Решение № 4749 от 18.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4749 гр. Пловдив, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330117415 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. т. 2 от КТ, и чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 от НСОРСЗ.

Ищецът И. Л. У., ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „***********“ № ***, е предявил срещу Централна лаборатория по приложна физика /ЦЛПФ/ към БАН, ЕИК: 000674910 п.к.4006, Пловдив, р-н Източен, бул. Санкт Петербург № 61 представлявана от директора – проф.д-р Л. К., а понастоящем – доц. д-р В. Ч. обективно съединени искове, както следва:

- иск за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „***************“, наложено със Заповед № *********** г. на проф.д-р Л. К., връчена на ********** г.;

- иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатено трудово възнаграждение, както и допълнително трудово възнаграждение за образователна и научна степен „*********“ за 2022, 2023 и 2024 г., както следва: сумата от 699 лева, представляваща разлика между изплатеното ДТВ за научна степен „******“ за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. и действително дължимото такова, нетна сума за получаване, сумата от 560, 93 лева, представляваща неизплатено нетно основно тр. възнаграждение за периода 01.01.2022г.

– 31.12.2022г. за специалист с висше образование – ненаучен персонал, сумата от 874, 31 лева, представляваща разлика между изплатеното ДТВ за научна степен „******“ за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г. и действително дължимото такова, нетна сума за получаване, и сумата от 912, 78 лева, представляваща разлика между изплатеното ДТВ за научна степен 1

„********“ за периода 01.01.2024г. – 30.09.2024 г. и действително дължимото такова, нетна сума за получаване, ведно със законната лихва върху всички главници от завеждане на иска до окончателното плащане на дължимите суми.

Претендира разноски.

В о.с.з. от 17.09.2026г. е поискано от ищеца и допуснато от съда изменение на предявените искове, като искът за неплатено допълнително трудово възнаграждение за притежавана научна степен „*********“, за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., е намален на сумата от 508.35 лева или 260.02 евро, вместо първоначално предявения размер от 699 лева; искът за неплатено основно трудово възнаграждение, за периода от 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., представляващо разликата между платения месечен размер и действително дължимия такъв за специалист със висше образование „ненаучен персонал“, е намален на на сумата от 360.23 лева или 184.18 евро, вместо първоначално предявения размер от 560.93 лева; искът за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г., за неплатено допълнително трудово възнаграждение за научна степен „доктор“, е намален на сумата от 870.83 лева или 445.25 евро, вместо първоначално предявения размер от 874.31 лева, и искът за периода 01.01.2024 г. 30.09.2024 г., за сумата от 912.78 лева или 466.70 евро, не се изменя.

Претендират се законната лихва върху всички главници до окончателното изплащане, и разноските по всички искове.

Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника, като първоначално е заел длъжността въз основа на срочен трудов договор *********** г., а понастоящем работи по безсрочен такъв на длъжност „**********“, за което му била връчена и дл. х-ка.

Твърди се, че със заповед № ********** г връчена на ищеца на ********* г работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „************“ на основание чл.187 ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ за извършено нарушение установено с доклад вх. *********** г на ищеца И. У., заповед ************* г на Директора на ЦЛПФ БАН Пловдив, Доклад вх.№ ************** г от ищеца И. У. , Заповед ********** г на Директора на ответника/ ЦЛПФ БАН Пловдив/, доклад №*********** г на И. У., искане на обяснения № ********* г от Директора на ответника и писмени обяснения вх.№ ************* г от И. У..

Твърди се, че така наложеното наказание е незаконосъобразно, поради следното:

Сочи, че съгласно чл.194 ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага не по – късно от 2 месеца от открИ.е на нарушението, но не по-късно от 1 година от неговото извършване.

Според заповедта за налагане на наказанието, дисциплинарното нарушение на работника било неизпълнение на заповед № ********** г на Директора на ЦЛПФ БАН Пловдив и дадения в нея 7 дневен срок за изпълнение. Считано от 19.12.2022 г. до деня на налагане на наказанието - 10.07.2024 г били изтекли и 2 –та вида срокове за налагането на каквото и да било дисциплинарно наказание, тъй като нарушението било извършено преди година и половина. Повторната издадена заповед № ********** г на Директора на ответника ЦЛПФ БАН Пловдив и даване на нов срок за изпълнение, с нищо не променяла този извод. Твърди се, че с изтичане на едногодишния срок от неизпълнението на заповедта, а именно - на 2

19.12.2023 г., е преклудирана възможността работодателят да наложи дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение, извършено на 12.12.2022 г. Наложеното наказание през 2024 г било незаконосъобразно, тъй като е наложено извън сроковете визирани в чл.194, ал. 1 от КТ.

Наказанието било незаконосъобразно и по същество. Нямало извършено дисциплинарно нарушение, което да бъде квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.187 ал.1, т. 3, 7 , 8 и 10 от КТ. Основното възражение на ищеца се твърди да е това, че като технолог след 22.01.2022 г. той няма задължения да изпълнява научно – изследователска дейност, а само задължения да отговаря за техническото състояние на оборудването, с което работи, да отстранява повреди, както и да води редовно технологичния дневник на процесите, да следи за разходите за консумативите и да осигурява инструменти и материали, необходими за работата с оборудването, както и да изпълнява конкретни задачи, свързани с длъжността. Цитира длъжностна характеристика на технолог от 22.01.2020 г . и сочи, че това е различно от старата му длъжностна характеристика от 23.01.2017 г до 22.01.2020 г , в която той е имал задължения по разработване на планове за научно изследователска работа и методически програми за провеждане на изследвания и извършване на иновативни разработки , внедряване на резултатите в тях и научните разработки.

