Решение № 734 от 20.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330107396 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове по чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева по т. 9 от списък за неустойки, сумата от 350 лева по т. 10 от списъка за неустойки и сумата от 5482,50 лева по т. 20 от списъка за неустойки.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за наем на МПС „***“. Наемът се сключил посредством средства за комуникация от разстояние. По време на ползването ответникът предизвикал ПТП, поради което дължал неустойка съобразно уговореното в приложение № 1 към договора за наем. В т. 9 от списъка на неустойките твърди да е уговорено задължение в размер на 1500 лева при неполучаване на пълно застрахователно обезщетение за причинените при ползването щети. Твърди, че стойността на щетите била в размер на 31 474,69 лева, като платеното застрахователно обезщетение било в размер на 24 228,91 лева. Тези обстоятелства намира, че обосновават дължимостта на неустойката по т. 9 от списъка. По т. 10 от списъка се дължала неустойка в размер на 350 лева, поради обстоятелството, че в резултат на действието на наемателя, наемодателят претърпял вреди и се налага ангажирането на ресурс за възстановяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка около възникналия казус. Твърди, че в резултат на ПТП в рамките на 86 дни, считано от 15.08.2021 г. до 11.11.2021 г., не е можел да ползва наетото МПС, поради което ответникът дължал 75% от стойността на дневната наемна цена на „***“ в размер на 85 лева. Предвид периода на задържане, твърди че 1 ответникът следва да му заплати сумата от 5482,50 лева. Иска се присъждане на посочените суми, претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на искова молба от ответника. С нея се вземат становище за неоснователно на претенциите. Твърди, че липсва изрично съгласие за общите условия на дружеството–ищец за процесната дата, а именно *** г. Счита, че в случая липсва изрично съгласие за получаване на услугата. Твърди, че е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по договор за наем, като ищецът не е изпълнил задължението си да го уведоми за всички дължими плащания. Оспорва представените три броя уведомления да са връчени на ответника. Счита, че претендираните неустойки обхващат вреди, чието обезщетение се търси на самостоятелно основание и е заплатено от застрахователя на увреденото МПС. Оспорва данните по фактура от *** г., като счита, че описаните увреждания не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило 7 месеца по-рано. Оспорва претенцията за неустойка за времето, когато автомобилът е бил задържан от органите на МВР, като счита, че периодът се дължи на поведението на самия ищец. Прави възражение за нищожност на клаузите за неустойка. Иска се отхвърляне на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

По делото е приет договор за наем от *** г. между страните, Приложение № * към него и Общи условия, съгласно който ищецът се е съгласил да предоставени на ответника под наем технически годни и подходящи за експлоатация превозни средства, а наемателят- ответник се задължава да осигури правилното им експлоатиране съгласно условията, да заплаща дължимата наемна цена, както и неустойките. Услугата се предоставя чрез средства за комуникация от разстояние- мобилно приложение и изисква създаването на регистрация. Ответникът не оспорва, че е направил такава регистрация при ищецът, като това се установява от приложените към исковата молба разпечатки на електронни документи от създадената от дружеството система.

Авторството на електронното изявление, с което страната всъщност се е съгласила със сключването на договора за наем не се оспорва, а и конкретно се установява от направените в досъдебното производство признания съгласно обясненията от *** г.лист 303 от делото.

При тези данни следва да се приеме, че с категоричност се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем на превозни средства. Правоотношението е рамково и позволява ползването срещу заплащане на различни превозни средства обслужвани от ищеца в зависимост от тяхното разположение и предпочитанията на наемателя. Съгласно чл. 5.1 наемната цена, действаща към момента на резервиране на МПС, се дължи за периодът на ползване, който започва от отключването на превозното средство до връщането му на позволена зона и избиране на команда „Завършване на пътуването“. След внимателен прочит на договора сключен от ответника се констатира, че в същия се съдържат 2 изрични волеизявления от негова страна за приемане на общите условия и списъка за неустойките, представляващ приложение 1- чл. 1.4, чл. 1.5 и чл. 1.10. Поради това те се явяват част от сключения от разстояние договор за наем на МПС.

След сключването на договора ответникът се е възползвал няколкократно от услуги на ищеца, като при едно от ползванията на *** г. е предизвикал ПТП с автомобил „***“, за което е съставен протокол от същата дата. Предвид нанесените вреди ищецът претендира плащане на различни видове неустойки, предвидени в договора.

Относно неустойката по т. 9:

В тази клауза е предвидено, че при повреждане на превозното средство, конкретно „***“ за 3 или повече елементи се дължи неустойка от 1500 лева. Обяснено е, че неустойката намира приложение в хипотеза, при която за причиненото увреждане наемодателят не е получил пълно обезщетение на причинените щети от застрахователно дружество.

