Решение № 88 от 20.05.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Харманли, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20215630101142 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „***“ № ***, ет. *** против ЗП Г. Д. К., с адрес гр. Харманли, ул. „***“ №***.

Ищецът твърди, че между него в качеството на продавач и ответника в качеството на купувач на 11.09.2020г. е бил сключен договор за закупуване на дизелово гориво. Съгласно клаузите на договора купувачът се задължавал за един календарен месец да закупува 1000 литра дизелово гориво, като цената му се определяла съобразно чл. 2, ал. 1 от договора, а именно: цените на горивата, стоките и услугите, предлагани въз основана на договора са тези, валидни на бензиностанциите на ДМВ Петрол към момента на закупуване на горивата.

Това означавало, че цената зависела от международния марж на търговията с нефт и нефтопродукти и се обявявала на тотема на всеки един от обектите на продавача.

По силата на този договор на ответника било предоставено определено количество нефтопродукти. Ищецът твърди, че обемът бил получен от купувача. За доставките били издадени 4 броя фактури, както следва: 1. Фактура № 8000000152 от 23.06.2021г. с падеж 23.06.2021г. на стойност 970,00 лева; 2. Фактура № 8000000164 от 31.08.2021г. с падеж 31.08.2021г. на стойност 2085,92 лева; 3. Фактура № 8000000167 от 01.10.2021г. с падеж 01.10.2021г. на стойност 1073,71 лева и 4. Фактура № 8000000168 от 01.10.2021г. с падеж 01.10.2021г. на стойност 798,65 лева.

Стойността на закупеното и доставено дизелово гориво не била заплатена от ответника. Ищецът посочва, че купувачът следвало да заплати стойността на горивото в деня на издаване на съответната фактура. Ето защо ищецът претендира лихва върху стойността на всяка една от фактурите от падежа им.

Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 4928,28 лева, представляваща главница по договор за продажба на гориво чрез ползване на фирмени карти от 11.09.2020г., за която са издадени фактура № 8000000152 от 23.06.2021г. на стойност 970,00 лева; фактура № 8000000164 от 31.08.2021г.. на стойност 2085,92 лева; фактура № 8000000167 от 01.10.2021г. на стойност 1073,71 лева и фактура № 8000000168 от 1

01.10.2021г. на стойност 798,65 лева, както и сума в размер на 107,88 лева, представляваща сбор от начислената по всяка една от фактурите лихва за забава от падежа им до 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2021г. до окончателното им изплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от упълномощения си процесуален представител – адвокат В.А.. Поддържа исковата претенция като доказана и основателна. Моли са постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на искова молба. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай в правната сфера на ищеца е възникнало правото да иска образуваното съдебно производство да приключи с постановяване на неприсъствено решение, тъй като в срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор на искова молба, а в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е упражнил това свое право, като изрично в първото по делото заседание е заявил, че желае постановяването на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предпоставките за това и исковете му са вероятно основателни.

Осъществяването на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК не е достатъчно за постановяването на неприсъствено решение, а е необходимо те да съществуват кумулативно с тези по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Постановяването на неприсъствено решение е обусловено от знанието на страните за последиците от тяхното процесуално поведение, тоест от липсата на такова, доколкото законът обвързва процесуалната пасивност и дезинтересираност от изхода на правния спор на страните с възможността за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от съдържанието на разпореждане № 6 от 04.01.2022г., постановено по гр.д. № 1142 по описа за 2021г. на РС-Харманли и на определение № 162 от 24.03.2022г., постановено по гр.д. № 1142 по описа за 2021г. на РС-Харманли съдът е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание. Връчването на разпореждането по чл. 131 от ГПК е осъществено чрез представител на ЗП Г. Д. К., а именно – Галя Кръстева в лично качество.

Във връченото разпореждане № 6 от 04.01.2022г., постановено по гр. д. № 1142 по описа за 2021г. на РС-Харманли съдът е указал последиците от неспазването на задълженията по чл. 40 и чл. 41 от ГПК. Видно от върнатата призовка по делото ответницата е търсена многократно включително в неприсъствен ден и не е открита на адреса, на който веднъж вече й е било връчено съобщение и не е уведомила съда за новия си адрес, поради което съдът е счел, че е редовно призована за съдебно заседание.

Ето защо съдът счита, че при стриктно спазване на предвидения в ГПК ред за връчване на съобщения и призовки ответникът следва да се счита за получил горепосочените съдебни книжа и уведомен за задължението си да се яви в съдебно заседание.