Тази промяна на задълженията му с новата ДХ както и отказът ищецът да бъде включен в академичния състав при ответника, а също и кратките срокове, дадени от работодателя за изпълнение на задачата, била причината ищецът да не изпълни задачата през 2022 г.

Сочи се, че заповедта не отговаря на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в нея няма изрично посочено нарушението и кога е извършено. Не можело да се приеме за дата на нарушението периода от 12.12.2022 г до 28.06.2024 г , в който работникът не е разработил поставената му задача на 12.12.2022 г - разработване на ************************ и не представянето на *********************. За разлика от наказателното право, където имало продължавано престъпление, в гражданското, и в частност трудовото, дисциплинарното нарушение било конкретно неизпълнение на едно или няколко трудови задължения на работника, уговорени в трудовия му договор и длъжностната характеристика. В случая такова нямало извършено, тъй като задачата не била изпълнена в дадения 7 дневен срок в заповед № ******** г. Сочи се, че работникът няма такива научноизследователски задължения по договор и трудова характеристика, че интересът на работодателят е ясен, но начинът на извършването на работата не е нормативно определен. Освен това не били налице и сочените основания за налагане на наказанието. Нарушението било квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1, т.3 и т.10 от КТ. Сочи се, че според утвърденото разбиране на ВКС по чл.290 от ГПК е ,че обектът на дисциплинарно нарушение се определя не от това, което е извършил работникът, а от това, което той е бил длъжен да извърши съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика. Не било налице и нарушение по чл.187 ал.1, т.7 и т.8 от КТ, тъй като нямало неизпълнение на законно нареждане на работодателя , както и злоупотреба с доверието на работодателя.

3

С оглед на горното счита, че наложеното наказание „**************“ със Заповед № *************** г. на Директора на ЦЛПФ БАН Пловдив е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

Също така се твърди работодателят да е спрял да изплаща и допълнителното му трудово възнаграждение, което той е получавал до 2020 г за притежаваната от него образователна и научна степен „*********“.

Счита, че неизплатените му суми, както за основно тр. възнаграждение, така и за научна степен „********“, са, както следва:

За 2022г. от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. – разликата над 120.00 лева до 237.00 лева месечно / 12 месеца х 117.00 лева = 1404.00 лева, чиста сума за получаване 699.00 лева за допълнително трудово възнаграждение за притежаваната **********;

За 2022г. от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. – разликата над 750.00 лева до 850.00 лева месечно / 12 месеца х 100.00 лева = 1200.00 лева, чиста сума за получаване 560.93 лева за специалист с висше образование – ***********;

За 2023г. от 01.01.2023г. до 31.12.2023г – разликата над 120.00 лева до 260.00 лева месечно /12 месеца х 140.00 лева= 1680 лева, от които чиста сума за получаване без дължими данъци и осигуровки - 874.31 лева за допълнително трудово възнаграждение;

За 2024г. от 01.01.2024г. до 30.09.2024г. - разликата над 120.00 лева до 320.00 лева месечно /9 месеца х 200.00 лева =1800 лева, от които чиста сума за получаване без дължими данъци и осигуровки за сметка на работника е 912.78 лева.

Върху така посочените суми претендира законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

В тази връзка излага, че със срочен трудов договор № ************ считано от 24.01.2017 г. приел да изпълнява длъжността „********“ , със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза и на двете страни. Трудовият му договор от срочен се превърнал в безсрочен и до момента продължавал да работи при ответника на същата длъжност. Съгласно Правилника за дейността, устройството, управлението ,финансирането и вътрешния трудов ред на Централна Лаборатория по Приложна Физика - чл.81 , ал.2, предл. 2 – работникът има право на допълнително възнаграждение, за по-висока лична квалификация на лице с научна степен „*********“, в размер, не по-малко от размера приет за БАН. Квалификацията и придобитата степен „******“ на ищеца била свързана с работата му в „Централната лаборатория по приложна физика“ Пловдив. В трудов договор от 2017 г , било уговорено основно трудово възнаграждение/ в размер на минималната РЗ и допълнително трудово възнаграждение формирано от 2 компонента – 5% от МРЗ тогава 480 лева ,в размер на 24 лева за придобит трудов стаж и професионален опит и 120 лева за образователна и научна степен “***********“, платими един път в месеца . За 2017, 2018 и 2019 г получавал възнаграждението си ,така както било уговорено с работодателя, съобразно изменението на минималната работна заплата/ МРЗ/. Същото било изменяно с оглед увеличаването на минималната работна заплата за основното, за допълнителното възнаграждение - съгласно 4 решенията на Общото събрание на учените за приемане размера на парите , получавани за образователна и научна степен “*******“. Това възнаграждение растяло също с нарастването на минималната работна заплата и от 120 лева, за 2020 г се увеличило на 200 лева месечно. Ищецът установил в последствие, че за календарната 2020 г няма да получава допълнителното си трудово възнаграждение от 200 лева месечно, договорени с трудовия му договор № *********** г за образователна и научна степен “******“, тъй като по настояване на директора д-р Л. К. , на ******* г подписал нова длъжностна характеристика за длъжността ***********, със същия клас по *****************, код по НКПД ***********, звено – „*******************“, като продължил да изпълнява същата работа, на същото работно място. Работата и задълженията му не се променили с нищо. Сезирал Инспекцията по охрана на труда в П. ,която след проверка му отговорила писмено, че причината за неполучаване допълнително трудово възнаграждение за научна степен “******“ е подписаната от ищеца нова длъжностна характеристика от 22.01.2020 г , в която не са включени задължения , свързани с научно –изследователска дейност. По тази причина ответникът като негов работодател на основание чл.11, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, Приета с ПМС № ****от 17.01.2007 г , считано от 01.01.2020 г е спрял да му изплаща допълнително месечно възнаграждение за образователна и научна степен "******" .