Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 16.11.2023, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Административно наказателно дело 186/2023
Вид
Решение № 59
Подписан
16.11.2023
Състав
Теодора Богомилова Стоянова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.104 · Закон за движението по пътищата
  • чл.104А · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.170 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.4 т.6 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Свищов, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Административно наказателно дело № 20234150200186 по описа за 2023 година

Жалба срещу Наказателно постановление № 23-0352-000444 от 28.07.2023 г. на Началник РУ Свищов.

Жалбоподателят А. А. А. обжалва Наказателно постановление № 230352-000444 от 28.07.2023 г. на Началник РУ Свищов, с което са му наложени следните наказания: на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП , на основание чл.175 т.1 т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП , на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104А от ЗДвП, за това че на 20.07.2023г. ,около 12,10 часа, като водач на МПС –лек автомобил БМВ 3ЕР РЕИХЕ ,с рег.№ ***** ,на път Първи клас №3 , км.25+875 в посока гр.Бяла управлява собственият си лек автомобил БМВ 3ЕР РЕИХЕ ,с рег.№ ***** , като при ясно очертана пътна маркировка тип М2 (двойна непрекъсната линия) и наличие на пътна лента за движение направо и завиване на дясно и лента за завиване на ляво към с.Горна Студена, същия се движи в средната пътна лента за завиване на ляво и 1 продължава движението си направо. По време на движение водача използва мобилен телефон без устройство , позволяващо използването му без участие на ръцете му. При подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоппалка по образец С-8 същият не спира най в дясно по посока на движението си на посоченото от контролния орган място, а ускорява скоростта си на движение в посока гр.Бяла. Водача не носи контролен талон към СУМПС.

Жалбоподателят в жалбата твърди, че не е извършил нарушенията, което са му вменени. В писмени бележки, процесуалният му представител адв.Р. взема становище , че не е доказано движението на жалбоподателя в средната лента на пътното платно, както и използването на мобилен телефон по време на движение. По отношение на не спиране на полицейски сигнал за проверка, счита че не е доказано че сигналът е бил достатъчно ясен за да се възприеме от водача А.. Освен това била наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС много над минималния размер предвиден в чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

РУ Свищов не взема становище по жалбата.

След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита свидетелите , съдът намери за установена следната фактическа обстановка: С Наказателно постановление № 23-0352-000444 от 28.07.2023 г. на Началник РУ Свищов, издадено въз основа на АУАН 765239 от 20.07.2033г. на жалбоподателя А. са наложени четири административни наказания: на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП , на основание чл.175 т.1 т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП , на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104А от ЗДвП, за това че на 20.07.2023г. ,около 12,10 часа, като водач на МПС –лек автомобил БМВ 3ЕР РЕИХЕ ,с рег.№ ***** ,на път Първи клас №3 , км.25+875 в посока гр.Бяла управлява собственият си лек автомобил БМВ 3ЕР РЕИХЕ ,с рег.№ ***** , като при 2 ясно очертана пътна маркировка тип М-2 (двойна непрекъсната линия) и наличие на пътна лента за движение направо и завиване на дясно и лента за завиване на ляво към с.Горна Студена, същия се движи в средната пътна лента за завиване на ляво и продължава движението си направо. По време на движение водача използва мобилен телефон без устройство , позволяващо използването му без участие на ръцете му. При подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп-палка по образец С-8 същият не спира най в дясно по посока на движението си на посоченото от контролния орган място, а ускорява скоростта си на движение в посока гр.Бяла. Водача не носи контролен талон към СУМПС.

По делото са разпитани актосъставителят П. и свидетелят Д., които потвърдиха описаното в АУАН, съответно пренесено като фактология в наказателното постановление. Разпитан беше и воденият от жалбоподателя свидетел А. А.-негов баща, като неговите показания не опровергават изнесеното от служителите на РУ Свищов.

При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна. В административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. АУАН и НП притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретизирано.

По нарушенията на чл.15 ал.1 от ЗДвП и по чл.104 а от ЗДвП:

На посочената в акта дата- 20.07.2023г. свидетелите на П. Р. П. и Д. Д. били на смяна и се намирали на път Първи клас №3 , км.25+875. Около 12,10 часа забелязали , че по пътя в посока гр.Бяла се движи лек автомобил БМВ 3ЕР РЕИХЕ ,с рег.№ ***** , като при ясно очертана пътна маркировка тип М2 (двойна непрекъсната линия) и наличие на пътна лента за движение направо и завиване на дясно и лента за завиване на ляво към с.Горна Студена, същия се движи в средната пътна лента за завиване на ляво и продължава движението си направо. Това поведение е възприето пряко от служителите на РУ Свищов и е привлякло вниманието им. Същите са видели и , че по време на движение водача използва мобилен телефон без устройство , позволяващо използването му без участие на ръцете му.