Доколкото са предявени два обективно кумулативно съединени иска наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се разгледа за всеки един от тях поотделно:

2

По отношение на иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:

По отношение на иска за главница е налице и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства. В исковата молба се твърди сключването на договор за покупко-продажба на стоки.

За основателността на предявения иск за реално изпълнение е необходимо ищецът да докаже, че наличието на твърдяното облигационно правоотношение, изпълнението на задълженията си по сключения договор за продажба на гориво чрез ползване на фирмени карти от 11.09.2020г., изискуемостта и размера на претендираното вземане за главница и за обезщетение за забава.

Съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Доколкото в настоящия случай ищецът е търговец, то и сключеният между страните договор следва да се квалифицира като търговска сделка. Същевременно в разпоредбите на ТЗ липса изрична норма, предвиждаща форма за действителност на търговската продажба – следователно договорите за търговска продажба са неформални.

От представените по делото договор за продажба на горива, чрез ползване на фирмени карти и фактури от 11.09.2020г. може да се направи извод за съществуването на продажбено правоотношение между страните.

Облигационното правоотношение се установява и от представените и приети по делото фактури. Непротиворечиво е разрешаван въпросът за установяването на продажбено правоотношение и неговото съдържание чрез представянето на фактури, имащи съдържанието предвидено в чл. 7 от Закона за счетоводството. „Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й“ – в този смисъл решение № 20 от 25.03.2013г. по т.д. № 206 по описа за 2012г. на ВКС, I т.о., решение № 62 от 25.06.2009 г. по т. д. № 546 по описа за 2008г. на ВКС, II т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454 по описа за 2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11 по описа за 2009г. на ВКС, I т. О. и други.

Освен неформален, съгласно чл. 318, ал. 1 от ТЗ договорът за търговска продажба е и консенсуален, тоест сключването му е предпоставено единствено от постигането на съгласие между страните относно съществените елементи от съдържанието на сделката. От това следва, че предаването на вещите и заплащането на цената им не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а имат значение за изпълнението на произтичащите от договора задължения – ако не е уговорено друго, заплащането на цената е поставено в зависимост от предаването.

Следователно за вероятната основателност на предявения иск за реално изпълнение е необходимо да може да се направи извод за изпълнение на задължението на ищеца за предаване на стоките. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора ищецът предоставя гориво на ответника без заплащане, а само при представяне на фирмена карта. За полученото гориво се издава фактура на всяко 30-то число на съответния месец. Доколкото представените фактури са подписани от представител на ответника следва да се приеме, че горивото, предмет на договора за продажба, е получено от ответника.

Настъпил е падежът на фактурите. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора падежът на всяка издадена фактура е десет дни след издаването й. Следователно вземанията по процесните фактури са станали изискуеми на 03.07.2021г., на 10.09.2021г. и на 11.10.2021г. – арг. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. От изложеното следва да се заключи, че в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена по договора за покупко-продажба.

Следователно от посочените писмени доказателства представени с исковата молба 3 може да се направи извод, че изложените обстоятелства в искова молба са правдиви, съответно предявеният иск за реално изпълнение на главница по договор за продажба на горива, чрез ползване на фирмени карти от 11.09.2020г. е вероятно основателен.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. 79, ал. 1 от ЗЗД, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.

По отношение на иска по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Искът за обезщетение за забава е акцесорен на иска за главница. Същият ще се счита за основателен, ако длъжникът е изпаднал в забава, като от момента на забавата по силата на изричната норма на чл. 309а, ал. 1 от ТЗ ищецът има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Изпадането в забава на длъжника е предпоставено от изискуемостта на главното задължение. Както съдът вече посочи изискуемостта на паричното задължение на ответника е била на определен ден. Следователно за изпадането в забава на длъжника не е необходимо кредиторът да отправя покана с предоставяне на срок за изпълнение на задължението, тъй като изискуемост и забава настъпват едновременно (“dies interpellat pro homine” – срокът кани длъжника).

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора между страните падежът на вземанията е уговорен на 10 ден след издаване на фактурата, а не както се претендира от деня на издаване на фактурата. От това следва, че ответникът е изпаднал в забава, както следва: за вземането по Фактура № 8000000152 от 23.06.2021г. на 03.07.2021г., по Фактура № 8000000164 от 31.08.2021г. на 10.09.2021г., по Фактура № 8000000167 от 01.10.2021г. на 11.10.2021г. и по Фактура № 8000000168 от 01.10.2021г. на 11.10.2021г., а не от деня на издаването на съответната фактура.