Решение № 6116 от 08.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6116 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100509447 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. А. Б. срещу Решение № 13665/08.07.2026 г. по гр.д. № 6968/2026 г. по описа на Софийски районен съд. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост на съдебното решение, поддържа се постановяване на акта в нарушение на материалния закон, доколкото изводите на съда не почиват на събраната по делото доказателствена съвкупност. Желае се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата на М. Д. К. за издаване на заповед за съдебна защита по реда на Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна М. Д. К. е депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивната жалба.

М. Д. К. е депозирала въззивна жалба срещу Решение № 13665/08.07.2026 г. по гр.д.

№ 6968/2026 г. по описа на Софийски районен съд в частта на определените мерки за защита по реда на ЗЗДН. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Отправено е искане за издаване на заповед за защита, с която на И. А. Б. да бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1, т.4 и т.5 ЗЗДН, евентуално по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна И. А. Б. е депозирал отговор, с който оспорва подадената от М. Д. К. въззивната жалба.

1

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител и ответник в първоинстанционното производство, притежаващи правен интерес от обжалването, насочени са срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. Д. К. за защита от домашно насилие, извършено от И. А. Б. на 10.01.2026 г. и на 12.01.2026 г., описано в молбата.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.

С Решение № 13665/08.07.2026 г. по гр.д. № 6968/2026 г. по описа на Софийски районен съд е издадена заповед за съдебна защита, с която И. А. Б. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Д. К., отправено му е предупреждение, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата и е осъден да заплати по сметка Софийски районен съд държавна такса в размер на 30 евро.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН от пострадало лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН). Налице е валидно сезиране на първоинстанционния съд от процесуално легитимирана страна.

Спор не е формиран и въз основа на приетия като писмено доказателство по делото дубликат на удостоверение за раждане, издаден на 02.03.2026 г. от Община Елин Пелин се установява, че страните са родители на детето А.И. Б., роден на **** г. Поради това ответната страна по сезиращата молба попада в обхвата на чл.3, т.3 ЗЗДН, срещу когото молителя в първоинстанционното производство може да търси защита по реда на този закон.

Доводите в жалбата на въззивника и въззиваема страна И. А. Б. касаят неправилно установена фактическа обстановка, неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Не е спорно между страните и несъмнено в производството се установява, че на 10.01.2026 г. въззивникът и въззиваема страна И. А. Б. е отишъл до сградата, в която се помещава дома на М. Д. К. в столичния жилищен квартал „Надежда“. В последната насока са събраните в първоинстанционното и въззивно производство гласни доказателствени средства. При съпоставка на отразеното в декларацията по чл.9, ал.3 ГПК, представляваща доказателствено средство съгласно нормата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, и показанията на доведения от молителя в първоинстанционното производство свидетел не се установяват съществени отлики в описаното поведение на И. А. Б. и не се открива основание за дискредитиране на показанията на този свидетел в същата част. В посочените доказателствени материали не се наблюдават различния относно поведението на свидетеля И., а твърдения, че същият е излязъл извън жилището се съдържат единствено в сезиращата молба. Следва да се посочи, че в показанията си този свидетел отрича сам да е излязъл от апартамента, но изрично посочва, че това е сторила М. Д. К., противно на твърдяното с въззивната жалба Б. отричане някой да е напускал имота. Отново във връзка с възраженията 2 в същата въззивния съд съобразява, че свидетелят И. конкретизира, че щората на прозореца на хола била открехната, което налага извод, че същият е бил в състояние непосредствено да възприеме действията на ответника в първоинстанционното производство.

Анализът на доказателствената съвкупност по делото налага извод, че на горепосочената дата И. А. Б. е осъществил акт на психическо домашно насилие по отношение на М. Д. К..

От показанията на разпитания във въззивното производство свидетел П. К. Г. се установява, че същият е придружил въззивника и въззиваема страна Б. до пристигането му пред блока на въззиваемата и въззвиник К., след което двамата се разделили. Показанията на този свидетел не влизат в противоречие с останалата доказателствена съвкупност по делото и не изключват осъществяване на описания в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и в показанията на свидетеля И. насилнически акт след отдалечаването на свидетеля Г..

Изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдения акт на психическо домашно насилие от 12.01.2026 г. е съобразен със събраната по делото доказателствена съвкупност.

Конкретното съдържание на разменените между посочените в сезиращата молба и представената с нея декларация мобилни телефонни номера не се извлича и от представените разпечатки на хартиен носител на електронна кореспонденция, която не позволява да бъде установено кога (с достоверна дата) и между кои абонатни номера е водена същата и която разпечатка не представлява годно доказателство или доказателствено средство съобразно действащия процесуален закон. Следва да се посочи, че по твърдения на молителя изявленията, които се сочи да изхождат от въззивника и въззиваема стана Б. не са изпратени от притежаван или ползван от него мобилен телефонен номер или негов профил в мобилното приложение, а същевременно представените разпечатки на хартиен носител не съдържат данни за авторството на изявленията. Данни относно насилническия акт от 12.01.2026 г. не се съдържат и в показанията на свидетеля И.. В частта по отношение на отправени чрез мобилно приложение заплахи от въззивника и въззиваема стана Б. към въззиваемата и въззвиник К. заплахи показанията на този свидетел са общи, неконкретизирани и не биха могли недвусмислено да се свържат с твърдения акт на насилие от 12.01.2026 г. или с друга конкретна дата, а и същите сочат, че подобна комуникация след месец февруари 2026 г. не е поддържа.

Определената по отношение на М. Д. К. мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН е съобразена с установеното в производството насилие по вид, характер и интензитет и е в съответствие с целите по чл.1а ЗЗДН и с проведената от оценка на риска. В производството не бе доказано осъществяване на психическо насилие чрез изпращане на заплахи посредством мобилно приложение, което да прави подходяща, с оглед осигуряването на ефективна защита на молителя, мярката по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН. Следва да се посочи, че същата се явява неподходящ с оглед необходимостта от родителско сътрудничество между страните във връзка с отглеждането и възпитанието на общото им дете.

В производството по ЗЗДН не се регулират директно отношенията между родителите 3 и децата и предвидените от закона мерки не следва да се използват перфидно за постигане на такъв резултат, видно от целите по чл.1а от същия. В случая липсват основания въззивният съд да приеме, че установеният насилнически акт създава риск малолетният син на страните да се превърне в обект на домашно насилие с оглед ескалация на родителския конфликт, което да налага прилагане на мярката по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, нито е установено злепоставяне на интереса на детето от местоживеене при бащата в контекста на този насилнически акт.

Макар съдът да не е обвързан от поисканите от молителя мерки за защита, във връзка доводите във въззивната жалба на същата следва да се посочи, че от показанията на доведения от същата свидетел И. се установява, че той не е ставал свидетел на друга подобна проява на въззивника и въззиваема страна Б., макар този свидетел да живее на семейни начала с въззиваемата и въззивник К. от месец ноември 2025 г., когато по твърденията в сезиращата молба е настъпила и раздялата на страните.

По изложените съображения и доколкото първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни правни норми, то обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Към въззивната жалба са представени доказателства за заплатена от И. А. Б. държавна такса по чл.11, ал.2 ЗЗДН по сметка на въззивния съд.

Въззиваема страна и въззивник М. Д. К. не е претендирала разноски във въззивното производство и не е представила доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13665/08.07.2026 г. по гр.д. № 6968/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4