Решение № 438 от 20.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело № 20221800500222 по описа за 2022 година

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на П. А. П. ЕГН ********** срещу решение № 204/21. 12. 2021 година постановено от РС – Елин Пелин по гр. дело № 519/2021 год. по описа на същия съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя П. А. П. с правно основание чл.59, ал.9 от СК предявен против Р. С. за упражняване родителските права върху малолетните им деца А. П. П.а и Й. П. С. П..

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно, постановено без да са взети предвид всички факти по делото. Сочи се във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е пренебрегнал изразеното от децата желание да живеят при баща си. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството че ответницата Р. С. пребивава трайно на територията на САЩ, тъй като е трудово ангажирана със занятия в Оукланския университет, за което жалбоподателят се позовава на представения график за занятията в университета за пролетния семестър за учебната 2022 год. Въз основа на този график се твърди в жалбата че възиваемата във времето 18. 01. 2022 година – 06. 05. 2022 год. преподава всеки понеделник, сряда и петък и има постоянен адрес в О.Х., М.. Сочи се във въззивната жалба, че отсъствието на ответницата С. през по-голямата част от годината обуславя невъзможността й да упражнява родителските права върху децата, които живеят и учат в Република България.

1

Във въззивната жалба се сочи, че са настъпили съществени изменения на обстоятелствата, които налагат изменение на упражняването на родителските права по отношение на децата А. и Й., тъй като същите пребивават трайно при баща си, който се грижи за техните ежедневни битови потребности, а и двете деца потвърждават че се чувстват много добре при баща си и не желаят да бъде изменяна обстановката. Твърди се във въззивната жалба, че с оглед поведението на възиваемата, липсата на жилище, материалното състояние от една страна на бащата и от друга на ответницата и това че родителите на ищеца му помагат за отглеждането и възпитанието на децата, именно на бащата П. П. следва да се предостави упражняването на родителските права.

Във въззивната жалба се съдържа искане съдът да отмени първоинстанционното решение на РС Елин Пелин и по същество да уважи предявения от П. А. П. иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права и да предостави на него упражняването на родителските права върху малолетните деца А. и Й., да определи местоживеене на децата при техния баща П. П., като определи възирания в жалбата режим на лични контакти и отношения между майката и децата и осъди ответницата да заплаща издръжка за всяко от децата по 152, 50 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за изменянето или прекратяването на издръжката.

Р. С. възиваема страна и ответник по предявения иск чрез пълномощника си адвокат А. К. от САК представя отговор на въззивната жалба в който сочи, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и иска да бъде потвърдено. Сочи се в отговора на въззивната жалба, че с обжалваното първоинстанционно решение правилно е установено, че децата са в риск от родителско отчуждение от майка им както и че бащата - въззивник, самоволно е взел децата през 2016 г. и оттогава и държи при себе си против установеното със споразумение между страните и съдебен акт правно положение и режим на упражняване на родителските права. В отговора на въззивната жалба се сочи че с обжалваното първоинстанционно решение правилно са отчетени и многобройните влезли в сила съдебни актове, сред които две решения на ВАС и че на основата на всички събрани по делото доказателства районният съд правилно е стигнал до извод, че не се установяват конкретни обстоятелства, които да обосновават влошаване на положението на малолетните деца при родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права. В отговора на въззивната жалба се изтъква че в първоинстанционното решение правилно е отчетено обстоятелството, че майката има родителски капацитет да упражнява предоставените й родителски права спрямо децата и че синдромът на родителско отчуждение е установен и при изслушването на децата, при правилно обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната взаимосвързаност. Поддържа се в отговора на въззивната жалба решаващият съд е събрал всички относими доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната взаимовръзка и е постановил решение, при правилно приложение на закона, като е изразено искане съдът да потвърди изцяло първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция П. А. П. лично и чрез 2 пълномощника си адвокат Ч. поддържа въззивната си жалба.

Пред въззивната инстанция в открито съдебно заседание възиваемата Р. С. ответник по иска лично и чрез пълномощника си адвокат А. К. от САК, а така също и с писмени защити от всеки от тях оспорват въззивната жалба като неоснователна и изразяват становище съдът да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Софийският окръжен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, постановено от надлежен съдебен състав, в писмена форма и е подписано от съдията, който, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.

Обжалваното е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива, пречки за упражняване на правото на иск и първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения иск.

По съществото на правния спор въззивната инстанция е ограничена от съдържащите се във въззивната жалба доводи (арг. от чл. 269 от ГПК) и във връзка с тях, намира следното:

Предявен е от П. А. П., ЕГН ********** срещу Р. С., ЛНЧ ********** иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от Семейният кодекс / СК /

В исковата си молба, ищецът сочи, че с Решение от 01.03.2013 г. постановено по гр. д. № 13188 / 2012 г. по описа на СРС бракът му с ответницата е прекратен, като родителските права на родените от брака деца А. П. П.а с ЕГН **********, родена на 19. 03.