Това поведение изпълва състава на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Според тази норма, на пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по платното 3 за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента. Пътят включва цялата площ за движение; пътната лента е надлъжната част от пътя, очертана за движение в едната посока; платното за движение е общата широчина на пътните ленти; пътното платно е общата широчина на банкети, тротоари, платно за движение и островите. Нарушението е описано достатъчно конкретно- при ясно очертана пътна маркировка тип М-2 (двойна непрекъсната линия) и наличие на пътна лента за движение направо и завиване на дясно и лента за завиване на ляво към с.Горна Студена, същия се движи в средната пътна лента за завиване на ляво и продължава движението си направо.Това описание на мястото на нарушението съвпада с изисканата и приета като доказателство Схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път I-3 Бяла- Плевен, поради което съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д. и П..

Доказа се по делото, че от обективна страна на описаните в НП време и място, жалбоподателят е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство. Той е имал правното качество "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на административното нарушение, за което е наказан. Така в обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало задължението да съобразява поведението си с разписаното правило за поведение. Доказа се по делото, че по време на управлението на МПС жалбоподателят е държал мобилен телефон в ръката си, като си е служил с него, като не е използвал устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, установено от показанията на актосъставителя и свидетеля. В случая следва да се отбележи, че такова устройство и не съществува, тъй като жалбоподателят не е говорил по телефона, а го използвал за другите му функции, като с това поведение от обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП.

Нарушението е формално и е било довършено с осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е 4 формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на нарушението - съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за управление, е привел същото в движение и се е придвижвала по платното за движение, съзнавал е и че по време на движение използва мобилен телефон, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Въпреки формираното съзнание за тези обстоятелства той е пристъпил към осъществяване на деянието.

Действително се доказва, че жалбоподателят не е провеждал телефонен разговор, докато е управлявал моторно превозно средство, но е държал мобилния апарат в ръката си и е гледал в екрана на устройството, докато управлявания от него автомобил е бил в движение. Използването като форма на изпълнителното деяние се осъществява винаги чрез действие, но може да приеме различни проявни форми на поведение от страна на водача.

Щом конкретно извършеното действие с мобилния телефон създава опасност от разсейване на водача и отвличане на вниманието му от задължението да наблюдава пътната обстановка, то съдът намира, че е налице съставомерно използване на мобилен телефон, тъй като се поставят в опасност от увреждане защитаваните обществени отношения по безопасното осъществяване на транспортната дейност. В тази връзка използвайки мобилен телефон по време на движение , жалбоподателят се е разсеял и е навлязъл в средната пътна лента за завиване на ляво и продължава движението си направо, вместо да остане в най дясната лента, предвидена за движение на дясно и направо. При тези факти съдът намира за доказано извършването от обективна и субективна страна на административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП от жалбоподателката.

По нарушението на чл. 103 от ЗДвП:

Гореописаното неправомерно поведение на жалбоподателя като водач на МПС е станало повод , св.П. П. да подаде сигнал за спиране със стоп палка. В този момент автомобилът усилил скоростта си и продължил напред.

Служителите на полицията го последвали ,и след около 10 км. В посока гр.Бяла видели същия автомобил спрял на отбивка при друг автомобил.

Служителите направили завой на близка бензиностанция и се върнали при отбивката. Извършили проверка на водача, който първоначално отричал да е 5 шофирал, после обяснил че не спрял , защото се уплашил , че ще му съставят акт за използване на телефона.На въпросната отбивка от пътя бил аварирал автомобила на бащата на жалбоподателя и при когото отивал последния за да му окаже помощ. А. А. е разпитан като свидетел.Същият не е очевидец на нарушението , но неговите показания относно последващото поведение на жалбоподателя , подкрепят изложеното от служителите на полицията.

В тази връзка възраженията на защитника на жалбоподателя, че не е възприел сигнал за спиране са неоснователни. От показанията на свидетелите става ясно , че сигналът е подаден съобразно правомощията и задълженията на контролните органи по чл.170 ал.3 от ЗДвП, възприет е ясно от жалбоподателя, който увеличил скоростта и продължил за да осуети проверката. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицаи и преди всичко тези на свидетеля П. непосредствено възприел ситуацията, при извършване на действия в рамките на възложената му работа и изпълняваните задължения. От събраните по делото доказателства се констатира и съдът приема за доказано, че сигналът за спиране със стоп палката е подаден на достатъчно разстояние, както и че водачът на автомобила жалбоподател по делото е имал възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоп-палка. Било е през деня, около обяд в светлата част на денонощието. Полицаите са се възприемали както и постът на който са били КПП с.Горна Студена. Друг е въпросът, че може и гледайки в екрана на телефона, водачът да не е възприел своевременно подадения сигнал, но това не го извинява.