Решение № 186 от 15.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пазарджик, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20245220200570 по описа за 2024 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "Ей Ти Ел" ЕООД, ЕИК 202806558, Пазарджик, представлявано от управителя А.И.М., чрез Адвокатско дружество „Лалова и партньори“, ЕИК 177279211 и процесуален представител адв. К. И. А., против Електронен фиш /ЕФ/ № 8506337915 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от ЗДвП.

С жалбата детайлно се заявява материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. и процесуална

Жалбоподателят чрез адв. К. А. представя писмено становище( л. 81) , в което излага съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

ППС влекач Мерцедес с рег.№ ***** е собственост на дружествотожалбоподател. То е с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000.

На 03.05.23г., в 12.32 часа ППС било управлявано в общ. Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Жалбоподателят като собственик на процесното ППС е санкциониран с атакувания ЕФ за това нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на фиша.

ЕФ е връчен на дружеството, видно от известие за доставяне на л. 37, а жалбата против фиша е подадена до съда чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Електронният фиш се атакува с множество процесуални възражения, представени с жалбата.

На първо място, неоснователно се заявява наличие на допуснато съществено процесуално нарушение с издаването на ЕФ вместо АУАН и НП.

2

Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в две правни разпоредби: § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

С чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.

179, ал. 3, което е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл. 189ж от ЗДвП изрично препраща само към ал. 3 на чл. 179 от ЗДвП, което дава основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно. Буквалното и систематично тълкуване на седмата алинея на спорния чл. 189ж съдържа ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл. 179, ал. 3—3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал. 3, ал. 3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, уреждаща създаване на ел. система за „електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3—3в“. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище е разпоредбата на чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, която се отнася до оборимостта на въведената с алинея първа на същата норма презумпция, според която „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му“ (чл. 187а, ал.1 ЗДвП). Възможността вписаният собственик/ползвател да се освободи от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, е чрез представяне в седемдневен срок от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него - чл.

187а, ал.4 от ЗДвП. Съдържанието на следващата алинея само потвърждава застъпеното в това решение становище, а именно: че ЕФ се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3—3в от ЗДвП, респ. и за процесното. И е така, тъй 3 като алинея пета на чл. 187а ЗДвП предвижда, че при подадена декларация от собственика, че друго лице е управлявало МПС към момента на нарушението по издадения АУАН/ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а ЕФ - се отменя.

Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните по-горе норми, са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр. 105/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.

Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП чрез издаване на ЕФ.

На следващо място в жалбата и писменото становище се твърди, че не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на ЕФ.

На първо място – напълно възможно е да се осъществи контрол за законосъобразност относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като ЕФ не съдържа дата на издаване като задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС съкратеното производство за административно-наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове. Затова и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. В настоящото производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на нарушението (която е и тази на 4 заснемането) е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок, изключващ последващото разследване за това деяние. Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането/нарушението. Датата на съставяне на документа не е меродавна за преценка на давностните срокове, доколкото тя има значение само в рамките на администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ. Датата, на която е бил съставен вече документът ( окончателно) е от значение само досежно съответствието му с утвърдения от оторизирания за това орган образец. Дата на издаване въобще не се предвижда като реквизит на ЕФ, поради което тя е и ирелевантна за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които единствено меродавна, с оглед нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението. Така,че издаването на фиша следва да съобразява срока по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК В процесния случай този срок е спазен. /така Решение № 128 от 15.03.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1193/2022 г./.

Единствената, релевантна за процесуалната изправност на фиша и за преценката относно давностните срокове, дата е тази на извършване на нарушението .

В тази връзка Съдът не може да сподели и възражението, че ЕФ противоречи на материалния закон, тъй като не съдържа императивно предвидените от закона реквизити или съдържанието му се отклонява от преследваните законодателни цели. В чл. 189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл. 179, ал. 3, (а както вече се посочи и при нарушение по ал. 3а и 3б), което е установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата , размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

5

Оспорваният електронен фиш е издаден изцяло по образеца, утвърден със Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на управителния съвет на АПИ в изпълнение на решение на Управителния съвет ( л. 41 и сл.) .

Същият е идентичен по форма и съдържание с одобрения образец/така Решение № 268 от 14.03.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 135/2023 г., Решение № 190 от 13.07.2022 г на АдмС – Стара Загора по к. а. н. д. № 162 от 2022 г./. Безспорно, както вече беше посочено, при издаване на процесния ЕФ е спазена изискуемата писмена форма за валидност на акта, като същият съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

Мястото на извършване на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано - посочено с достатъчна конкретика и яснота, въпреки неоснователните възражения в тази насока (в жалбата и писм.- становище).

Ясно е отразено като местоизвършване на процесното нарушение - посочено „общ. Пазарджик, движение по път I-8 км 196+643, ( дори !) с посока нарастващ километър“.

В ЕФ са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите. Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че "изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, които са двата възможни начина да се заплати съответната тол такса.

Съгласно чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата - когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на Електронната система за събиране на тол-такси (а такава по делото не е установена), се приема, че съответното ППС е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по найпрекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена по тарифата по чл. 10, ал. 6 от същия закон. Затова възражението, обективирано с твърденията в писменото становище, е неоснователно.