В настоящия случай се установява, че за процесното ПТП е била заведена щета при застраховател, който е извършил опис на нанесените щети и е определил и изплатил обезщетение за тях в размер на 24228.91 лева. С това вредите на ищеца от нанесените по вина на ответника щети по автомобила следва да се приеме, че са били удовлетворени. Приложената по делото фактура за извършен ремонт на по-голяма стойност не обвързва насрещната страна. Тя представлява частен свидетелстващ документ, издаден от трето за спора, удостоверяващ изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не установява при условията на пълно и главно доказване нито причинната връзка между ремонтираните елементи и причиненото по вина на ответника ПТП, нито стойността необходима за отремонтирането на автомобила.

Ето защо не се доказва да е налице фактическият състав на посочената неустойка и претенцията за нея следва да бъде отхвърлена.

Относно неустойката по т. 10:

Клаузата предвижда, че при настъпването на ПТП, причинено от наемателя с наетото превозно средство се дължи неустойка в размер на 350 лева. В последната колона от таблицата е записано обяснение, че неустойката се прилага когато в резултат на действия на наемателя наемодателят претърпи вреди и се налага допълнително да ангажира ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка, около възникналия казус, както и за това че през периода, в който превозното средство ще бъде поправяно, наемодателят няма да може да използва автомобила съгласно неговото предназначение.

В този си вид клаузата е прекалено обща и в хипотезата си обхваща всички видове вреди, които биха могли да настъпят при всички видове ПТП. Няма никаква ясно за какви точно действия или бездействия на наемателя ще се прилага и в същото време какви конкретни вреди на ищеца е предназначена да обезщети. Ето защо съдът 3 намира, че тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, защото не отговаряща на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата не държи сметка за конкретното неизпълнение на задълженията на наемателя, за конкретните вреди, които биха могли да възникнат и за конкретните случаи в който следва да се приложи.

Относно неустойката по т. 20:

Клаузата предвижда, че в случай на увреждане на превозното средство поради пътнотранспортно произшествие, както и при действия на наемателя довели до неговото конфискуване от компетентните органи се дължи неустойка в размер на 75% от приложимата към момента на неизпълнението дневна наемна цена за всеки 24 часа.

Записано е пояснение, че неустойката се прилага поради обстоятелството, че в резултат на действия или бездействия на наемателя, наемодателят се лишава от възможност да ползва актива в съответствие с предназначението му. За дължимостта на неустойката ищецът се позовава на изземването на превозното средство като веществено доказателство (използван е терминът „конфискувано“) на *** г. и връщането му на *** г.

В действителност автомобилът е бил иззет от разследващите органи на датата на инцидента- *** г., съгласно представения протокол за оглед на местопроизшествие и е върнат на ищеца на *** г., съгласно представената разписка. Автомобилът е върнат преди приключването на досъдебното производство, поради което следва да бъде разгледано възражението на ответника за липса на причинна връзка с неговото поведение.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите, които е причинил по време на ползването на вещта, освен ако настъпилите вреди не се дължат на причина, за която той не отговаря. Съгласно чл. 109 НПК като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Преценката за наличието на тези предпоставки е на компетентните разследващи органи и ответникът не би могъл да й влияе по някакъв начин. Поради това между поведението на ответника и задържането на автомобила за периода няма пряка причинно-следствена връзка. В тази хипотеза, ищецът като ползвател на автомобила, разполага с правото да поиска неговото връщане, съгласно чл. 111, ал. 2 НПК. Следва да се посочи, че по делото се установява неизпълнение на задълженията на ответника, което е довело до невъзможността автомобилът да бъде ползван по предназначение от ищеца. Претенцията обаче е неоснователна, защото периодът се обосновава от страната единствено с времето на задържането на автомобила от разследващите органи, а за това не се доказва пряка връзка с поведението на ответника.

Поради изложеното предявените искове се явяват неоснователни и следва да 4 бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. По отношение на него е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като са приети само писмени доказателства и са проведени две о.с.з. Ето защо като взе предвид действащата НМРАВ, вида и размера на претендираните суми, извършените от представителя действия (подаден отговор с взето становище по всеки иск и процесуално представителство в две о.с.з.) и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 1000 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Райд шеър България“ ЕАД, ЕИК 204787918 срещу Д. С. Р., ЕГН **********, искове за ОСЪЖДАНЕТО на Д. С. Р., да заплати на „Райд шеър България“ ЕАД, сумата от 1500.00 лева- неустойка по т. 9 от списъка на неустойките, представляващ приложение 1 към договор за наем на превозни средства от *** г.; сумата от 350.00 лева- неустойка по т. 10 от списъка на неустойките, представляващ приложение 1 към договор за наем на превозни средства от **** г. и сумата от 5482.50 лева- неустойка по т. 20 от списъка на неустойките за периода от 15.08.2021 г. до 11.11.2021 г., представляващ приложение * към договор за наем на превозни средства от *** г., ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба в съда на ***г. до окончателното погасяване на вземането.