Решение № 4844 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4844 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330110095 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. Х. Е., ЕГН ********** против „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК: 202250289, с която е предявен иск с правно основание член 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № *******г.

Ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за паричен заем № ******, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1250 лева, при годишен процент на разходите – 48,68 %. и фиксиран годишен лихвен процент – 40%.

Съгласно член 2, т. 7 от договора общата дължима от потребителя сума възлизала на 1423,05 лева, според член 4, ал.1 от договора кредитополучателят следвало да предостави обезпечение на кредита – банкова гаранция или поръчител, като съгласно ал. 2 при непредоставяне на това обезпечение потребителят дължи неустойка в размер на 676,95 лева.

Излагат се доводи за недействителност на целия договор, поради липса на условията за прилагане на лихвения процент, липса на пояснение как е изчислен ГПР по кредита, поради неяснота в компонентите на общата сума, която се дължи от потребителя.

От ответника е постъпил писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че на 16.03.2023 г. е сключен процесният договор за паричен заем, по силата на който ответникът, заемодател е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 1250 лв., която следвало да се върне на 15 двуседмични погасителни вноски, с падеж на първата от тях – 30.03.2023 г. и на последната – 12.10.2023г. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент от 40 %, ГПР от 48,68 %, като общата дължима сума за плащане била в размер на 1423,05 лв. В чл. 4 от договора било уговорено и задължение за обезпечение на кредита- банкова гаранция или поръчител, като при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка от 676,95 лева с начин на разсрочено плащане.

При съобразяване със съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът намира, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит и страните по него са подчинени на правилата на ЗПК.

Потребителският кредит е самостоятелен, обособен вид договор, уреден в ЗПК, действащ през процесния период, при които заемополучател е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Нормите на ЗПК, уреждащи материята за недействителността на договора за потребителски кредит, са повелителни.

Настоящият съдебен състав приема, че в договора за потребителски кредит не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, като липсва уточнение на базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на главницата по кредита или върху остатъчната главница, както и периодът, за който се начислява тази лихва. По този начин не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на предвидения в договора фиксиран лихвен процент от 40%, с оглед на което е нарушена нормата на член 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и договорът за потр. кредит следва да бъде обявен за недействителен на осн. чл. 22 ЗПКq вр.чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото се доказа ищеца да е заплатил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 442 лева за адв. възнаграждение, с оглед възражението на ответника за прекомерност на платеното адв. възнаграждение, които следва да се присъдят.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на осн. член 22 ЗПКq вр. чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК сключения между К. Х. Е., ЕГН ********** и „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 202250289, договор за паричен заем № ********г..

ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 202250289 да заплати н а К. Х. Е., ЕГН ********** сумата от 492 лв., представляваща разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3