2010 год. и Й. П. П. ЕГН **********, роден на 19. 02. 2012 год. са предоставени на майката Р. С. и при нея е определено местоживеенето на децата. Потвърдено е в исковата молба, че със Споразумение от 14.01.2014 г., влязло в законна сила на 19.02.2015 г. страните се споразумели и изменили режима на личните контакти на бащата с децата, както и размерът на издръжка да се заплаща по 250 лева за всяко едно от децата.

Сред фактите на които се основава предявения иск по чл. 59 ал. 9 от СК се твърди в исковата молба, че в последствие са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, които налагат изменение на упражняването на родителските права, а именно:

Изтъква се в исковата молба, че повече от година ответницата се намира в САЩ и работи там и „за да се прибере в България трябва да направи огромен компромис - да пропусне един работен ден. Пак в тази връзка се твърди, че ответницата е ангажирана с преподаване в Оукландски университет с график за период: 04.05-24.06.2020г. и от 29.06 до 19.08.2020г..Твърди се в ИМ, че е налице отсъствие на ответницата през по-голямата част от годината, което обуславящо невъзможност същата да упражнява родителските права по 3 отношение на децата й А. и Й., които живеят и учат в България. На следващо място се твърди в ИМ, че ищецът П. А. П. само и единствено е отговорен за отглеждането и възпитанието на децата, като последните се чувстват спокойни и уверени в присъствието на баща си и точно обратното-притеснени и видимо изплашени в присъствието на майка им.

Твърди се също, че материалното състояние на ответницата не е обезпечено в България, тъй като тя няма собствено жилище, живее под наем и е налице чувствителна разлика в материалното положение на двамата родители, която в полза на бащата. Твърди се в исковата молба, че бащата осигурил частно училище „Е." за детето А., уроци по пиано, математика, английски език и испански език и спорт, а за детето Й. частна детска градина, уроци по английски, португалски, испански, готвене и спортуване. Твърди се в ИМ, че двете деца не желаят да отидат при майка си, а искат да останат под грижите на баща си и като доказателство за това ищецът се позовава на забележимата разстроеност у децата от присъствието на майка им пред ЧСИ Цачева. Ищецът твърди в исковата молба, че е налице опасност ответницата да изведе в Б. двете деца.

В петитума на исковата молба се съдържа искане, съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК и предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение на децата Й. и А., както и местоживеене на децата при него. Като режим на лични отношения на майката Р. С. с децата Й. и А. се иска всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 часа до 20 ч. в съботния ден и от 9.00ч. до 18 ч. в неделния ден, като срещите се провеждат с участието на социален работник, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Относно издръжката е поискано ответницата да заплаща месечна издръжка на децата Й. и А. в размер на по 152.50 лева, увеличени във въззивната жалба на 177, 50 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката.

На ответника Р. Д.Ф. С. е връчен лично на 13.07.2020 година препис от исковата молба и е уведомена за производството пред РС-Костинброд по гр.д. № 272 В срока по чл.131 ГПК ответницата Р. С. не е депозирала отговор на исковата молба, но в хода на първоинстанционното производство, а така също и пред въззивната инстанция лично и чрез пълномощника си адвокат К. САК е изразява становище че оспорва иска и в частност че обстоятелствата не са се изменили по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК. Изразява становище че няма основание упражняването на родителските права да се предоставя на ищеца П. А. П., нито местоживеенето на децата да е при него.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Видно от представеното по делото в препис удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0287 / 25.03.2010 година, издаден от Столична община, район „Средец”, малолетното дете А. П. П.а с ЕГН ********** е родена на 19.03.2010 година, като нейни родители са : баща - П. А. П. и майка - Р. С..

Малолетното дете Й. П. С. П. е роден на 19.02.2012 година, с ЕГН **********, като 4 негови родители са : баща - П. А. П. и майка - Р. С., установено от представеното по делото в препис удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0205 / 05.04.2012 година, издаден от Столична община, район „Средец”.

Страните са сключили брак на 16.04.2009 г., който е прекратен с решение от 01.03.2013 г. постановено по гр. д. № 13188 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд СРС.

На 14. 01. 2014 година страните сключват споразумение отразено в съдебния протокол от 19.02.2015 г. Софийски градски съд, което споразумение е влязло в законна сила с утвърждаването му от съда с Определение от 19.02.2015г. по в.гр.д. № 5348/2013г. на СГС относно упражняването на родителските права на родените от брака деца А. П. П.а, ЕГН ********** и Й. П. С. П., ЕГН **********, като същите се предоставят на майката Р.