянието, а не пълно и безспорно доказване на вината.

Следва да се посочи и че съгласно чл.127 от Конституцията на Р България единствено в правомощията на прокуратурата е да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.

Показанията на свидетелят А.В. не доказват, че имено С. Б. е извършител на престъплението. След като е чул звук от тъпи удари , свидетелят е забелязал само силует на висок човек, но подробности за описанието не може да даде. Тези косвени доказателства не водят до единствения възможен извод, че именно обвиняемият е извършител на престъплението.

Настоящата съдебна инстанция споделя довода на прокуратурата, че съгласно чл.303 от НПК съдът признава за виновен обвиняемия само тогава, когато предявеното обвинение е безспорно доказано по отношение на всички съставомерни елементи на деянията, като присъдата не може да почива на предположения.

Правилни са изводите на прокуратурата, че основание за повдигане на обвинение на конкретно лице и съставяне на обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление е да са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Когато липсват такива доказателства относно извършване на престъпното деяние, относно осъществяване на всички елементи на състава на престъплението, то това е пречка за прокурора да повдигне обвинение, да внесе обвинителен акт и да поддържа обвинението, а е правно задължен да прекрати наказателното производство. При формиране на вътрешното си убеждение прокурорът може да се основава само на доказателствата, събрани по надлежния ред и на закона и в конкретния случай събраният материал и разпоредбите на закона не могат да обосноват предпоставките за изготвяне на обвинителен акт. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че всички процесуално- следствени действия са осъществени от прокуратурата и е направено всичко възможно да се разкрие 3 обективната истина.

Предвид изложеното контролната съдебна инстанция намира за законосъобразно обжалваното определение на РС- С., с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 729/2025г. по описа на РУ – С., поради което и на основание чл.243, ал.8 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 31/09.01.2026 г. по ЧНД № 7/2026 г. по описа на Районен съд- С., с което е потвърдено постановление от 10.12.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 729/2025 г. по описа на РУ – С..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4